Руската опозиция, т.е. онези хора, които не подкрепят режима на Путин и на теория войната, която този режим води срещу Украйна, получи нов повод да въздъхне някъде в Европа (или дори на територията на империята) в стила на своите предшественици в началото на миналия век, за Русия, която самите те измислиха. По-точно, в този конкретен пример, според „Красивата Русия на бъдещето“.
За тези, които не знаят, този митологичен образ е измислен специално за президентската кампания на Алексей Навални през 2017 година. И именно Навални, или по-скоро смъртното му убийство, стана катализатор за поредната поредица от въздишки. Освен това максималната трагедия на ситуацията увеличи патоса на реакцията на руските политически и почти политически емигранти.
Конкретната причина е свежо стихотворение на руския поет Леонид Каганов, стихотворение, което логично е посветено на опозиционера, загинал в колонията. Известният местен музикант Вася Обломов поставя текста на Каганов на музика, създавайки Състав, които руските емигранти слушат и репостват в социалните мрежи с „буца в гърлото“.
Поемата съвсем предсказуемо създава нова руска митология, която не е на Путин, възхвалявайки Навални като Месия. Ето няколко цитата, които потвърждават нивото на патос на текста на Каганов: „библейска зла драма“, „лекувай с думи и изгони търгашите от храма“, „предай се на Синедриона, за да бъдеш разпънат на кръст в петък“.
В месианизма на Алексей Навални обаче няма нищо изненадващо. Руската опозиция не (и едва ли ще има) по-добра обединяваща фигура от Навални. Освен това смъртта на Олексий всъщност зачерква онези аспекти от неговата социална и политическа дейност, които преди това са го дискредитирали – участие в нацистки „руски маршове“, подигравки с грузинците (които той, осмивайки се след войната на 08.08.08, нарича „гризачи“), твърдението, че „Крим не е сандвич“. Сега, когато земният живот на опозиционера приключи, е възможно да бъде издигнат на небето, по същия начин, както политическите предци на сегашния режим на Путин – болшевиките направиха на починалия „лидер на революцията“ (който по принцип той не беше) Владимир Улянов, по-известен като Ленин.
Следователно процесът на създаване на идол от мъртъв „опозиционен лидер“ е съвсем логичен и предвидим. Но в текста на Каганов има много по-интересни думи, думи, които предават руската опозиция. Поемата завършва с предсказание за падането на режима Путин-ФСБ и началото на самата „Красива Русия на бъдещето“, в която днешните руски псевдолиберали вярват приблизително по същия начин, по който руските псевдоболшевики вярваха в комунизма по времето на Хрушчов (последната повече или по-малко идеологическа епоха в историята на империята, съсредоточена в Кремъл).
Така руският либерален поет вижда настъпването на нова ера – „и като топлина и вода, антена и газ със светлина, свободата ще бъде донесена в нашата къща, тъй като вие говорихте за това“. Тези линии са ключовата разлика между руското общество, или по-скоро неговите останки, и украинското общество. Защото украинците, които преди 20 години (боже мой, колко отдавна беше!) дойдоха на Майдана срещу изборни измами – те, за разлика от руснаците, не бяха особено креативни. А хитът на Оранжевата революция, песента „Together We Are Many“ на групата „Greenjolly“, поне основната фраза на тази песен всъщност е предъвкване на добре позната чилийска песен, неофициалния химн на левицата: ¡El pueblo unido jamás será vencido!
Но украинците не мислеха за естетика, красота и творчество по онова време. Украинците се застъпиха за правата си, за позицията и ценностите си. И не попитаха никого дали могат да поставят палатки на централния площад на страната или не. И през 2011 г., в критичен момент за остатъците от демокрацията, руснаците отидоха на площад „Болотная“ като стадо, което овчарите (правоприлагащите органи) изпращат на четата. Вървяха, изпълняваха се прекрасно – и се разпръскваха. Очаквайки, че това ще се случи от само себе си, властите ще се уплашат от тези „културни протести“ и ще направят отстъпки.
Между другото, невъзможно е да не си припомним добре познатия беларуски политически мем от 2020 г., когато беларуските граждани, които протестираха срещу „победата“ на Александър Лукашенко на президентските избори, бяха невероятно горди от факта, че се качиха на пейките и свалиха обувките си. Тогава руският опозиционен вестник „Медуза“ патетично съобщи: „Беларусите демонстрират как да протестират културно. Чистят след себе си, подаряват цветя и си свалят обувките, за да не цапат пейките“.
Беларусите упорито се дистанцираха от украинската традиция на Майданите, подчертавайки, че ние не сме такива. И беше вярно, защото се оказа, че не са такива. Украинците завършиха своите Майдани с победи, а беларусите с поражение и мъчения в Акрестино.
Руснаците се държаха и се държаха по същия начин. Те пишеха и скандираха красиви лозунги, сега пишат прочувствени и трогателни стихове, песни, посветени на Навални – но prО, какво казват? Ключовата фраза в стихотворението на Леонид Каганов е „свободата ще бъде донесена в нашия дом“. Те ще ни го дадат. Те ще ни го направят. Някой. Не ние. Защото ще седим и ще чакаме. Въздишайки по трудната си съдба някъде в следващата френска, българска или австрийска емиграция.
Между другото, обърнете внимание на редица понятия, които предхождат това безпомощно желание те да бъдат „разочаровани от свободата“, „като топлина и вода, антена и газ със светлина“. Авторът сравнява най-високата човешка стойност, стойността, за която са дадени стотици, хиляди, милиони животи в различни страни, с баналните ползи от цивилизацията, които са често срещани в съвременния свят.
По същия начин, за руските либерали, руските опозиционери, свободата е това, което се предполага, че им принадлежи по право. Не защото трябва да се борят за тях, а защото техните са почти от раждането (чудя се защо?). Фактът, че те трябва да бъдат „разочаровани“ от тези непознати „хора“ (вероятно Украйна и колективния Запад, защото кой друг). Тази презумпция и в същото време безпомощност – когато уж заслужават свобода едновременно, безспорно като светлината и електричеството в апартаментите. И в същото време самите те не могат да направят нищо, за да го получат, а седят и чакат да им го донесат, защото това е заявено по думите на мъртвия им лидер („откакто говорихте за това“) – повече от красноречиво характеризира днешните антипутински настроени руснаци.
Затова не те трябва да призовават Украйна и света да се борят с Путин, а мълчаливо, съвестно, като неуспяли, които прескочиха темата, горящи зад гаражи, да работят, за да се опитат поне някак наистина, а не виртуално, да се противопоставят на режима си. Без красиви лозунги и трогателни песни, без да си сваляш обувките и без да чистиш след себе си. Но по такъв начин, че да стане ясно, че в Русия има опозиция и тя се бори. Всъщност.
Въпреки това, за тези, които, за разлика от Навални, сега са извън империята (и освен това не представляват толкова важен обект за ликвидация) – е много по-удобно и удобно да разпространяват песни за падналия лидер, да въздишат, да кажат „всичко е така“ в социалните мрежи и да живеят личния си живот. За него цялото това почти политическо обкръжение е само допълнително средство за капитализиране на безпомощната му, но много жалка позиция.
