Атаката на Русия срещу Украйна от 2014 г. насам и мащабната инвазия от 2022 г., заедно с няколко други съдбоносни събития в и около Европа, отново повдигнаха фундаменталния въпрос какви интереси и ценности могат да бъдат споделяни от различните европейски нации. Събитията, които се случиха след анексирането на Крим от Русия преди десет години и особено след началото на голямата война преди две години, промениха предишните политически приоритети на Европейския съюз и неговите държави-членки, както и на европейските страни извън ЕС, включително Турция. В светлината на тези и други неотдавнашни събития в Източна Европа, както и на продължаващите дискусии около тях, предстоящите промени и реконструкция на основните институции на ЕС между 2024 и 2025 г. придобиха ново измерение.
Редица наднационални структури вече свързват държави-членки на ЕС и държави, които не са членки на ЕС. Те варират от стари институции като Съвета на Европа (СЕ), ОССЕ, ЕИП или Митническия съюз между ЕС и Турция до нови като Черноморското взаимодействие, Програмата за Източно партньорство (ИП) или Люблинския триъгълник. Някои от тези структури или са включени в миналото (като Съвета на Европа), или все още включват (като ОССЕ) Русия като участник. Те обаче не бяха достатъчни, за да предотвратят рязка ескалация на руско-украинската война през 2022 година. Донякъде подобна история се отнася до неотдавнашните военни конфронтации между Армения и Азербайджан – страни, които са равноправни участници в, наред с другото, Съвета на Европа, ОССЕ и Източното партньорство.
Последните съдбоносни събития в Европа сочат необходимостта от нещо повече от козметични промени в отношенията на ЕС с други европейски страни по две причини. Първо, предишните подходи и инициативи на Брюксел се оказаха недостатъчни за намаляване или противодействие на напрежението в Източна Европа, довело до войната. Те се нуждаеха (и все още се нуждаят) от одит през 2022 г. в контекста на очевидната им неспособност да осигурят мир в Европа. Второ, продължаващата война и многобройните последици от нея по света ни принуждават да търсим иновативни подходи и действия, които могат да помогнат за спасяването на украинската държава от унищожение, а на европейския ред за сигурност от унищожение. Вече е в ход фундаментална ревизия и поне частична реконфигурация на предишната политика на Брюксел към страни извън ЕС – предимно в рамките на самата Европа.
Най-забележителната промяна през последните две години беше повишаването на статута в Украйна и Молдова през 2022 г., а на Грузия и Босна и Херцеговина през 2023 г. до нивото на официалните кандидати за пълноправно присъединяване към ЕС. Докато Западните Балкани имат перспектива за членство в ЕС повече от 20 години, крайната съдба на Тройката за асоцииране – т.е. Украйна, Молдова и Грузия – остава неясна от стартирането на Източното партньорство през 2009 г. Едва в отговор на нападението на Русия и кандидатурата в Украйна за членство през пролетта на 2022 г. Европейската комисия пое инициативата да убеди страните-членки на Съюза да променят отношението си не само към Киев, но и към Кишинев и Тбилиси. В края на 2023 г. Европейският съвет одобри започването на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова и Приети Грузия като страна кандидатка за членство в ЕС. По този начин Брюксел най-накрая изясни досега неуловимата цел на трите особено големи споразумения за асоцииране и техните дълбоки и всеобхватни зони за свободна търговия, които сключи с тези три държави през 2014 г.
Друга важна институционална промяна в отговор на мащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. беше създаването на Европейската политическа общност (ЕПС), инициатива, символично лансирана от френския президент Еманюел Макрон на 9 май 2022 г. Общо 47 държави, включително Турция, се съгласиха да се присъединят към ЕПС, като по този начин създадоха нова общоевропейска рамка за консултации и подновяване на отношенията на ЕС с други държави. Създаването на ЕПС може да се разглежда като израз на ново усещане за споделени европейски национални интереси пред лицето на бруталното нападение на Русия срещу една от най-големите нации на нашия континент. Това би могло също така да покаже ново усещане за сходство между онези страни от ЕС и не-членки на ЕС, които се застъпват за европейските ценности и са готови да отговорят на по-голямото нормативно предизвикателство, поставено от Москва и нейните различни антизападни съюзници.
Въпреки това бъдещите перспективи (в по-тесен смисъл) на ЕПС и крайното въздействие на по-широките мотиви, довели до нейното създаване, остават да се видят. Те ще зависят не само от желанието, способностите и успеха на ЕС в задълбочаването на отношенията, асоциациите и отчасти интеграцията с европейски държави, които в момента не са членки на Съюза. Тъй като последните съставляват колоритна група от държави, нови общи инициативи като ЕПС могат да функционират само като форум за дискусии и работа в мрежа. ЕПС и по-старите паневропейски организацииОрганизации като Съвета на Европа или ОССЕ могат да бъдат полезни при разпространението или обсъждането на идея сред десетки участващи страни. Всеобхватни инициативи като ЕПС обаче ще играят по-малка роля в конкретното планиране и практическото прилагане на правни, институционални и материални подобрения в отношенията между ЕС, неговите държави-членки и неевропейски държави.
Двустранното и многостранното задълбочаване на сътрудничеството в отношенията с ЕС е задача не само на днешния ден по отношение на онези европейски държави, които са пострадали най-много или са под заплаха от военно нападение от страна на Русия, а именно: Украйна, Грузия, Молдова и Армения. Това е задължение и към други европейски държави извън ЕС, от Исландия и Великобритания до Азербайджан и Турция. Основният фокус на такова сътрудничество днес е националната и транснационалната сигурност и устойчивост. Насърчаването на по-голям обмен, сътрудничество и единство в различни области за възпиране, предотвратяване или поне възпиране на руските и други антизападни военни действия в Европа – кинетични, хибридни, психологически, политически, икономически и т.н. – придоби почти екзистенциално измерение. Тя ще определи не само качеството, но и оцеляването на европейските демокрации и техните различни съюзи – преди всичко, но не само.
Освен това задълбочаването и разширяването на сътрудничеството в области, които не са пряко свързани със защитата на сигурността, целостта и суверенитета на Европа, също ще допринесе за укрепването на европейската общност от държави. Широкият спектър от области, в които Брюксел и други столици на ЕС могат и трябва да предприемат по-ефективни трансевропейски действия, включва насърчаване на промишлените иновации, осигуряване на по-добра социална и екологична защита и насърчаване на по-голямо равенство между половете, научен прогрес и културен обмен. Желанието за по-голямо сътрудничество и интеграция в тези и други области в цяла Европа днес не е просто проява на нормативните предимства на транснационалния хуманизъм, европеизъм и/или либерализъм. Това се е превърнало във въпрос на самосъхранение.
Ако европейските демокрации – както в рамките на ЕС, така и извън него – не останат близо една до друга и не си помагат взаимно да се развиват и защитават, те ще бъдат в опасност. Може да се предположи, че Русия и други антизападни сили търсят слаби звена в европейската общност от държави. Те – както Москва прави с Украйна от 2014 г. насам – ще изберат тези страни не само за да атакуват своите демокрации и отворени общества, но и да се опитат да превърнат своите военни, институционални и/или социални слабости във фундаментални предизвикателства за Европа като цяло.
Една стара поговорка на политологията гласи, че не само държавите причиняват войни, но и войните причиняват държави (Чарлз Тили: „Войната създаде държави, а държавите създадоха война“). За Европа като цяло и за ЕС в частност сега възниква въпросът: прилага ли се наднационална екстраполация на този принцип? Дали сегашната руско-украинска война ще укрепи или отслаби европейската общност от държави? Следващите години ще покажат това.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Unię czeka przełom
