На 24 февруари 2024 г. Украйна ще отбележи втората годишнина от пълномащабната война срещу Русия. Точно преди две години се събудихме в друга реалност. Оттогава украинците са свидетели на много трагедии и триумфи, загуби и печалби, поражения и победи. Всеки от нас има моменти, които са най-запомнящи се по време на пълномащабното нашествие.
Опитах се да събера най-важните епизоди от войната в снимки и видеоклипове.
2022 година
За повечето от нас тази война започна с гледане на шокиращи видеоклипове на руски сили, които нанасят безразборни удари по цивилни и военни цели в цяла Украйна. Например атаката срещу летището в Ивано-Франковск.
Още в 06:42 часа Володимир Зеленски записа първото си обръщение към украинците. Президентът в Украйна обяви действителното начало на войната и обяви въвеждането на военно положение в цялата страна. Президентът също така призова гражданите да не изпадат в паника и да се доверяват на въоръжените сили в Украйна.
По-късно се появиха кадри на дълги колони от руска техника, пресичащи руско-украинската граница от север, изток и юг.
В същия ден руските парашутисти първо се опитаха да превземат стратегически важния град Хостомел, близо до Киев.
Също на 24 февруари се чу една от най-символичните фрази на тази война. Руският крайцер „Москва“ и патрулният кораб „Василий Биков“ отплават към украинския остров Снейк айлънд и на два пъти настояват гарнизонът от граничари да се предаде. На което един от украинските защитници отговори: „Руски военен кораб, върви по дяволите!“. След няколкочасови боеве руските окупатори превземат острова, някои от граничарите са убити, а някои са заловени.
Почти веднага, след началото на инвазията, се появяват снимки на първите руски затворници. Военнослужещи от 93-а механизирана бригада плениха двама руски окупатори от в/п 91701 на Ямпилския мотострелкови полк. Както те, така и техните наследници по-късно заявиха, че уж не са знаели за началото на войната и „са се изгубили, когато са отишли да учат“.
Пленени са първите руски войници
На 26 февруари командирът на „Азов“ Денис Прокопенко, който ръководи отбраната на Мариупол, за първи път се обръща към защитниците на града, призовавайки ги да се бият до последно. Общо защитата на града герой продължи 86 дни, 82 от които бяха напълно обкръжени.
На 27 февруари руснаците обстрелват летището в Хостомел и унищожават украинския свръхтежък транспортен самолет Ан-225 Мрия, който е най-големият и мощен в света.
Унищожен Ан-225 „Мрия“ в Хостомел
На 9 март окупаторите хвърлиха бомби върху родилен дом в Мариупол. Тогава загинаха трима души, сред които и дете. Ранени са 17 души.
Последици от руски обстрел на родилен дом в Мариупол (Снимка: Евгений Малолетка, AP)
На 10 март 2022 г. руснаците започнаха масирана атака срещу град Бровари, но бяха победени. Боевете се развиха на магистрала М01 близо до село Скайбин. Унищожен е конвой с руска бронирана техника, а командирът на 6-и танков полк е елиминиран.
В рамките на няколко дни става ясно, че руската офанзива на север се е провалила. В края на март руснаците направиха първия си „жест на добра воля“ и се оттеглиха от северните райони в Украйна, оставяйки там десетки единици унищожена и изоставена техника.
Унищожена руска техника в Ирпин (снимка от Серхий Нужненко, Радио Свобода)
Радостта от победата обаче бързо отмина, когато стана известно за зверствата, извършени от руските военни в окупираните територии. Само в Киевска област Те са открили 15 места за масово погребение на цивилни и три камери за изтезания, в които окупаторите са малтретирали украинци. Най-големият масов гроб е открит близо до църквата „Свети Андрей Първозвани“ в Буча. Там служителите на реда ексхумираха 116 тела на цивилни.
На 8 април Русия извърши друго военно престъпление, като изстреля ракета „Точка-У“ по железопътната гара в Краматорск. В резултат на нападението загинаха 61 души, включително седем деца.
Кървава детска играчка от нападнатата жп гара Краматорск (снимка от ArmyInform)
На 13 април флагманът на Черноморския флот на Руската федерация, ракетният крайцер „Москва“ (украинските военни го изпратиха от остров Змийни на 24 февруари в добре позната посока, – изд.) потъна, след като беше ударен от две противокорабни крилати ракети Р-360 „Нептун“.
Крайцер „Москва“ потъва, след като е ударен от противокорабни ракети „Нептун“
Също през април, повече от месец след началото на инвазията, руските сили успяха напълно да обсадят украинските военни, останали на територията на завода „Азовстал“. Повече от месец руснаците не можаха да сломят съпротивата на украинските защитници. Част от боевете при Азовстал са заснети от войника на „Азов“ Микола Кушч, с позивната „Фрост“, който по-късно редактира и Публикувано видео с живия опит от военните действия.
Към 16 май металургичният завод е, според различни източници, от 1,7 хиляди тона. до 2,4 хиляди тона Украински военнослужещи, от които 600 са ранени.
На 17 май стана известно, че защитниците на „Азовстал“ са получили сигнал от висшето командване за правото да напуснат територията на металургичния завод, за да спасят живота си. От 20 май стотици защитници са взети в плен от руснаците.
На 23 юни Украйна получи статут на кандидат за членство в ЕС. В същия ден обаче се състоя също толкова важно събитие – първите американски HIMARS пристигнаха в Украйна.
На 7 юли военните от въоръжените сили в Украйна издигнаха украински флаг над деокупирания преди това Змийски остров с надпис: „Помнете руския военен кораб, Змийският остров е Украйна!“.
В нощта на 29 юли в колонията в Оленовка, Донецка област, руснаците взривиха казарма, в която бяха държани украински затворници. По това време загинаха над 50 украински военнослужещи, сред които бойци от „Азов“.
Останки от казарма в Оленовка
На 6 септември започва харковската контраофанзива, операция, която много експерти смятат за най-успешна по време на цялата война. След неочакван пробив дълбоко в руските войски Украйна освободи почти цялата Харковска област, включително Балаклия, Изюм и Купянск.
На 21 септември Украйна върна от руски плен някои от защитниците на Мариупол, включително военните от Азов. В замяна на 200 украински защитници Украйна предаде Виктор Медведчук. В замяна на петима командири на защитниците на Мариупол, които отидоха в Турция под протектората на Ердоган, Украйна предаде на Русия 55 затворници.
Паралелно с харковската контраофанзива се проведе и херсонската контраофанзива, която продължи до 11 ноември 2022 година. В резултат на операцията целият десен бряг на Херсонска област, включително Херсон, е освободен от руска окупация.
Междувременно, на 8 октомври, първата сериозна експлозия избухна на Кримския мост. Камион, пълен с експлозиви, е срутил два полуучастъка от пътната част на моста.
Частично разрушен Кримски мост
От ноември 2022 г. руските ракети удрят енергийната инфраструктура в Украйна. Някои градове потънаха в мрак, в страната бяха въведени графици за спиране на тока, а украинците започнаха масово да купуват генератори.
2023 година
Година поЗа Украйна това беше продължение на руския терор – руснаците отново ни атакуваха с дронове камикадзе. Силите за противовъздушна отбрана свалиха 45 Shahed-131/136 в навечерието на Нова година.
Останките на руски дрон с цинично желание от руснаците (снимка на Андрий Небитов)
В началото на 2023 г. руската офанзива при Бахмут достигна своя връх. Общо украинските военни защитават града в продължение на девет месеца, но в крайна сметка се оттеглят от напълно разрушения тогава Бахмут. Загубите на руснаците бяха оценени на 60 хил. убити и ранени – т.е. около един войник на всеки половин метър от окупираната територия.
Също през януари две ужасни трагедии очакваха украинците. Първо, на 14 януари руска ракета удари жилищна сграда в Днипро, убивайки 46 души.
На 18 януари хеликоптер на Държавната служба за извънредни ситуации се разби близо до детска градина в Бровари, Киевска област. На борда бяха ръководителите на Министерството на вътрешните работи: министър Денис Монастирски, първият заместник-министър Евгений Енин и държавният секретар на министерството Юрий Любкович, техните помощници, както и трима членове на екипажа на Държавната служба за извънредни ситуации. Никой от тях не оцеля. Загинали са общо 14 души, сред които и едно дете.
Последици от самолетната катастрофа в Бровари
На 6 март в социалните мрежи се появи шокиращо видео, показващо екзекуцията на украински военнопленник, екзекутиран от руснаците за лозунга „Слава в Украйна“. Убитият е войник от 163-и батальон на Териториалната отбрана Олександър Мациевский. Разстрелът на невъоръжен затворник от руснаците предизвика вълна от осъждане не само в Украйна, но и в други страни по света.
Около началото на лятото започна дългоочакваната контраофанзива на Въоръжените сили в Украйна. Според първоначалните планове украинските войски трябваше да пробият руската отбрана и да достигнат брега на Азовско море в рамките на няколко месеца и да прекъснат сухопътната връзка на Русия с окупирания Крим. Не беше възможно тези планове да бъдат реализирани изцяло. Въпреки това, благодарение на невероятните усилия на въоръжените сили в Украйна, те успяха да пробият руската отбранителна линия в Запорожие и да получат опора в деокупираните територии. Украинските военни също успяха да деокупират част от териториите край Бахмут и да създадат предмостие на левия бряг на Херсонска област.
Още на 6 юни руснаците взривиха водноелектрическата централа „Каховка“, като по същество извършиха акт на екоцид. Водата наводни около 80 населени места и е невъзможно да се изчисли точният брой на жертвите, тъй като окупираните територии също бяха наводнени.
На 23 юни конфликтът между Министерството на отбраната на Руската федерация и ЧВК „Вагнер“ достигна своя връх и доведе до бунт, който се оказа „безсмислен и безмилостен“: вагнеритите почти стигнаха до Москва, след което проведоха разговори с руските власти и се преместиха в Беларус. Впоследствие техният лидер Евгений Пригожин беше елиминиран от руската противовъздушна отбрана, сваляйки самолета си и може би най-боеспособното руско подразделение, ЧВК „Вагнер“, всъщност престана да съществува.
Унищоженият самолет на Евгений Пригожин
На 8 юли командирите на защитниците на Азовстал, които са в Турция след руския плен, се завръщат в Украйна: Денис Прокопенко, Светослав Паламар, Серхий Волински, Олег Хоменко и Денис Шлега.
На 17 юли отново избухнаха експлозии на Кримския мост. Този път той беше атакуван от украински надводни дронове. Експлозиите повредиха два участъка от моста и значително забавиха логистиката на руската армия.
На 22 септември Въоръжените сили в Украйна удариха щаба на Черноморския флот в Севастопол, временно окупиран от руснаците, сградата претърпя значителни щети и избухна пожар. По време на атаката срещу щаба загинаха 34 руски офицери.
На 5 октомври руснаците започнаха ракетна атака срещу село Гроза в Харковска област. Ракета „Искандер“ удари магазин-кафене, където се провеждаше възпоменателна вечеря, на която присъстваха около 60 от 330-те жители на Гроза. В резултат на нападението загинаха 59 души. Ракетните артилеристи се оказаха двама бивши местни жители, 30-годишният Володимир Мамон и брат му, 23-годишният Дмитро Мамон, които избягаха в Русия по време на деокупацията на Харковска област.
9 октРуснаците започнаха нова вълна от мащабна офанзива към Авдеевка. След това загубите на окупаторите се увеличиха значително. Месец по-късно полетата край града бяха буквално покрити с телата на ликвидирани руски войници.
На 29 декември Русия извърши една от най-масираните атаки на украинска територия, изстрелвайки 158 дрона и ракети. Съобщава се за експлозии в Лвовска, Киевска, Харковска, Днипро и Черкаси, Суми и Одеса. Загинаха над 40 души, а над 150 бяха ранени.
2024 г. и какво следва
В нощта на 2 януари Русия започна нова масирана комбинирана атака срещу Украйна с ракети и дронове. Основните цели бяха Киев и Харков. Общо руснаците изстреляха 99 ракети от различни типове и дронове камикадзе по Украйна. Тарас Чмут, ръководител на фондация „Върни се жив“, нарече атаката „най-голямата комбинирана ракетна атака в света“.
На 24 януари се разби руски военно-транспортен самолет Ил-76. По предварителни данни той е превозвал ракети за системата за противовъздушна отбрана С-300. Руските пропагандисти веднага започнаха да убеждават, че на борда на самолета се твърди, че има украински затворници. Въпреки това, не са предоставени надеждни доказателства за това.
На 8 февруари Володимир Зеленски уволни Валерий Залужний, който повече от две години беше главнокомандващ на въоръжените сили и се превърна в един от символите на украинските победи. Вместо Залужни, Олександър Сирский става новият главнокомандващ.
Володимир Зеленски и Валерий Залужни на среща в деня на уволнението на главнокомандващия на въоръжените сили в Украйна
На 17 февруари, след продължителни боеве, въоръжените сили в Украйна напуснаха Авдеевка в Донецка област и преминаха в отбрана на по-изгодни линии. Само за четири месеца от настъплението към Авдеевка руските окупатори понасят загуби от 47 хиляди убити и ранени. Народ. На брифинг в Мюнхен Володимир Зеленски заяви, че съотношението на загубите на украински войници към Русия в района на Авдеевка е едно към седем.
Украйна навлиза в третата година на пълномащабна война със съвсем различно настроение. Без американска военна помощ, без да чакаме контраофанзива и без постоянно да говорим за победа. Фронтовата линия се е променила малко през годината. Вместо това имаме ново военно командване, нови правила за мобилизация и редица вътрешнополитически проблеми и корупционни скандали.
В същото време, би било погрешно да се каже, че войната в Украйна е достигнала задънена улица, тъй като 2024 г. може да бъде година на консолидация за Европа, която изглежда най-накрая започна трезво да оценява пълната заплаха от руска агресия. С помощта на съюзниците и вътрешното единство вероятно ще можем да издържим, да приемем, че тази война ще продължи дълго време и, рано или късно, все пак да спечелим.
