Смъртта на Алексей Навални вече се превърна в голямо глобално събитие през февруари – а вероятно и през цялата 2024 година. В същото време отговори на двата ключови въпроса от тази история не са получени и едва ли ще бъдат получени. Първият въпрос обаче е: наистина ли е умрял сам, както твърдят руските власти, или е било убийство? – всъщност тя вече е затворена. Защото по един или друг начин, говорейки директно и намеквайки, светът все пак ще припише тази смърт на Кремъл, при това лично на Владимир Путин. И, честно казано, тук няма какво да се парира.
Но има и втори въпрос: защо Путин или неговото обкръжение се нуждаеха от смъртта на Алексей Навални, който в крайна сметка не заплаши Кремъл по никакъв начин? Той беше напълно под контрола на силите за сигурност, всъщност можеше да бъде осъден на доживотен затвор, добавяйки и добавяйки различни фиктивни термини към него (въпреки че се случи така, че Навални беше затворен до смъртта си, просто никой не предполагаше, че това ще се случи толкова бързо). Тази практика е доста позната и изпитана за сегашното руско правителство – спомнете си как беше осъден Михаил Ходорковски.
И все пак, има известен смисъл в убийството на бившия основен опозиционер, а сега и на основния политически затворник. И това значение може да се опише с фразата „генетична памет“ на Кремъл. Разбира се, това няма да е 100% точно съвпадение на случилото се, а само формално. Защото инцидентът с Алексей Навални в никакъв случай не е нов в руската история.
През 18 век, след смъртта на Петър Велики и до голяма степен поради небрежното му отношение към въпроса за наследяването, Русия преживява така наречената „ера на дворцови преврати“ и в същото време „женския век“. Не, мъжете също трябваше да управляват империята по онова време, но тези случаи бяха много скромни. И те завършиха, като правило, не много забавно за самите мъже. През 1740 г., след смъртта на Анна Ивановна (дъщеря на по-големия брат на Петър, цар Иван V), тронът преминава в ръцете на нейния правнук, син на племенника на Анна Леополдовна, Иван VI Антонович. Новопровъзгласеният император тогава е бил на два месеца, така че е бил начело за кратко – малко повече от година – царуване първо от предполагаемия любовник на починалата императрица Ернст Йохан Бирон, а след това от майката на невръстния император.
През 1741 г. управлението на Иван Антонович е завършено в резултат на държавен преврат, организиран от дъщерята на Петър I Елизабет (същият, чийто любовник и действителен съпруг е нашият украински казак Алексей Розум. Какво стана с сваления император? Първо е изолиран от света заедно с родителите си, а по-късно е затворен в главния затвор на империята – крепостта Шлиселбург. Където живее до 1764 г. През това време императрица Елизабет умира, Племенникът ѝ, известен като Петър III, е свален от собствената си съпруга Екатерина II. А Иван Антонович беше в затвора.
И всъщност той не представляваше особена заплаха за трона. Тъй като всички правоохранителни органи били подчинени на императрицата, затворникът нямал поддръжници – още повече, че дори по време на управлението на Елисавета било направено всичко възможно името на Иван да бъде заличено от паметта на народа. Но няколко години след преврата Екатерина, според някои историци, провокира бунт на втори лейтенант Васил Мирович (между другото, внук на Федир Мирович, генерал-бунтовник при хетман Иван Мазепа), който логично завършва с убийството на 24-годишен затворник-бивш император.
Минаха времена, промениха се не само векове, но и исторически епохи. През 1927 г., още в дните на Съветския съюз, един от лидерите на болшевишкия преврат (може би най-важният), създателят на Червената армия, Лев Троцки – между другото, също от Украйна, родом от днешна Береславка в Кропивницкия край – е отстранен от всички постове и изпратен в изгнание от новия владетел на Червената империя, наречен СССР, Йосиф Сталин. Две години по-късно Троцки е напълно изключен от Съветския съюз, а по-късно му е отнето гражданството.
В принудителната емиграция Троцки постепенно се маргинализира, въпреки че се опитва да напише някои теоретични трудове по история и теория на революцията. И дори Четвъртият интернационал, комунистическа организация в опозиция на ленинско-сталинисткия Трети интернационал, основана на писанията на едно изгнание, не успя да се превърне в нормална лява алтернатива на СССР, разцепена през 1940 година. Годината, в която съветският агент Рамон Меркадер убива Лев Троцки с брадва за лед.
Изглежда, че в случая с Троцки и в историята на невръстния император и двамата отдавна не са повлияли на страната, контролирана от Кремъл (или двореца Лефортово в Санкт Петербург). Но самият факт, че бившите претенденти – за императорския престол или поста генерален секретар на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) – бяха живи, изплаши руските автократи. И по един или друг начин те търсеха претекст и начини да ги убият. Не за да се предпазят от евентуални преврати, съвсем не. И за самодоволство.
Точно това се случи с Навални. Това не е сериозен фактор за HPV от дълго времеНапример, в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и И смъртта му, или по-скоро слабата и безпомощна реакция на руското общество към смъртта му, красноречиво илюстрира това. Но Путин вероятно все още помни изборите за кмет на Москва през 2013 г., когато Кремъл позволи на антикорупционния активист Навални да се кандидатира за длъжност, а не на лидера на протестираното движение, и почти претърпя грандиозен провал. Няма съмнение, че 51% от управляващата партия Сергей Собянин е бил разтегнат нарочно, за да попречи на Алексей да се срещне с него на втория тур лице в лице – защото кой знае как биха могли да се развият нещата в такава ситуация.
Оттогава дори предварително подготвени или поне лоялни претенденти за участие в предаването „Следващото преизбиране на Путин“ се гледат със страх от Кремъл. На сегашните избори властите извадиха сивия и безполезен депутат от Държавната дума Николай Харитонов като „съперник“ от основната опозиционна партия, Комунистическата партия на Руската федерация, защото през 2018 г. се оказа, че дори „червеният директор на държавното стопанство“ Павел Грудинин има потенциалната подкрепа на антипутинските избиратели. Борис Надеждан, който неочаквано беше подкрепен от такива разпознаваеми хора в Русия като Юрий Шевчук, за когото хората всъщност стояха на опашка, за да оставят подписите си, изобщо не беше допуснат до изборите.
А Навални, дори някъде в затвора над Арктическия кръг, беше символ и напомняне. Как Иван Антонович е символ и напомняне за преврата – дори не неговия, а неговия предшественик – за Екатерина II. (Въпреки че тя също много бързо доведе съпруга си, свален от части, верни на бившата германска принцеса, на другия свят.) Като символ и напомняне за Сталин, Троцки. Всички тези убийства са свързани с една единствена логика. Логиката на страха на диктаторите за тяхната власт. Страх, който е ирационален и следователно безкраен.
Сега обаче Путин може да се успокои малко. Но само малко. Защото вероятно си спомня, че други руски владетели – император Павел I и първият секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрушчов – бяха свалени от собствените му поддръжници, от собственото му обкръжение. Затова в близко бъдеще ще си струва да разгледаме по-отблизо възможните рокади в Кремъл. Страхът на Путин също може да е скрит зад тях. И „генетичната памет“ на Кремъл.
