Изминаха две години от агресивната инвазия на Русия в Украйна. Спомняте ли си как песимистично настроените западни политици оцениха шансовете на украинците да се противопоставят на руската инвазия в първите дни на пълномащабната война? Дори нашите основни партньори в областта на отбраната, САЩ и Обединеното кралство, разчитаха повече на партизанска война и затова ни предоставиха подходящите оръжия: преносими противотанкови системи НЛОУ и Javelin, Stinger ПЗРК, малки оръжия. Въпреки това, въоръжените сили в Украйна демонстрираха, че са в състояние да издържат на удар и да отвърнат на удара на врага, дори такъв мощен като „втората армия на света“. Затова сценарият за партизанска война изчезна за няколко дни.
Веднага след като премина първият шок на вземащите решения в Брюксел и Вашингтон, те започнаха да решават да предоставят в Украйна много по-мощни оръжия, предимно артилерия. Първо, беше намерен консенсус за прехвърлянето на оръжия и боеприпаси от съветски тип на украинската армия, която все още оставаше в арсеналите на сравнително нови членове на НАТО. След това дойдоха гаубиците „три сокола“ и т.н., и т.н., и т.н.
На Запад е формулирана смела формула за военна помощ: да се подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Самото прилагане на такава формула обаче не се оказа толкова смело. Доставката на военна техника (по политически или технически причини) беше фатално забавена, което причини много проблеми на украинските войници на фронта. В крайна сметка тази плахост беше основната причина за действителния провал на „голямата офанзива“, започнала през лятото на 2023 година.
И сега, почти две години след началото на пълномащабната руско-украинска война, реториката на западните политици започна да се променя. Днес тя вече не прилича на агресивните филипики отпреди две години, а по-скоро на оправдание. И вместо „толкова, колкото ни трябват“, все по-често чуваме „колкото можем“.
Изминалата 2023 година ще бъде запомнена не само с неуспешната украинска офанзива срещу дълбоко ешелонизираната руска отбрана в Херсонска област и Запорожие, но и с неизпълнените задължения на европейските съюзници. Това най-красноречиво се доказва от ситуацията с черупките. Още през март миналата година Европейският съюз обеща на Киев един милион артилерийски снаряда в рамките на 12 месеца. До края на 2023 г. обаче са доставени само 300 хил. И тъй като, въпреки всички най-нови военни технологии, това е артилерия, способността й да осигури „бараж от огън“ остава най-ефективният начин за пробиване на защитата на противника (в края на краищата, както и за възпиране на чужда атака), става ясна основната логистична причина за провала на украинската офанзива. Въпреки че знаем, че това далеч не е единственият проблем с военната помощ.
Ще бъде ли решен „проблемът с черупката“ тази година? Имаме големи надежди за това. Нещо повече, все повече европейски страни-членки на НАТО осъзнават една проста истина: ако Украйна не задържи руската инвазия, тогава те ще трябва да се включат в пряка битка. Ще трябва да изпратим нашите момчета на кървава война. Въпреки че това можеше да бъде избегнато на ниска цена – бързото развитие на отбранителната промишленост, за да се отговори надеждно на всички военни нужди на въоръжените сили в Украйна.
Тъй като украинската офанзива беше почти неуспешна през 2023 г., в началото на тази година подчинените на генерал Валерий Залужни ще трябва да преминат към активна отбрана поне за няколко месеца. Въпросът с евентуалната оставка на главнокомандващия обаче все още не е решен. От една страна, има достатъчно вътрешна информация, че Залужни все още се разрушава. От друга страна, самият той, сякаш нищо не се е случило, публикува на сайта на канала Си Ен Ен визията си за нова стратегия за войната срещу Русия. Статията на Залужни е озаглавена „Дизайнът на войната се промени“. Авторът призовава за създаване на нова държавна система за технологично превъоръжаване на украинската армия. На първо място, говорим за разработването на безпилотни бойни системи за намаляване на човешките загуби. Според него обучението на войниците също трябва да бъде адаптирано към новите възможности и съществуващите ограничения.
„Безпилотните системи, заедно с други нови видове оръжия, са почти единственият инструмент за излизане от военни операции в позиционна форма, които са нерентабилни за Украйна навреме по редица причини“, каза Залужни. Според него може би основният вариант за получаване на предимство е да се овладее целият арсенал от най-новите, изключително ефективни и сравнително евтини средства, които се развиват бързо. „Именно опитът да се възползваме от постиженията на прогреса в развитието на най-новите технологии ще ни позволи да спечелим научната, техническата, технологичната и тактическата битка и ще доведе не само до безусловна победа, но и до икономика и опазване на ресурсите както от Украйна, така и от нашите партньори“, обясни главнокомандващият.
Невъзможно е да не се съгласиш с него. Въпреки това, при възстановяването на собствените сиТова отнема време, „а врагът атакува и се бие с всички сили“. Следователно значението на западната военна помощ в никакъв случай не намалява, а по-скоро обратното. И САЩ играят ключова роля тук. Така че най-разочароващото е, че американската помощ се срина през последните седмици. Проблемът е партийната борба във Вашингтон.
Последният отбранителен пакет, представен от Вашингтон на 28 декември, беше изключително скромен по обем – главно боеприпаси на стойност около 250 милиона долара. Освен това всичко ще зависи от добрата воля на конгресмените: дали ще гласуват за нов пакет военна помощ за Украйна на стойност 60 милиарда долара или не. И ако за САЩ това е въпрос на политическа борба, то за Украйна това всъщност е на живот и смърт.
Докато американските законодатели са потопени в сложна вътрешнополитическа борба помежду си, Украйна ще трябва да се справи с предимно европейската подкрепа и това, което може да спечели сама. В момента има доста критична ситуация с боеприпаси за украинската противовъздушна отбрана. С настъпването на най-студените седмици на зимата Русия възобнови масираните атаки срещу критичната инфраструктура с десетки ракети и дронове камикадзе. Засега те все още са свалени сравнително успешно, но без попълване на запасите от боеприпаси, това няма да може да продължи дълго. Скоро може да дойде момент на ужасен избор, когато украинските военновъздушни сили ще трябва да вземат трудни решения за това кои вражески ракети да стрелят и кои да позволят да ударят целите си. И веднага щом Украйна най-накрая изчерпи боеприпасите за зенитно-ракетните си системи, Русия ще може по-активно да въведе бойните си самолети в експлоатация. И тогава въздушните бомби, които имат в пъти по-голяма разрушителна сила от дроновете и ракетите, също ще летят над мирните украински градове.
За щастие, Япония съвсем неочаквано даде приятелското си рамо. Тя се съгласи да върне на САЩ зенитно-ракетните си системи и боеприпаси „Пейтриът“. А това от своя страна ще позволи на Пентагона да продължи да поддържа Украйна от собствените си военни резерви.
Основният проблем на фронта през 2024 г. обаче, както вече споменахме, ще остане така нареченият „глад от черупки“. Русия сега, за съжаление, все още има много по-развита и мобилизирана военна промишленост и е способна да произвежда повече боеприпаси, отколкото всички страни от НАТО взети заедно. И можем само да таим надежди, че през следващите месеци Европейският съюз ще реорганизира военно-промишления си комплекс и ситуацията ще се промени коренно. Защото в ЕС има повече от достатъчно потенциал. Единственото, което липсва, е политическа воля.
Ние възлагаме не по-малко надежди, че през пролетта на тази годив Украйна ще получи сериозен тласък да води война във въздуха. Говорим, разбира се, че страната скоро ще започне да получава първите изтребители F-16. Това ще осигури както по-ефективна противовъздушна отбрана, така и пряко противодействие на руските изтребители и щурмови самолети. Освен това тези самолети са внимателно разработена и доказана платформа за използване на редица въздушни бомби и ракети, предназначени за поразяване на цели на сушата, във въздуха и в морето. Ако се доставят с комуникационни модули Линк-16, това ще позволи на украинските пилоти да получават данни в реално време за вражески цели и дори да летят с изключени радари, използвайки информация от разузнавателните системи на НАТО, дронове и радарни самолети АУАКС. Подобно развитие на събитията ще разбие не само цялата логистика, изградена от руснаците, но и цялата система на водене на война, когато небето остана под руски контрол. Руснаците ще трябва да продължат да изтеглят бойните си самолети, особено хеликоптерите, далеч от фронтовата линия. Затова печално известните руски ударни вертолети Ка-52 „Алигатор“ вече няма да могат да нанасят на нашите войски мъката, която причиниха миналото лято по време на активната фаза на украинската офанзива. В крайна сметка те се превърнаха в най-голямото главоболие за украинските бронирани машини.
Надяваме се също, че когато САЩ най-накрая размразят военната помощ, Украйна най-накрая ще получи достатъчен брой оперативно-тактически ракети с голям обсег АТАКМС. Първите от тях, оборудвани с касетъчни бойни глави, вече са използвани изключително ефективно срещу руските военновъздушни бази в окупираните територии и в анексирания Крим. Ако Киев получи повече от тях, това ще се превърне в сериозен стратегически проблем за Кремъл – както във вертолетната авиация, така и в логистичната подкрепа на групирането на войските на югозападния и южния фронт.
Германските крилати ракети с голям обсег също биха ни били много полезни тук ТЕЛЕЦ. Затова се надяваме, че Берлин най-накрая ще реши положително въпроса за прехвърлянето им, който виси във въздуха повече от година. И тогава ситуацията за руските окупационни сили в Херсон, Запорожие и Крим ще бъде още по-голяма по-сложен. Може би най-накрая дори ще бъде възможно да се изведе от експлоатация прокълнатият Керченски мост веднъж завинаги.
Във всеки случай най-важното за Киев тази година ще бъде размразяването на американската военна помощ. Надяваме се, че тя ще пристига редовно, поне до президентските избори през ноември. По-малко спешна, но не по-малко важна е мобилизацията на европейската отбранителна промишленост за увеличаване на капацитета за производство на боеприпаси. Без решаването на тези два въпроса за Украйна ще бъде трудно да разчита на победа.
