От самото начало на президентския си мандат Володимир Зеленски не беше отбелязан с ангажимента си към демократичните процедури и ясните правила. Можем да си припомним съмнителните предсрочни парламентарни избори през лятото на 2019 г. от гледна точка на Конституцията, назначаването на „вътрешни лица“ на различни позиции, демонстративно „мъмрене“ на чиновници в духа на „махай се оттук, разбойник“, натиск върху опозиционните политически сили, опити за доминиране в медийното пространство и много други. Един вид „силна ръка“, която (както се твърди) най-накрая е дошла да подреди нещата.
Такъв образ беше много в съответствие с желанията на значителен брой украинци. И дори не става дума за скандалния телевизионен сериал „Слуга на народа“, където героят, изигран от Зеленски, застреля депутати в парламента, така че „да има ред“. Произходът на идеята за този тип „силна ръка“ датира поне от деветнадесети век с наивната вяра на милиони селяни в „добър цар/император“, който ще обуздае произвола на чиновниците/лордовете, ще раздаде земя на всички и ще уреди всеобщо щастие. Такива стремежи имаха своите вариации в съветско време.
Не бива да забравяме, че доскоро Най-популярни чуждестранен лидер сред украинците беше беларуският диктатор Лукашенко – „редът“, който той аранжира с ниски цени и гладки пътища, звучеше в устата на някои наши съграждани като модерно превъплъщение на „колбаси за 2.20“. Така че под украинското слънце няма нищо ново – много от нас все още вярват в магьосник, който с махване на магическа пръчка ще превърне тиква във вълшебна карета за миг.
Почти две години пълномащабна руска инвазия доведоха до още по-голяма концентрация на власт в ръцете на президента и неговия кабинет. Не е тайна, че всички ключови решения, включително и тези по въпроси, които са много далеч от обхвата на неговите правомощия, се вземат в кабинета на президента. Кой на каква длъжност трябва да бъде назначен и кой да бъде освободен, за какво и как да се говори в медиите, за какви решения да се гласува в парламента – всичко това се решава не от тези, които трябва в съответствие с техните позиции и компетентност, а от господата Ермак, Татаров и компания.
Американският журналист Саймън Шустер в новата си книга за Володимир Зеленски и началото на руската офанзива описва как се формира телетонът United News – невероятен шанс за властите да създадат информационен монопол. По-специално, авторът припомня как тогавашният заместник-ръководител на кабинета на президента Кирило Тимошенко директно каза на редакторите какво и как да покрият.
Може би никъде концентрацията на власт в ръцете на кабинета на президента не е по-забележима, отколкото в примера с деградацията на ролята на Върховната Рада. През трите десетилетия на независимост парламентът далеч не беше съвършен, но все пак беше място, където имаше различни гледни точки и политическа конкуренция (въпреки че понякога методите и целите на участниците бяха много съмнителни). В края на краищата именно решенията на законодателния орган изиграха ключова роля за разрешаването на кризата по време на Оранжевата революция (т.нар. конституционна реформа) и по време на Революцията на достойнството, когато Върховната рада елиминира беглеца Янукович.
Сега парламентът загуби всякаква независима роля. Въпреки че мономажоритарното мнозинство на „Слугата на народа“ често не успява да събере гласове за определени гласове самостоятелно (защото там също има съвестни и професионални хора), OPFL или редица олигархични групи винаги ще се притекат на помощ. Малка опозиция нарочно маргинализиране, ограничавайки го, наред с други неща, възможността за участие в чуждестранни командировки. И наскоро председателят Стефанчук, скромен изпълнител на заповедите на кабинета на президента, издаде документ в съветския дух, според който всички депутати трябва да говорят и да действат стриктно в рамките на инструкциите, получени предварително по време на чуждестранни командировки (ако са допуснати там, разбира се). С една дума, никаква критика към „партийната линия“, защото повече няма да ходите в командировка. Украйна стана и почти първата страна, нарушила ключовия принцип за формиране на парламентарни делегации в ПАСЕ – пропорционално представителство на всички парламентарни фракции, всяка от които избира свои делегати. По волята на председателя (въпреки че всъщност е ясно, че указът е дошъл от по-висши инстанции), фракциите на украинския парламент сега са лишени от такава възможност.
Теоретично е възможно да се намери обяснение и обосновка за подобни стъпки за концентриране на властта. При пълномащабно нахлуване във врага често няма време за всички демократични процедури, цензурата е необходима за борба с вражеската пропаганда и за насърчаване на собствената позиция, критиката на правителството от страна на опозицията може да предизвика объркване в редиците на нашите съюзници на международната арена и да забави финансовата и военната помощ и много, много повече. Въпреки това, властите, с многобройни недемократични и корумпирани стъпки, вършат отлична работа в това отношение.
Историята познава много примери, когато в момент на криза именно „силната ръка“ се оказа подходяща и ефективна. Дори във Великобритания по време на Втората световна война имаше силна цензура и правомощията на министър-председателя Работата на Уинстън Чърчил е нечувана в мирно време. Въпреки че сравнението на Зеленски с Чърчил беше на мода известно време, сега то е напълно компрометирано. Защото колкото по-далеч отиваме, толкова по-очевидно става, че нашият президент и неговото обкръжение в никакъв случай не са британският политически елит отпреди 80 години. Макар и с големи правомощия, Чърчил оглавява военновременно правителство, където освен представители на управляващата Консервативна партия, на ключови позиции са и представители на лейбъристката опозиция. Критиките към действията на правителството и лично към премиера не бяха табу. Нещо повече, по време на войната на Чърчил дори е предложен вот на недоверие към парламента (макар и неуспешно).
Чърчил е способен да приема критика. На този фон друг епизод от книгата на Шустер създава особен контраст. Споменатият по-горе Кирило Тимошенко многократно се обаждаше на редакторите на каналите, участващи в телетона, и ги обвиняваше, че разстройват президента.
Чърчил или други силни лидери, които в миналото са се възползвали добре от великите сили, са имали едно общо нещо: те не са се страхували от отговорност. Сегашното украинско правителство, оглавявано от президента, е референтен страх от отговорност и свързания с него спад в изборните симпатии. И в допълнение, усърдие за тези, които са готови да поемат тази отговорност. Например, генерал Залужни. Можем да припомним обещанията на Зеленски за „барбекю за майските празници“ в момент, когато западните партньори предупреждаваха за предстоящо нахлуване. Симон Шустер пише, че преди инвазията Зеленски е отхвърлил предложенията на Залужни за укрепване на границите и мобилизиране на резерви, за да се избегне паника. Колко хиляди живота на украинци са стрували заради страха на президента да поеме отговорност е въпрос с ужасен отговор.
Най-пресният и болезнен пример е законът за мобилизацията. Провалът на правителствения законопроект, който дори не стигна до заседателната зала, е болезнено образцов пример за страх от отговорност и загуба на рейтинги. Засилената мобилизация е принудителна и неизбежна стъпка, ако Украйна иска да спечели войната. Тази стъпка е много непопулярна сред много украинци, включително тези, на които „експертите“ на телетона първо обещаха края на войната за 2-3 седмици, а след това и блицкриг през лятото на 2023 година.
Приемането на закона за мобилизацията трябва да демонстрира единството на политическото и военното ръководство, което е толкова важно за страната, и способността на политиците да предприемат непопулярни, но жизненоважни стъпки. Вместо това в началото Банкова се нахвърля върху Залужни с ръцете на депутата Безухла, а сега с всички сили прокарва отговорността за мобилизацията на военните, по-специално през устата на Давид Арахамия. От думите на последния следва, че именно лошите военни са написали още по-лош законопроект, за който политиците вече са изразили своето „фе“ пред тях. Въпреки че авторът на законопроекта е правителството. Самият върховен главнокомандващ Володимир Зеленски прави всичко възможно, за да не говори за непопулярни въпроси, включително мобилизация. Рейтингите са преди всичко. Затова военното командване не трябва да се фокусира върху защитата на страната от врага, а допълнително да върши работата вместо безотговорните политици.
Теоретично Володимир Зеленски би могъл да стане пример за „силна ръка“, която, макар и с цената на поне част от демокрацията, поведе страната и народа към нови постижения – като Чърчил, Наполеон и много други видни фигури от миналото. Но когато измамният дим от омагьосани впечатления от добрите речи на Зеленски по света се разсея, се оказа, че ако се окаже Наполеон, това ще е този, който той лично изигра във филма „Ржевски срещу Наполеон“ – слаба пародия, която няма нищо общо с оригинала. Затова в момент, когато съдбата на всичко украинско зависи от способността на лидера да поеме отговорност, вместо качествен скок напред чрез волеви и правилни решения, имаме работа с диктатура на безотговорността.
