Основното събитие на седмицата във военния конфликт между двата „бивши братски народа“ (между другото, само тази формулировка, която се използва от време на време от руските пропагандисти, е голям успех за Украйна, но не за това говорим) беше инцидентът с военно-транспортния самолет Ил-76, който се разби в района на Белгород, североизточно от областния център.
И тогава, както често се случва в такива истории, се появиха опции. И от всички страни. А сега ще говорим за руската страна, която този път работеше доста ясно и бързо – поставяйки на масата версията за свалянето на самолета от украинска ракета. Разбира се, имаше гафове и ексцесии (или „списъкът на затворниците“ на Симонян, за които се твърди, че са били на този самолет, се оказа не много реалистичен), или германската система беше обвинена за конкретен удар по Ил-76 ИРИС-T СЛМ, от която ракета просто не би могла физически да лети до мястото, където е паднала, според руските пропагандисти), но като цяло руската позиция е ясна и очевидна.
По принцип, ако говорим за руско-украинските отношения в глобален смисъл, тази позиция не се появи на 24 февруари 2022 г. или дори на 20 февруари 2014 г. Във всички инциденти, вероятно започнали от 21 юли 1992 г., когато патрулният кораб СКР-112 вдигна украинския флаг в кримския Новоозерне и отиде в Одеса, Русия зае една и съща позиция: „Украйна е виновна за всичко“.
И всичко щеше да е наред. В края на краищата има много такива примери за непримиримост на съседите на планетата – от ядрени страни, Индия и Пакистан, до много дребни конфликти на глобално ниво (например, чували ли сте за анексирането от Кралство Тонга на непризнатата микродържава Република Минерва, разположена на едноименните коралови рифове?). Украйна не е уникална в това отношение към себе си. И ние трябва да живеем с това в бъдеще, дори ако Русия се разпадне. Защото поне имаме наблизо Унгария на Орбан, където няма забележими промени в посоката на здравия разум в отношенията с нас и не само с нас.
Основното в тази история е, че някои украинци вярват и дори продължават да вярват на руската пропаганда от дълго време. Причините за това са няколко. Това е класическата логика на „Е, те не могат да лъжат за всичко“ (тук трябва да се признае, че от това страдат не само украинците, но и западните общества, които упорито не искат да забележат очевидното – наблизо е израснал истински канибал, и то не без тяхна помощ), и недоверие в собственото си правителство, недоверие, подхранвано от режима в Кремъл.
И в този аспект 2019 г., която може и трябва да се нарече ключова година в историята в Украйна, един вид точка на бифуркация, всъщност не промени нищо. Просто фамилията „Порошенко“ беше заменена със „Зеленски“, а общата логика остана същата: нашият президент лъже, което означава, че някои руски изявления (които всъщност не са нищо повече от фалшиви новини, елементи на информация и психологически специални операции) може да се окажат верни. Или в истории със „специалния статут на Донбас“, или в случаи на провали на фронта на пълномащабна война.
Може да звучи странно, но Русия наистина не води война срещу Украйна, а специална военна операция. Просто повечето хора не разбират каква точно е тяхната „специалност“. И тази буква „С“ в добре познатото съкращение „SVO“ означава информационния, или по-скоро дезинформационен компонент. И, трябва да се признае, окупаторите имат много по-голям успех в тази посока, отколкото в театъра на военните действия, където през 2023 г. не можаха да уловят нищо повече или по-малко значимо – и това, което плениха, не е нищо повече от руини, а те са толкова незначителни в мащаба на цялата война, че Владимир Путин няма с какво да се похвали.
В украинското общество има мнение, че Русия по един или друг начин подкрепя някои политически сили, някои политици в Украйна. Условно наречени Porokhobots смятат, че Кремъл е на страната (или дори контролира) Зеленски. Противоположният лагер, използвайки слаби аргументи като вече легендарното „Ръкувам се, прегръщам те“, твърди обратното. Всъщност Русия се издържа в Украйна. Опитва се да използва – най-вече „на заден план“ – различни политически и финансови структури. Дискредитиране, когато възникне възможност, и себе си. И това, между другото, също не е новина – спомнете си изборите в Беларус през 2020 г., където пламъците на протеста срещу контролирания от Кремъл Лукашенко бяха раздухвани по руската телевизия (също, характерно, контролирана от Кремъл).
Затова е важно украинците да разберат, че всякакви изявления, всякакви действия на Русия са насочени единствено към удавяне в Украйна и някой от нейните власти в информационното поле. Всякакъв. Това не означава, че привържениците на Порошенко трябва незабавно да простят всичките си провинения на Зеленски и да го обичат, съвсем не. Здравословната конкуренция е в основата на демократичното общество, а единодушието бешеСамо диктатури като Китай, Русия или Иран. Но те трябва да разберат, че когато кремълските пропагандисти обвиняват катастрофата на Ил-76 Украйна, това не е защото Зеленски, Залужни или някой друг наистина е дал заповед за свалянето на самолета с украински затворници. И понеже Русия се нуждае от слабо украинско правителство (независимо кой е начело на него), тя се нуждае от дезориентирано украинско общество. Общество, което не, не и мисли – може би руснаците не са толкова грешни и грешни, може би в думите им има зрънце истина.
И точно в този момент украинското общество започва да губи информационната война. И неизбежно го губи. Защото е достатъчно само веднъж да се повярва на мощна пропагандна машина, която е градена в продължение на десетилетия (а не на най-глупавите хора на тази страна, нека бъдем честни) – в бъдеще човек със сигурност ще започне да вярва на различни руски фалшификати. И колкото по-далеч отива, толкова по-невероятно.
Затова единствената логика, с която украинците трябва да подхождат към всички тези изявления от другата страна на фронтовата линия, трябва да бъде „презумпцията за вина“. Руснаците казаха ли нещо? Така че те излъгаха. И това е единственият начин. Само пълното отхвърляне на информацията от Русия като поне частично надежден източник е гаранция за информационната сигурност на украинците. И не само информационни, между другото.
В противен случай, ако случаят с „затворниците на борда на Ил-76“ получи подкрепата си в украинското общество, руснаците ще започнат да използват същата логика за всички обекти, ударени от украинската армия. Дрон влетя в барутна фабрика – кой ще им попречи да кажат, че складът, в който (по някакво чудо) са държани украински затворници, е повреден? Собствената му публика винаги ще подкрепя всяка антиукраинска лъжа. И ако украинецът се присъедини.
Между другото, една от успешните реакции на руските фалшиви новини може да се счита за историята на ядреното изнудване – изявления на страната агресор, че въоръжените сили в Украйна или планират да организират терористична атака срещу ZNPP, или се готвят да използват „мръсна ядрена бомба“ на фронта. И Украйна, и колективният Запад реагираха толкова ясно и недвусмислено на тази манипулация, че Кремъл нямаше друг избор, освен да спре да подбужда към света един от най-отвратителните пропагандни инструменти – Телеграма– канал, управляван от името на третия президент на Руската федерация Дмитрий Медведев.
Това трябва да бъде реакцията на украинците на всички последващи руски информационни атаки. Разбира се, украинските власти трябва да заемат същата ясна и недвусмислена активна позиция в такива истории, така че да няма такова нещо, както в случая с Ил-76. Ние обаче вече говорихме за това.
