Главнокомандващият на въоръжените сили в Украйна генерал Валерий Залужни е отстранен! Или – не е премахнат? Или… В понеделник вечерта украинското информационно пространство беше разтърсено от този въпрос. И макар историята уж да е приключила (както често се случва в подобни ситуации и такива политически системи – формално нищо), всъщност тя изобщо не е свършила.
Най-малкото защото в никакъв случай не е ясно дали това уволнение се е състояло (и в какъв формат е било, на какъв етап е спряло), или изобщо не. Въпреки че, разбира се, това може да се счита за хвърляне, но поне някои от медиите чрез своите канали научиха за предстоящото уволнение на главнокомандващия сутринта на същия ден, преди да се появят първите отворени съобщения в социалните мрежи и месинджъри. Дори и това обаче не е доказателство, както разбирате.
Но всъщност сега ще говорим не само и не толкова за самия г-н Залужни, а за ситуацията като цяло. Ситуацията, когато украинското общество – поне голяма част от него – е покрито с шокиращи новини. Или „новини“. Което от двете е по-удобно.
Да започнем с факта, че историята на такова освобождение-или-не-съвсем-освобождение не е нещо уникално. Както за украинските политически реалности като цяло, така и за сегашното украинско правителство в частност. Човек трябва само да прелисти архива на новинарската емисия на някакъв интернет ресурс, който не се появи вчера – и ще видите, че в случая с Резников и в историята на Богдан (все още ли не сте забравили кой е?), всичко се случи по подобен сценарий.
Това не означава, повтарям, че те наистина искаха да премахнат Zaluzhnyi (поне не 100%). Но това предполага, че такъв формат на комуникация с обществото е напълно приемлив за властите. И тук всъщност се крие много по-широк проблем от това кой ще заема поста главнокомандващ на въоръжените сили в Украйна.
Защото това е – нека бъдем откровени – неуважение към обществото. Общество, което е избрало не цар, император или диктатор за цял живот, а наемни работници, държавни мениджъри, има право и трябва да знае всичко, което се случва в този управленски кръг. Вместо това обществото се захранва с най-различни басни, фалшиви новини и други информационни боклуци. Много от вас познават такъв проправителствен Телеграма-канал „Жокера“, опозиционни политици дори споменаха името на човека, за когото се твърди, че го управлява. Този канал (можете да го гледате единствено от спортен интерес, нищо повече) е стандартът на информационното кошче за боклук. Която се използва от определени политически сили.
Но обществото, независимо за кого е гласувало, не заслужава да бъде хранено от боклука. Обществото заслужава ясна и висококачествена комуникация. Сравнете например процесите на уволнение на двама министри на отбраната – Германия и Украйна. Вижте колко поразителен е информационният компонент на тези два процеса. Обърнете внимание къде е направено всичко толкова ясно, кратко и без излишно пълнене. И където се е състояла истинската Санта Барбара. Което, впрочем, още не е приключило – защото Резников има добра следа от нерешени финансови скандали. В което, може би, той не участва, но само съдът ясно определя кой е престъпник и кой не – и обществото може да има собствено мнение по всякакви въпроси. И за да може държавната система, системата на властта да функционира нормално, трябва да има възможно най-малко многостепенни подозрения. Казано по-просто, нуждаем се от максимална прозрачност, каквато за съжаление нямаме.
Но проблемът не е само и не толкова в това. В случай, че някой е забравил, нека ви напомним, че в Украйна се води война. Пълномащабна война, която въпреки всички неуспехи на окупационната армия, въпреки героичната борба на въоръжените сили в Украйна, все още заплашва и ще продължи да заплашва цяла Украйна до самия си край. Добавете към това нервното напрежение на голям брой украинци (и украински жени, поне съпруги и майки на потенциални военнослужещи) поради косо кривия процес на мобилизация. И ще стигнем до извода, че психологическото състояние – както на конкретни индивиди, така и на обществото като цяло – далеч не е идеално. Много далечно.
Освен това украинците, за разлика от началото на миналата година, са в психологическа пропаст заради неоправдани надежди за лятна контраофанзива. Надеждите, които бяха породени от многобройни – и отчасти открито манипулативни – изявления на различни оратори (от кабинета на президента и не само) за подготовката на мощна настъпателна операция, че е на път да започне мощна контраофанзива… С една дума, информационната и пропагандна машина отново работеше проактивно (или дори за създаване на алтернативна реалност, както преди две години, през януари-февруари 2022 г., когато тогавашният министър на отбраната в Украйна открито се забавляваше от нападението срещу Киевска област от Беларус).
И това, повтаряме, не би могло да не повлияе на психологическото състояние на украинците. В такава ситуация всяко разумно, адекватно мислещо правителство трябва да поддържа нивото на социално напрежение възможно най-ниско. да не подбужда населението, да не го провокира. И не само заради собствената си безопасност, но и заради нея. Просто от уважение към онези хора, които (а) са ги избрали на ръководни позиции и (б) плащат с данъците си за доста доброто си съществуване.
Затова, дори и да става въпрос за подмяна на някоя емблематична личност – Залужни, Буданов или някой друг – това трябва да стане възможно най-правилно, тихо и прозрачно. За да нямат хората прост и логичен въпрос – „Защо всъщност искаха да го премахнат?“.
За това, че герои като Маряна Безухла, която вече се държи откровено цинично и разрушително (след историята с, да го наречем така, „неуспешното уволнение на Залужни“, тя извади от нафталините вече забравената тема „Значи е пиян, вижте“; в случай, че сте забравили, нека ви напомним, че по едно време такива „обвинения“, със същото ниво на адекватност и надеждност, се изляха върху предишния президент), Изобщо не трябваше да е в информационното пространство – излишно е да казвам…
Въпросът не е дали са искали да снимат Залужни или не, дали си струва да го снимаме или не, дали има за какво да го застреляме или не. Въпросът е по-глобален: не можете да се отнасяте така към обществото си по принцип и особено по време на войната. Който и да стои зад тази история. Който и да стои зад Мариана Безухла. Това е безотговорно, меко казано. Меко казано.
И обществото, ако уважава себе си, трябва да даде подходяща оценка на тези хора. След това, след войната. Във всеки случай ще трябва да спечелите, за да продължите да живеете на вашата земя. Със или без Залужни, но ще трябва да победим. И армията ще бъде тази, която ще спечели тази война. Не политиците, независимо дали са на власт или в опозиция, не Телеграма-канали – анонимни или персонализирани. Само армията. Едва сега тя е единственият щит, който защитава съществуването в Украйна и украинците. И това никога не трябва да се забравя от никого.
