Твърдението, че историята се повтаря, е относително. Ние не следваме пътищата на хората от предишни епохи, нито се занимаваме с изпитанията, които са ги сполетяли. Също така е безпочвено, седейки пред лаптоп или пиейки чаша кафе, да се стигматизират фигурите от миналия век – защото те не са запазили собствената си държава или героите от далечния XVII век, които се включиха в появата на московския фактор на наша територия, може би за първи път. Връзката с миналото постоянно се запазва – някъде то определя нас и живота ни, понякога ние го определяме (представите ни за него). Паралели между миналото и настоящето, по същество или пресилени, постоянно се чуват в публичното пространство. Това обаче не е лесен и сериозен въпрос. Понякога това вдъхновява и утвърждава убежденията, по-често само обърква и не можете да се отървете от него.
Най-трудната част е с теми, които често се използват. Например януари е месец, свързан с Переяславския събор (1654 г.). Казаците и Хмелницкият регион често се превръщат в основни мотиви за различни, дори различни разкази. Следователно техните интерпретации се различават. Хетман Богдан Хмелницки се смяташе за почти основната фигура в процеса на изграждане на държавата в Украйна през първите години на независимостта. Вместо това сега чуваме предпазлива, дори негативна оценка на неговото наследство. Руската агресия срещу Украйна особено изостри този въпрос. Переяславският съвет, дори през годините на независимостта в Украйна, също имаше различна „преса“. Като ехо на съветския мит за „обединението“, той се тълкува положително в началото на независимостта. Днес, което е логично, това събитие, неговото значение и последствия се оценяват по-критично.
Не сме щастливи
На 8 януари 1654 г. хетман Богдан Хмелницки и казашките офицери се заклеват във вярност на московския цар Алексей Михайлович в Переяслав. Разбира се, „обединението“ в Украйна и Русия, което по-късно беше насърчавано от имперски и съветски идеолози, беше изключено. Нито Украйна, нито Русия, в съвременния смисъл на думата, все още не са съществували! Хетманът и офицерите представляваха запорожката армия, а царят, който отказваше да преговаря и още повече да положи клетва, беше начело на московската държава. Все още никой не е чувал за украински или руски народи.
Приказките за сходството на историята, културата и езика също са неподходящи. По време на преговорите страните ползват услугите на устни преводачи. Последвалите събития показаха, че има обща пропаст между авторите на споразумението. Те тълкуват дори самото споразумение по различни начини, което показва значителни различия в политическата култура, мироглед и ценности. Всичко е естествено. Повечето от фигурите от „украинската“ страна са израснали и са възпитани в реалностите на Полско-литовската държава, били са подчинени на краля и са учили в страните, които днес наричаме „Запад“. Фигури от „руската“ страна по това време изгарят книги, смятат печатарите за магьосници и израстват от корена на Ордата. Преди Переяслав партиите нямаха много общо. Переяславският съвет също не се превърна в обединяващ фактор, въпреки че стартира механизъм за сближаване, или по-скоро усвояване.
Не без каламбури (Переяслав „квартал“?). По-специално, това е речта на Богдан Хмелницки пред казашките офицери, записана в документите на Московия. На събора хетманът уж се обръща към „народа“ (очевидно неговите „хора“ не са твърде различни от „народа“ на Полско-литовската държава и се състои главно от казашки офицери и елити) и предлага да избере покровител. Изборът между „турски цар“, „кримски хан“, „полски крал“ и „православен суверен“ […] Цар и велик княз […] самодържецът на цяла Русия“ донякъде напомня на легендата за избора на вярата на княз Владимир. Тоест, игра на демокрация, когато всичко вече е известно, а решенията са взети. Противниците на съюза, духовенството, включително митрополит Силвестър (Косов) в частност, „доброволно се въздържаха“ от гласуване.
Сюжетът с избора на патрона донякъде напомня на определени практики на съвременната политика. По това време се твърди, че те са манипулирали възможността да изберат старши. Сега хора, чиято позиция и инициатива не се приемат сериозно от властите, биват манипулирани, като се прибягва до инфантилни предложения за референдуми.
Свободни работни места в политиката на Москва
Защитата на царя дава възможност на Богдан Хмелницки да застане с войските под стените на Лвов за втори път. Останалите московски войски по това време търсят „братя“ в съвременните беларуски и литовски земи. Както обикновено, те били толкова нагли, че дори погледнали към Вилна, столицата на Великото литовско княжество. Тези събития трябва да напомнят на съвременна Полша. Украйна, зависима от Русия или погълната от Русия, не е от полза за тях.
Връщайки се в Богдан Хмелницки, въпреки подкрепата на московските войски, изпълнението му не е победоносно. Вчерашните съюзници бързо се разминаха във възгледите и приоритетите си. Те осъзнаха, че говорят различни „езици“ и имат различна визия за света. За Жечпосполита изчезването на Хмелницки също не е победа, а прераства в още по-големи проблеми. В полската историография това се има предвид под метафоричен термин „потоп“. Не само казашките и московските войски напредват към Полско-литовската държава в средата на 17 век. От „благоприятната“ ситуация се възползваха шведите, които превзеха Варшава и Краков.
По това време цар Алексей Михайлович забравя за съюзниците. Внезапен завой в посока на Полско-литовската държава и отхвърлянето на предишната политика не са съгласувани с казашките лидери. Хмелницки играе ролята на „магданоз“ и „ивашки“ – пионки на царя, които дори не са слушани при вземането на важни решения. Хетманът се уверил, че е направил грешен завой.
Суинг видения от миналото и нещо полезно
Войната, водена от Богдан Хмелницки, и неговите намерения за изграждане на държава формират основата на украинската национална идея. Чрез Переяславския събор и митичното „обединение“ тези събития стават приемливи и за съветските идеолози. Особено след 1954 г., когато по повод годишнината от „обединението“ Крим е прехвърлен на Украинската ССР. Хмелницкият регион и Переяславският съвет стават ключов фактор в съветската пропаганда. Нещо повече, в интерпретацията на агитаторите те бяха насочени и срещу „господата“ – никой не гледаше какви хора са в обкръжението на Хмелницки (здравей на Виховски, Немирич). Сега подходът към разбирането на тази епоха, събития и личности е по-критичен. Въпреки че има много собствени митове, искреният украинец на Хмелницки не отстъпва на Хмелницки, който се бори за равенство, социална и историческа справедливост и искаше да изтръгне Украйна от господното иго, за да се „събере“ отново с московските баскаци, извинете ме, царете.
Поредната годишнина на Переяславския съвет е към своя край. Украинците биха предпочели да заличат това събитие от историята си, но това не е възможно. „Сходството“ и „близостта“ в Украйна и Русия доведоха до война, причинена от хищническия империализъм на последната. Богдан Хмелницки е обвиняван и обвиняван в сближаване с Московия. В същото време, точно както преди сто години, украинските военни формирования са кръстени на него. Има ли смисъл да се въртим в кръг и да обвиняваме някой, който не може да се защити? Хмелницки е живял и действал в различно време, изхождайки от реалностите, които е видял пред себе си. Той беше стратег, но не и пророк. Затова не можеше да предскаже бъдещето. В края на краищата, сериозно, няма пряка връзка между Съвета на Переяслав и осеяната глава на Путин. Може да се види, но подобно твърдение е относително и не може да бъде проверено.
Ако историята може да научи на нещо, тогава не е достатъчно да се стигматизират фигури от миналото, които не са оправдали очакванията. Това е само обратната страна на разговора за това коя от фигурите от миналото има по-патриотични модели върху бродерията. Ако наследството на фигурата, по нечие мнение, заслужава отрицателна оценка, струва си да се каже. Брандирането обаче е безсмислено. Повече полза от съществените заключения, направени от човешкия опит. В случая с Богдан Хмелницки трябва да се документира осъзнаването, че изборът на съюзник е важно решение. Не чрез съмнителни споразумения или гаранции, основани на неясна формулировка (това се е случвало и в нашата история). В крайна сметка в трудните реалности Хмелницки успя да изгради доста ефективна държава. Армия, дипломация, вътрешна политика… На представителите на украинското движение им липсваше такава самоорганизация в началото на ХХ век. Днес във всяка от тези области има пропуски.
