Фермата „Лиман Коза“, основана от Олена и Валентин Белозоренко от Херсон на скалите Станислав, оцелява 8,5 месеца руска окупация, а след това живее под постоянен обстрел почти година. През септември той ни разказа как двойката покривала кози по време на експлозии, гасяла пожари и възстановявала домакинята, продължавайки да прави ексклузивни сирена.
В рамките на един месец Lyman Goat успя да се премести на по-безопасно място в Киевска област с пълна сила – повече от 20 кози, 11 кучета и 10 котки. Говорим за чудото на преместването и как фермата оцелява на ново място благодарение на грижовните хора.
Елена Белозоренко на ново място
Обаждане след обаждане
След публикацията за фермата активно правехме поръчки за занаятчийски козе сирене, разказа Олена Белозоренко. През октомври се появиха около 20 нови клиенти, от които жената беше щастлива, защото се нуждаеше от средства за възстановяване на домакинята след обстрел. Месец по-късно Lyman Goat обяви преместването си в село Хвоздив в Киевска област.
„Нито една общност не можеше да ни приеме с пълна сила, така че дори забравихме да помислим за това. И тогава се случи чудо – само седмица по-късно се преместихме с всички животни. Беше трудно, но успяхме“, казва Олена Белозоренко.
На 20 октомври жената пътувала към Киев, за да посети дъщеря си. Тогава й се обадило странно момиче и казало, че е прочела за „Лаймънската коза“, последвала я в социалните мрежи и искала да помогне: да й предложи дача край Киев за преместване. „Тъй като отивам в Киев, мога да го видя веднага“, помисли си Олена.
Веднага след това Олена получава и обаждане от стара колежка, която казва, че сестра й има познати в Киевска област, които притежават празна ферма. „Набери ги веднага!“, нарежда приятелката й. Олена Белозоренко го направи, а на следващия ден беше на път да види бъдещия си нов дом.
Собственици на фермата са Елена и Александър Смолянски. Олена е ВРЛ от Донбас от 2014 г., така че веднага разбра „Лаймънската коза“ и беше загрижена за съдбата му.
„Видях фермата и разбрах, че тя е рай за козите. Ако и съпругът ми я беше видял, щеше да закара козите там пеша. Когато се върнах при Станислав и му разказах всичко, той сякаш се върна към живота. Веднага отидох с приятел да разузнаем всичко на място“, разказва Олена Белозоренко. Смолянските също предлагат на Белозоренкос малка едностайна къща, където могат да живеят, и помещения за фабрика за сирене.
Когато Олена била у дома, а съпругът й бил в Киевска област, й се обадил друг познат. След разговора той обещал да потърси носител за животните. Същата вечер Олена получи контактите на организацията „Силна, защото свободна“, където беше попитана колко и какви животни и поиска да се обади на следващия ден сутринта.
„В същия ден имаше тежък обстрел на Станислав. С любимото ми куче хукнахме към другия край на двора. Имаше нападение, паднахме в сеното. Накрая взехме една ръчна количка със сено и я търкулнахме към козите – имаше още един удар, седнахме на място. Експлодираше някъде наблизо. Така паднахме и клекнахме пет пъти – или близо до розите, или близо до козите, или близо до оградата. Когато най-накрая влязохме в къщата и затворихме вратата, имаше друга експлозия – огромен фрагмент прелетя точно под тази врата“, спомня си Олена.
На следващия ден, неделя, Олена беше заета с козите, а съпругът й се връщаше от Киев. Вчерашният събеседник се обади и каза, че животните ще бъдат прибрани в сряда в 8:00 часа.
„Казах: „Как? Няма да имам време за нищо, съпругът ми дори още не се е върнал. И казва, че не го засяга, намерил е превозвач. Тогава разбрах, че очевидно всичко това е контролирано от Бог“, казва Олена Белозоренко.
Имаше и още един проблем – самите Олена и Валентин нямаха транспорт. Олена разказа за това на приятелите си доброволци в Херсон, с които отиде да се сбогува и да ги почерпи със сирене. Там след няколко минути имаше двама мъже с автобуси, а един приятел предаде парите за бензин.
В деня на заминаването Станислав отново е обстрелван от руснаците, така че на британските доброволци, които доброволно се включват в транспортирането на животните, е забранено да ходят във фермата – те чакат кози и компания в Николаевския край.
„Заведохме животни до тях с микробуси под обстрел, направихме няколко събития. Беше трудно, но взехме всички – кози, котки, кучета. На 27 октомври всички бяхме на ново място. Измина само седмица от първото обаждане“, спомня си Олена.
И добри, и твърди
„Тук е много красиво място, също и хълмове – само не степни, а горички. Е Чист въздух! Толкова много растителност, толкова много пространство. Козите го харесват, ние също. А местните ни върнаха вярата в хората. По време на окупацията на Станислав и по-късно видяхме как някои хора се промениха, смениха обувките си в движение. Ние не ги осъждаме – всеки има различни обстоятелства. Но много ни заболя“, казва Олена Белозоренко.
Сега козите са бременни и затова не дават мляко и няма нищо, от което да готвят сирене. „Нямаме никакви доходи или пари“, казва Олена. За да живеят до март, когато се появяват децата и млякото, отново помага чудо.
„Има приятели, приятели на приятели – помагаха с храна за кози, защото не можахме да си извадим нашите от Станислав. Ние сме относително безопасни. Вдъхновяват ни хората, на които раздадохме децата си след окупацията – те изпращат снимки, споделят новини, благодарят и казват, че благодарение на козите могат да живеят пълноценен живот въпреки войната“, казва съсобственикът на Lymanska Koza.
Друго чудо се случило с белозоренкосите, когато търсели ветеринарен лекар на ново място. Намерили лекар на 30 км, но се оказало, че тя не разбира козите. Вместо това тя донесе сено, картофи и обрати, за да подкрепи.
„И тогава, изведнъж, се обади ръководителят на ветеринарния отдел от Аграрния университет в Била Церква. Той казва, че е научил за нас от статията и е искал да помогне с изследването на кози и други животни. Той изпрати при нас двама специализанти, които взеха тестове от всички, прегледаха и ваксинираха всички. Всичко това е безплатно. Те също така ще дават витамини на козите. Чудо е!“, казва Олена Белозоренко.
Сега „Лаймън Козата“ също се нуждае от чудо. В новата ферма трябва да направите ограда и да оборудвате места, където козите могат да раждат. След като е ранен в Станислав, Валентин не може сам да свърши цялата работа, както и да намери работници.
Също така, фермата се нуждае от храна за кучета и котки, пълнители за тави и малко храна за кози, защото това, което е на разположение, е достатъчно само за един месец.
„Отново сме на ръба, имаме нужда от физическа помощ. Всичко, което уреждаме от години, остана в Станислав. Надявам се всичко да се получи, защото украинците са нашето всичко. Трябва да знаете, че имаме много истински хора“, казва Олена.
Една мечта
Олена Белозоренко споделя, че не прави планове за бъдещето на двойката – тя би оцеляла през следващите месеци. И все пак, „Лаймън Козел“ има една мечта.
„Единственото, което стопля душата, е мечтата да се създаде ферма за посещения, както беше в Станислав. Виждали сме как сериозните възрастни до децата се превръщат в деца, релаксират и се радват. Вдъхновени сме да даваме на хората ярки емоции“, казва Олена.
Всички животни, които бяха спасени от двойката, ще останат във възстановената ферма. От една страна, трябва да има по-малко кози и би си струвало да ги раздадете, но нито Олена, нито Валентин могат да дадат такива – те ги обичат толкова много.
„В напреднала възраст съпругът ми и аз най-накрая намерихме собствен бизнес. Не виждаме нищо друго, освен това. Не мога да се разделя с нито една от козите. Решихме, че всички оцелели, тези, които се преместиха, ще бъдат с нас до края“, казва Олена Белозоренко.
П.С. Ако искате да подкрепите фермата за кози Lyman, можете да прехвърлите помощта на картата на Олена Белозоренко на номер 5375414126297422.
