На 12 януари, след полунощ, коалиция от държави, водена от САЩ и Великобритания, нанесе серия от ракетни удари по територията на Йемен. Това беше акт на отмъщение срещу хутите, съюзниците на Иран, които превърнаха водите в Червено море и Аденския залив в пиратска зона. Близкият изток сега е като буре с барут. И въпреки че САЩ и техните съюзници се опитват да избегнат потенциален конфликт и ескалация, не е сигурно, че ще успеят. Какви ще бъдат последствията за Украйна, ако в тази част на света избухне голяма война?
Аденският залив и протокът Баб ел-Мандеб се намират на стратегически важно място на планетата. Именно през тях минава един от основните транспортни маршрути, който води до Червено море и Суецкия канал. Според някои оценки този морски път, който свързва Европа с Азия, осъществява до 15% от всички световни доставки. Бреговете тук обаче са изключително негостоприемни. Доскоро именно в тези части ловуваха сомалийски пирати. И сега тази мисия е поета от хутите. Тази мюсюлманска паравоенна групировка, благодарение на подкрепата на Иран, успя значително да подобри пиратските си възможности. Тя получи балистични и противокорабни ракети с обсег от няколкостотин километра, както и дронове.
От 19 октомври 2023 г. подкрепяни от Иран бойци са се опитали да атакуват и тормозят плавателни съдове в Червено море и Аденския залив почти 30 пъти. Формалният претекст за тези престъпни деяния е военната операция на Израел в Ивицата Газа. Апотеозът на пиратството на хусите беше нападението на 10 януари срещу американски разрушители. Атаката е извършена както от дронове, така и от ракети. След това хутите заявиха, че действията им показват подкрепа за палестинския народ. Пиратските атаки срещу кораби, пътуващи от Азия към Европа, принуждават отделни корабособственици да изоставят краткия маршрут през Суецкия канал и да изпращат кораби из Африка. Това оказа значително влияние върху разходите за транспорт и значително увеличи продължителността му. Ясно е, че тази ситуация оказва изключително негативно влияние върху световната търговия и икономика. Иран, действайки с ръцете на своите проксита, намери нова възможност да създаде проблеми на Израел и западните му съюзници.
Ракетната атака на САЩ срещу хусите, предвид открито пиратската им дейност, изглежда съвсем логична и естествена. Странното тук е колко дълго се е забавил. Според съобщения в медиите американците отдавна се опитват да убедят хусите по различни канали да спрат пиратската си дейност в Червено море. Въпреки това, без резултат.
Изглежда, че Иран интуитивно е усетил, че може постепенно да измести „червените линии“ и да си позволи повече в конфронтацията с Америка. Режимът на иранските аятоласи също активно изгражда своите военни способности, по-специално чрез обмен на технологии със своя съюзник – Русия. На 11 януари иранските военни задържаха петролен танкер в Оманския залив. Маскирани въоръжени мъже се качиха на борда на „Свети Никола“ близо до оманското пристанище Сохар, като наредиха на екипажа да се отправи към иранския бряг. Това беше акт на отмъщение срещу САЩ за задържането на този танкер миналата година. Тогава американците арестуваха кораба за транспортиране на санкциониран ирански петрол. САЩ осъдиха задържането на петролен танкер от Иран. Говорител на Държавния департамент призова за незабавното освобождаване на кораба и екипажа му. Техеран обаче пренебрегна устните искания на Вашингтон. Очевидно иранските власти са уверени, че администрацията на президента Джо Байдън няма да посмее да предприеме някакви сериозни стъпки.
Политическото настроение на хусите отдавна е известно. Те се застъпват за премахването на еврейската държава и мразят Съединените щати и целия Запад. Но може би тези мюсюлмански бойци щяха да бъдат по-предпазливи, ако не бяха почувствали силна външна подкрепа, както и нерешителността на САЩ в региона. Прекомерната предпазливост и страхът от ескалация е една от водещите характеристики на външната политика на администрацията на президента Джо Байдън. Страховете на американците са основателни. В крайна сметка Близкият изток вече е пълен с противоречия и потенциални конфликти. Но обратната страна на американската нерешителност е, че тя все повече се експлоатира от диктаторски режими. В известен смисъл нерешителността и нежеланието на САЩ да използват сила там, където е необходимо, изкушават Иран да изпробва границите си.
Ударите на западните съюзници срещу Йемен допълнително повишиха напрежението в Близкия изток. Не си струва да се слага край на тази история. В крайна сметка никой не отмени повторни удари, както и ответни действия. В момента в този регион се формират все повече огнища, които теоретично биха могли да доведат до голяма война. Участниците в него са приблизително известни. Ако Близкият изток бъде потопен в голяма военна конфронтация, това със сигурност ще има последици и за Украйна. В момента обаче е трудно да се предвиди кой от тях ще надделее.
От една страна, нова война в света означава изместване на фокуса от Украйна, скокове на цените на енергийния пазар И е възможно още по-голямо ограничаване на западната военна помощ. Западната военна индустрия все още е твърде бавна, за да увеличи производствения капацитет. Голяма война в Близкия изток, включваща САЩ и поне няколко съюзници, допълнително би ограничила възможностите на Запада да доставя достатъчно оръжия в Украйна. Дисбалансът на енергийния пазар ще предизвика колебания в цените на петрола и газа и ще се отрази негативно на световната и украинската икономика. Високите цени на петрола със сигурност са от полза за Русия. Въпреки това дългосрочното сериозно увеличение на производството на енергия в САЩ, както и позицията на арабските страни, които са противници на шиитски Иран, могат да изгладят ценовия шок.
От друга страна, ако Иран е пряк участник във военния конфликт, това почти сигурно ще го лиши от възможността да помогне на Русия. Техеран и Москва разгръщат активно военно сътрудничество от 2022 година. По-специално, режимът на аятоласите помогна на Путин с доставката на дронове и разработването на линии за тяхното производство на територията на Руската федерация. Но е възможно Иран да доставя на Русия други видове военни стоки. Той също така е готов да прехвърли балистичните си ракети за обстрел в Украйна. Голяма война в Близкия изток би означавала край на активната военна подкрепа на Иран за руския му съюзник.
Война между западната коалиция и съюзник на Кремъл също може да направи политиката на Запада спрямо Русия по-твърда. В крайна сметка тогава САЩ и други страни ще бъдат много по-заинтересовани да ограничат възможностите на Путин да помогне на Иран. Но има само един начин да се направи това: да се предоставят в Украйна по-разрушителни и мощни оръжия. Така че в момент, когато западните съюзници са във война с Иран и неговите проксита, Русия има много собствени проблеми.
Вероятният изход от войната в Близкия изток може да бъде военното поражение на Техеран и свалянето на режима на аятоласите. В този случай Москва ще загуби важен съюзник. И това ще има недвусмислено положителни последици за Украйна. Единственият въпрос е колко дълъг ще бъде военният конфликт и какви са неговите мащаби. Кои държави ще вземат участие в него. И дали авторитарни държави като Китай или Северна Корея ще са готови да се възползват от война другаде по света, за да постигнат собствените си цели?
Голяма война в Близкия изток определено ще засегне Украйна. Това са големи рискове за нашата държава. И в същото време има определени шансове. Невъзможно е обаче да се каже недвусмислено какви фактори ще преобладават сега.
