Спомням си емоциите си на 8 септември 2005 г., когато президентът Виктор Юшченко освободи Юлия Тимошенко от поста министър-председател. Усещанията бяха изключително депресиращи. Не, не бях симпатизант на самата г-жа Тимошенко, нито на нейната политическа сила, камо ли на нейната политическа концепция. Освен това вярвах, че нейният наследник Юрий Ехануров е много по-подходящ за тази позиция и ще донесе много повече ползи за украинската икономика.
Всичко това беше ясно, поне за мен. Бях добре запознат с причините, които принудиха Юшченко да предприеме тази радикална стъпка. Но в същото време ясно осъзнавах, че това е краят на Оранжевата революция или по-скоро на „Оранжевата ера“, която донесе признание в Украйна по целия свят. Започва отмъщението на това, което един радикален политик нарече „бандата на сините“. Отмъщение, последствията от което за страната ще бъдат несравнимо по-лоши от продължаващия престой на „газовата принцеса“ в премиерския стол.
По-подходящо би било Юшченко да бъде търпелив, поне до следващите парламентарни избори. На която неговата „Наша Украйна“ имаше всички шансове да спечели убедителна победа. И на фона на откритите борби в оранжевия лагер всички потенциални изборни печалби бяха анулирани.
Защо си спомних тази сравнително стара история? От една страна, защото все още вярвам, че именно от тази дата са стартирани механизмите, които в крайна сметка доведоха до руската мащабна инвазия (няма да обяснявам тази теза сега, може би ще го направя в някоя от следващите статии). От друга страна, бях подтикнат да припомня сегашното напрежение в отношенията между върховния главнокомандващ на въоръжените сили в Украйна Володимир Зеленски и главнокомандващия на въоръжените сили в Украйна Валерий Залужни.
Преди около месец народният представител в Украйна от фракцията „Европейска солидарност“ Володимир Ариев заяви на страницата си в Карта сайта„Току-що получих информация от надежден източник, че министърът на отбраната Рустем Умеров е внесъл предложение в щаба на върховния главнокомандващ за освобождаване от длъжност на Валерий Залужни“.
По-късно обаче народният депутат обяви, че оттегля този пост и изрази надежда, че „никой няма да уволни Залужни и че всички тези игри ще свършат“.
Първият пост на Ариев предизвика яростно възмущение в Украйна и в чужбина. Да отстрани славния, почти легендарен главнокомандващ? Как е възможно това? Това е предателство със сигурност!
Опровержението донякъде успокои страстите, въпреки че, както се казва, послевкусът остана. Слуховете за възможни търкания между „Зе и За“ се носят отдавна, поне от миналото лято. Тайни хора говореха за упорития характер на Залужни, за нежеланието му да изпълнява политическите заповеди на държавното ръководство. В същото време те клюкарстваха и за завистта на Зеленски към славата на главнокомандващия, хипотетичния му електорален рейтинг, дори въпреки липсата на и най-малкото движение от страна на Залужни за политически инструментализиране на популярността му.
Всички тези слухове бяха особено активирани през есента на тази година, когато стана ясно, че планът на украинската офанзива, за съжаление, се е провалил и никой не иска да бъде „баща на поражението“. И тогава най-накрая стана ясно, че тези слухове не са съвсем слухове, или по-скоро изобщо не са слухове.
Противоречията между Зеленски и Залужни за първи път се проявиха ясно след публикацията във влиятелен британски седмичник Икономистът Резонансни Интервю Залужни, в която генералът призна, че ситуацията във войната на Русия срещу Украйна е стигнала до задънена улица. Отначало Зеленски публично упрекна главнокомандващия, че не използва фрази като „задънена улица“, че всичко не е толкова мрачно. Тогава президентът се изказа още по-остро, като посочи на Залужни, че си струва да се занимаваме с военни дела, а не с политика. Въпреки че, отново, си струва да припомним, че Zaluzhnyi само честно описа ситуацията на фронта, посочи проблемите и начините за тяхното решаване. Той дори не се доближи до никаква политика.
Впоследствие, в същата Икономистът Изглежда член озаглавена „Русия е готова да се възползва от политическото разцепление в Украйна“ (Русия е готова да се възползва от политическите разцепления в Украйна), където конфронтацията между „Зе и За“ стана основна тема. „Появиха се пукнатини не само по политическите линии, но, най-тревожното, между военното и политическото ръководство. Отношенията между президента Володимир Зеленски и неговия главнокомандващ Валерий Залужни се смятат за ужасни“, казват авторите на текста.
Нещо повече, те недвусмислено намекват, че една от основните причини за „ужасността“ на тази връзка е електоралната завист на Зеленски. Вътрешно проучване, видяно от The Economist, показва, че президентът, някога хвален за ролята си в защитата на страната, е бил опетнен от „Икономист“скандали в правителството му и притеснения за посоката на развитие на страната. Социологическите проучвания, датиращи от средата на ноември, показват, че доверието в президента е спаднало до 32 процента, повече от половината от това на уважавания генерал г-н Залужни (+70 процента). Главният украински разузнавач Кирило Буданов също има по-добър рейтинг от президента (+45%)“, пише в статията. Въпреки че е ясно, че рейтингът на доверие не е идентичен с електоралния рейтинг, той със сигурност влияе върху решението на избирателя.
Още по време на предизборната кампания през 2019 г. само крайно наивни граждани (все пак имаме доста такива) можеха да повярват на уверенията на тогавашния кандидат за президент Зеленски, че възнамерява да се ограничи само до един мандат (както и на обещанието си да вдигне учителските заплати до 4000 долара). Трезвомислещите украинци още тогава ясно съзнаваха, че Зеленски ще се кандидатира за преизбиране, след като намериха необходимите аргументи за това. В края на краищата, през август тази година, в интервю за португалската обществена телевизия РТПОтговаряйки на въпрос за кандидатирането за следващия мандат, той искрено заяви: „Никога няма да напусна страната си през живота си. Защото аз съм гарант на Конституцията и във всеки случай я защитавам“.
Зеленски усеща сладкия вкус на властта, впечатлен е от ролята на герой от войната, „новия Чърчил“. Затова може да се предположи, че той няма да се откаже толкова лесно от политическите си амбиции. Нещо повече, осъзнавайки, че рано или късно ще дойде ситуация, в която ще има задълбочен анализ на военните неуспехи. По-специално, провалът на отбраната на юг, или политически мотивирани, но стратегически погрешни заповеди на щаба. Защото едно е, когато контролираш процеса, съвсем друго е, когато влезеш във водовъртежа му.
Но във всеки случай, каквито и да са причините и мотивите за уволнението на Залужни, подобна стъпка би била най-голямата грешка в кариерата на Зеленски. Защото сега дори е трудно да си представим до какви негативни последици би довело това както на национално, така и на глобално ниво. Последствията са стратегически и политически. Затова много се надяваме, че президентът, който все още е добър в претеглянето на плюсовете и минусите, няма да предприеме тази катастрофална стъпка.
