На 30 ноември президентът Володимир Зеленски направи изявление, което всъщност очерта линия под украинската контраофанзива. Държавният глава бе на посещение в Запорожие. След среща с военните президентът обяви, че е необходимо да започне изграждането на укрепления във всички основни направления на фронта.
Това решение е правилно и съответства на реалното състояние на нещата на фронта. Но също така е много късно. В името на обективността трябва да се каже, че още през 2021 г. трябваше да бъдат изградени мощни укрепления. По това време в световните медии започна да се появява тревожна информация за военните планове на Русия срещу Украйна.
На 8 февруари 2022 г., когато оставаха малко повече от две седмици преди пълномащабното нахлуване, кабинетът на президента обяви интересна статистика. Като част от програмата „Голямо строителство“ през 2021 г. са ремонтирани 7 хиляди квадратни метра. 288 км държавни и местни пътища. В предвоенната година разходите на държавния бюджет за пътно строителство възлизат на 132 милиарда гривни. Това е почти три пъти повече от планираното в началото на 2021 година. Това са сериозни цифри, а в мирно време биха могли да бъдат представени като едно от постиженията на властите. Но не и когато имаш неадекватен съсед до себе си, дърпащ армиите си към границите.
Когато военното положение приключи и се възобнови пълноценният политически процес, един от основните въпроси, които обществото ще зададе на сегашното правителство, е липсата на действия за изграждане на отбранителни структури преди началото на руската инвазия. От сумата от 132 милиарда гривни, най-малко 10% биха могли безопасно да бъдат отпуснати за изграждане на укрепления в близост до украинско-руската граница. Извършване на минно дело, изграждане на бетонни укрепления, противотанкови канавки и няколко ивици бариери. Тогава врагът определено нямаше да може да проникне толкова лесно чак до Киев, да окупира част от Черниговска и Сумска област, да пробие почти до центъра на Харков, както и да отиде в Херсон, Мелитопол, Бердянск и Енеродар в парад.
Съвременният опит на руските окупационни сили показва, че Украйна е имала достатъчно време да изгради мощни отбранителни линии. За няколко месеца преди юни 2023 г. руските окупатори успяха да построят цели три линии на отбрана и да ги превърнат в мощна укрепителна система. Трябва честно да признаем, че врагът не седеше безучастно в очакване на украинската офанзива. Той активно се подготвяше за това. Сериозна информация за подготовката на Русия за инвазия се появи през есента на 2021 година. До 24 февруари оставаха още няколко месеца. Въпреки това, по някаква причина, украинската страна реши, че руската заплаха е по-скоро илюзорна и не е подходящият момент за изграждане на укрепления. Пътищата бяха активно завършени. Това приоритизиране имаше много лоши последици в бъдеще.
Укрепителните отбранителни укрепления са доказали своята необходимост в условията на съвременната руско-украинска война. Като се има предвид превъзходството на агресора в авиацията, техниката, артилерията и живата сила, предварително подготвените отбранителни линии са предпоставка, която дава възможност за възпиране на нахлуващата армия. И вече имаме частично успешен пример за такова възпиране. Една от причините, поради които руснаците все още не могат да превземат Донбас, е присъствието на украински отбранителни структури, построени след 2014 година.
Укрепленията в Донбас започнаха да се строят след началото на руско-украинската война. Към края на лятото на 2015 г. са изградени три линии с дължина 600 км. За това са похарчени около 850 млн. Общо на три отбранителни линии са издигнати 300 отбранителни структури, като са използвани 12 хиляди бетонни конструкции. Впоследствие бяха подобрени укрепленията в Донбас. От време на време медиите съобщаваха за укреплението на землянки. Разбира се, укрепителните линии на въоръжените сили в Украйна биха могли да бъдат по-мощни и по-добре оборудвани. Много землянки са построени с дървен материал, а не с бетон. А проектът за така наречената „стена на Яценюк“, за която до края на 2021 г. бяха похарчени 2,5 милиарда гривни, не се превърна в сериозна пречка за войските на агресора. За това обаче са отговорни както миналото, така и сегашното правителство.
Както и да е, не особено мощните и не особено съвършени украински укрепления в Донбас изиграха роля за възпирането на руските нашественици. Именно благодарение на тях руските войски напреднаха твърде бавно в тази посока на фронта след 24 февруари 2022 година. Врагът хвърли големи ресурси за превземането на Донбас и отдавна си е поставил за цел да превземе цялата територия на Донецка област. Тази цел обаче все още не е реализирана. А Русия загуби десетки хиляди свои войници и хиляди изгорена техника в Донбас. И продължава да ги губи, безмилостно хвърляйки войниците си под обстрел от въоръжените сили в Украйна.
Преходът към стратегическа отбрана не означава невъзможност за провеждане на настъпателни операции. Въпреки това, той помага да се спасят войниците и да се нанесат значителни загуби на врага. В условия, когато врагът ви превъзхожда по различни параметри, това е единственият Начин да го спрем. Неписаното правило за успешен пробив на защитата изисква атакуващата страна да има поне тройно предимство пред противника по посока на основния удар. Русия демонстрира устойчивост на санкциите (по-специално чрез слаби механизми за контрол и множество вратички). Нейният военно-промишлен комплекс наистина увеличи производството. Но възможностите на агресора не са неограничени. Ще успее ли да формира решително множествено превъзходство на силите и средства за пробив на няколко отбранителни линии? Съмнително е дали това са наистина добре изградени и мощни укрепления. Но да претърпиш огромни загуби е доста.
Наскоро немското издание Билд Публикува интересен материал. В него се казва, че Украйна е решила да промени стратегията си. Сега приоритетът на Киев е да унищожи колкото се може повече руски войници с минимални загуби в украинската армия. От друга страна, отвоюването на окупираните територии не е основната цел на украинската армия сега. Защитата на сегашната фронтова линия също не е основната цел на въоръжените сили в Украйна. Приоритетът е да се унищожат колкото се може повече руски военнослужещи с минимален брой жертви в украинската армия. При такива условия руската офанзива трябва да се провали, без да постигне стратегическите си цели. Що се отнася до времето, когато въоръжените сили в Украйна ще се концентрират върху поддържането и връщането на окупираните територии, то ще дойде, когато руснаците загубят достатъчно техника и хора. А Украйна ще получи оръжия, които ще променят правилата на играта и ще й позволят да се възползва от инициативата. Друго немско издание Велт пише, че сегашният преход в Украйна към отбрана е временен. През 2024 г. въоръжените сили в Украйна уж ще се опитат да започнат нова офанзива, но тя ще се проведе в по-маневрена форма. Но това изисква достатъчно оръжия и боеприпаси. А също и за поддържане на боеспособността на военните части.
Военната наука е цинична и жестока до известна степен. Изчерпването и разгромяването на военните сили на врага е по-висок приоритет от запазването, завземането или освобождаването на територия. Германия губи Първата световна война и капитулира. Въпреки че армиите на съюзниците по време на края на военните действия дори не стъпват на нейна територия. Руската империя също има огромен човешки и материален ресурс и планира да завземе нови територии в началото на ХХ век. Но тя попадна под натиска на вътрешните противоречия.
За съжаление, в Украйна много военни решения се вземат със закъснение. Но както врагът научава Въз основа на нашия опит в използването на нови видове оборудване и оръжия, така че ние трябва да се научат от неговия опит. Отхвърлете политическата целесъобразност във военното планиране и подходете към нея от гледна точка на рационалността, студената калкулация и здравия разум. Тогава има шанс агресорът, който е в настроение за дълъг маратон и вече мисли кога ще завземе нови територии, сам да попадне в капан.
