През март 2023 г. ЕС реши да достави в Украйна 1 милион 155-милиметрови снаряда. Поръчката трябваше да бъде завършена в рамките на една година. По-късно обаче се оказа, че Европа катастрофално не се вписва в графика. Украйна успя да получи само 300 хил. от обещаните милиони патрони. Затова има сериозни съмнения, че в началото на пролетта на 2024 г. задълженията на ЕС ще бъдат изпълнени.
Подобни проблеми се наблюдават и в САЩ. Американската промишленост няма време да произвежда достатъчно боеприпаси поради голямото търсене, възникнало след руската инвазия в Украйна. Затова те са принудени трескаво да търсят различни варианти за ускоряване на производството на оръжия. Междувременно само Северна Корея успя да изпрати около 1 милион артилерийски снаряда в Русия за по-малко от три месеца. В момента заводите в КНДР работят с пълен капацитет, за да отговорят на нуждите на страната агресор.
Разочароващите резултати от увеличаването на производството на боеприпаси и други видове оръжия в демократичните страни създават илюзията за тяхната неспособност ефективно да се противопоставят на диктатурите. Докато Русия, Иран и Северна Корея активно произвеждат значителни количества оръжия и разширяват този процес, Западът значително изостава. Изглежда, че западните политически елити са в полузаспало състояние и все още не искат да напускат въображаемата зона на комфорт, в която живеят през последните десетилетия. Половинчатите, нерешителни стъпки не са в състояние да променят общото състояние на нещата.
Изглежда, че авторитарни режими като Русия са в състояние да концентрират усилията си и да увеличат военното производство много по-ефективно. Наистина, агресорът наскоро демонстрира значително увеличение на усилията и увеличаване на обема на производството на оръжия – от дронове до ракети. Също така, руската икономика придобива все повече и повече характеристики на военна икономика. А централизираното управление позволява по-бързо вземане на решения. Заводи, работещи на три смени, нови сгради на предприятия от военно-промишления комплекс и големи партиди снаряди и дронове от приятели диктатори частично възстановиха доверието на Путин в неговите способности. Лидерът на Кремъл отново се надява да успее в агресивната си авантюра. Обречени ли са западните демокрации и неспособни ли са да спечелят надпревара във въоръжаването със свят на диктатури? Примерът с Втората световна война показва, че това не е така.
Първата световна война и многобройните човешки жертви оказват дълбоко влияние върху обществата на страните, които участват в нея. През 30-те години на миналия век, когато Третият райх поема по пътя на превъоръжаването, британците, американците и французите не са склонни да се включат в нова война. Травмата беше твърде болезнена. Това доведе до разпространението на изолационистки настроения, опитите да се избегне войната чрез политики на умиротворяване и нежеланието на западните демокрации да харчат пари за разширяване на военното производство. В края на 30-те години Хитлер успява да създаде мощна въоръжена сила с хиляди танкове и самолети. СССР и Япония активно увеличават милитаристичната си мощ. През 1939 г. Япония изразходва 49% от своя БВП за армията, Третия райх – 18,8%. Докато Великобритания изразходва само 4,2% от БВП за армията през същата година, Франция 6%, Великобритания 4,4% и САЩ 1,2%. Западните демокрации изглеждаха безнадеждно зад авторитарните режими в новата надпревара във въоръжаването.
В навечерието на Втората световна война армията на САЩ по нищо не прилича на най-мощната армия в света. В класацията на въоръжените сили тя се нарежда на 17-о място. Американците можеха да се похвалят само със сравнително силен флот. Настроението на изолационизъм и ненамеса в делата на Европа беше силно в страната. Политическият елит на САЩ обаче беше наясно със заплахата, която представляват политиките на Япония и Германия.
След Мюнхенската конспирация на 29-30 септември 1938 г. във Вашингтон пристига посланикът на САЩ във Франция Уилям Булит. На среща с президента на САЩ Франклин Рузвелт той убеди ръководителя на Белия дом да започне спешно струпване на ВВС на САЩ, предвид заплашителната ситуация в света. Тогава Америка произвеждаше по 100 самолета на месец. След като се консултира с членове на администрацията си и водещи военни генерали, Рузвелт нарежда увеличаване на производството на самолети до 15 000. на година. За целта е решено да се построят осем нови завода за самолети в региони с висока безработица. Подобни мерки бяха предприети и в областта на корабостроенето, производството на зенитни оръдия и артилерия. Рузвелт лично изпраща меморандум до секретаря на флота с искане максималният брой мъже да бъдат наети да работят на новите кораби на две или три смени. Наличието на политическа воля и поставянето на ясни цели помогнаха на западните демокрации постепенно да настигнат Третия райх и неговите съюзници по брой оръжия, а впоследствие значително да надминат противниците си.
От 1938 до 1944 г. БВП на САЩ нараства от 90 милиарда долара на 200 милиарда долара. Америка уверено зае мястото на световната суперсилаНапример, в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и Съединените американски щати, Безработицата на практика изчезва по време на войната. Американската индустрия осигурява почти две трети от цялото съюзническо военно оборудване, произведено по време на войната: 297 000 единици. самолет, 193 хил. артилерийски оръдия, 86 хил. танкове и 2 милиона армейски камиона. В рамките на четири години промишленото производство в САЩ, което вече беше най-голямото в света, се удвои.
В опит да координира правителствените военни агенции, Рузвелт създава Съвет за военно производство през 1942 г. и по-късно, през 1943 г., Служба за военна мобилизация. За да събере пари за отбрана, правителството разчита на редица методи – призовавайки американския народ да разпределя определени стоки, генерирайки повече данъчни приходи чрез намаляване на личните облаги и продажба на държавни военни облигации на физически лица и финансови институции.
Американската автомобилна индустрия претърпя дълбоки трансформации. Chrysler произвежда фюзелажи за самолети вместо автомобили. General Motors произвежда двигатели за изтребители и бомбардировачи, зенитни оръдия, камиони и танкове. Packard произвежда двигатели Rolls-Royce за британските военновъздушни сили. А Ford Motor достави на въоръжените сили бомбардировачи с голям обсег B-24 Liberator.
През 1941 г. Америка пуска повече кораби, отколкото Япония през цялата война. Корабостроителниците работят толкова бързо, че до есента на 1943 г. всички съюзнически кораби, потопени от 1939 г. насам, са заменени. Само през 1944 г. САЩ са произвели повече самолети, отколкото японците от 1939 до 1945 г.
За да компенсират липсата на мъже, много жени взеха работните си места. Според президента Рузвелт жертвите на цивилните, работещи на домашния фронт, са не по-малко важни за победата от героизма на войниците на фронта. Символът на работещата Америка по време на Втората световна война е Роузи Риветър, кумулативният образ на американските жени.
Великобритания също много бързо премина към военна основа. Британското правителство мобилизира цивилните по-ефективно от всяка друга воюваща нация. До 1944 г. една трета от цивилното население, включително повече от 7 милиона жени, участват във военна работа. Министърът на труда Ърнест Бевин отговаряше за човешките ресурси на Обединеното кралство. Той въвежда Основния работен ред (EWO), който става закон през март 1941 г. EWO обвързва работниците с работни места, считани за съществени за военните усилия, и не позволява на работодателите да уволняват работници без разрешение от Министерството на труда. От 1939 до 1944 г. производството на самолети в Обединеното кралство се е увеличило 3,4 пъти.
Опитът от Втората световна война показва, че САЩ и Великобритания са успели бързо да настигнат и надминат Третия райх и Япония по брой на производството на големи оръжия. Хитлер и японското правителство и военни подценяват индустриалната мощ на Америка. Но победата на съюзниците над силите на Оста стана възможна благодарение на наличието на политическата воля на елитите. Без организационните действия на правителствата на САЩ и Великобритания, насочени към ускоряване на разполагането на военни способности и мобилизиране на икономиката за нуждите на армията, победата над Германия и Япония не би могла да се състои. Тези примери са полезни и поучителни за Украйна, чието правителство има значителни проблеми с разполагането на масово военно производство и все още разчита твърде много на външна помощ в противопоставянето на агресора.
