Една от темите, които бяха хвърлени в украинското информационно пространство в рамките на кампанията срещу ръководството на Въоръжените сили в Украйна и лично главнокомандващия на въоръжените сили в Украйна, са президентските перспективи на самия Валерий Залужний. Същността на това твърдение може накратко да се формулира по следния начин: казват, че Залужни се стреми към главния стол на улица „Банкова“ след първите следвоенни избори, така че дейността му сега е по-подчинена на предполагаеми политически амбиции и бъдеще на нова позиция, а не на военни операции срещу окупационния контингент войски на Руската федерация.
Доколко тази теза за Валери е вярна, нито ние, нито някой друг (освен себе си) може да знае. Поне досега той не го е потвърдил нито с действията си, нито с изявленията си. Но в тази статия няма да се говори за изцяло хипотетичните амбиции на главнокомандващия, защото до края на войната, до премахването на военното положение, не може да се говори за никакви избори – колкото и някой да иска да ги държи под ракети, шахеди и множество ракетни установки. Нека поговорим за нещо друго.
За това дали наистина е възможно Валерий Залужни (или някой друг от военното командване) да стане политически шампион, въпреки че само той има реален шанс, и какви предимства може да има подобна опция за Украйна.
Така че, като начало, нека отбележим, че военен човек на държавния глава в никакъв случай не е трик. И не, не говорим за някакви праисторически времена, не за военна диктатура (която някои отчаяни хора искат да видят у нас, без да разбират защо, първо, е невъзможно, и второ, вредно) или за опита на Георгий Жуков да завземе властта в Съветския съюз, а за напълно демократични държави. Например, през 1953 г. президентските избори в Съединените американски щати бяха спечелени от бивш генерал, върховен главнокомандващ на Европейския експедиционен корпус, рицар на Ордена на победата – един от двамата представители на капиталистическите държави! – Дуайт Айзенхауер. Шест години по-късно френският бригаден генерал Шарл де Гол става първият президент на Петата република.
Следователно хипотетичното президентство на Валерий Залужни няма да бъде нещо уникално. Но дали ще бъде полезно? И ще бъде ли изобщо?
Именно в това се крие най-голямата опасност. Защото кандидатурата от такъв характер като главнокомандващ на въоръжените сили в Украйна, след успешното (или повече или по-малко успешно) завършване на военната кампания срещу втора армия в света, може да бъде от полза само ако има широк обществен консенсус. И не става дума толкова за електората, колкото за политическите елити.
И тук си струва да си припомним как беше избран първият президент на Съединените американски щати. Тогава представители на всички политически течения се съгласиха, че Джордж Вашингтон, като основател на САЩ, трябва да бъде избран със 100% резултат. Това беше необходимо, за да се предотвратят всякакви разцепления в обществото, в младата, новосъздадена държава. Затова всеки електор (в САЩ, припомняме, има непряка избирателна система, при която президентът се избира не от избиратели, а от специално определени хора, електори) задължително подава един от двата си гласа за Вашингтон. Така е било и в двата избора, 1789 и 1792 година. И тогава започна обичайната политическа борба за САЩ, която все още виждаме.
Валерий Залужни може да стане такъв „баща-основател“ на нова, европейска, евроатлантическа Украйна. Но за това е необходимо всички политически сили – поне двете основни, „Слуга на народа“ и „Европейска солидарност“ със сигурност – да споделят тази позиция. И всички заедно номинираха Залужни, подчертавайки необходимостта от неговия практически безспорен (макар и формално с опоненти) избор.
Колко реалистична е тази опция? След факта, че дори войната в Украйна не доведе до създаването на правителство на националното спасение, а властите продължават да спъват опозиционните депутати, едва ли е възможно сериозно да се говори за реалността на универсалната номинация на Залужни за президент. И дори победата му в класическата предизборна кампания ще означава, че част от Украйна ще се противопостави остро на вчерашния главнокомандващ. И целият обединяващ ефект на това председателство просто ще изчезне още преди встъпването в длъжност. Целият смисъл ще бъде загубен.
Разбира се, противниците на подобна идея винаги могат да сплашат лековерния електорат с приказки за хунтата, за военната диктатура, която ще дойде с президента Залужни. Ето защо втората точка от такъв фактически обществен договор трябва да бъде ясното разделение на властите. Всъщност в границите, определени от действащата Конституция.
Тоест, президентът ще отговаря за това, което му е поверено от Основния закон: армията и дипломатическия корпус. Защита на държавата от Русия и външнополитическата борба за евроатлантическа интеграция (преди първите следвоенни избори Украйна едва ли ще има време да се присъедини към НАТО, да не говорим за ЕС). А с всичко останало – икономиката, културата и т.н. – трябва да се занимават професионални политици, които ще формират новата Рада след първите следвоенни парламентарни избори. И в това Във Върховната Рада не трябва да има „фракция на Залужний“, тъй като (а) неговата личност трябва да бъде обект на консенсус, така че просто няма да има кой да се намесва във военната и дипломатическата дейност на президента, (б) това ще подчертае липсата на политически амбиции, планове за завземане на властта и т.н.
Същността на проекта „Президент Залужни“ е, че Валерий Федорович трябва да се превърне в обединяваща фигура в изключително трудния следвоенен период, че трябва да запази страната и обществото цели, да ги предпази от разцепление. И след един-два мандата (по-скоро един, както показа периодът 2014-2019 г., пет години са напълно достатъчни, за да се уредят нещата дори във фактически фалирала държава), той трябва спокойно и патетично да прехвърли властта на своя наследник, представител на ново политическо поколение. И да отидат или в заслужено пенсиониране, или в НАТО или европейски структури за някаква почетна длъжност.
Но основното тук е политическият консенсус. Това едва ли може да се очаква от сегашното правителство и опозицията. Затова едва ли си струва да разглеждаме сериозно проекта „Президент Залужни“. Да, нищо повече от мечти „дали ще стигнем до Вашингтон с нов и праведен закон“…
