Личността на всеки известен украински сътрудник привлича все по-голямо внимание. Народният заместник-предател Олексий Ковальов беше следен като мексикански телевизионен сериал – убит или просто ранен, ето видео от болницата, а какво ще се случи след това, е, накрая всичко завърши с щастлив край (за публиката, разбира се, но това са законите на жанра). Сега главният герой на сагата „Предай родината и вземи куршум (или нож)“ е легендарният Олег Царев.
Всички, които искаха да се пошегуват с царското/кримското клане, вече се пошегуваха. Все още няма да разберем истината за това кой нападна бившия депутат (четири мандата, два пъти избирани в избирателен район No 40, същият, в който спечели през 2019 г. „слугата“-„лесовъд“ Трухин; чудя се как са реагирали на опита за убийство на доскорошния им идол в Камянске, Кринички и Марханец?). Но от тази ялтенска история можем да направим някои дидактически изводи.
Олег Царев е класически тип украински, дори малък руснак, предател. От една страна, той имаше бизнес, позиции, заместник-мандат в Украйна и дори обяви кандидатурата си за президент. От друга страна, още през 2014 г. той отиде при контролираните от Русия терористи от „ДНР“, където дори стана „председател“ на „парламента“ на тази квазидържавна структура, която не е призната от света.
Разбира се, той подкрепи пълномащабната инвазия. Но когато „нещо се обърка“, когато руските окупационни сили се забавиха и дори започнаха да се оттеглят от окупираните територии, Олег Царев започна да критикува руските власти за тези неуспехи. А по-късно дори обяви, че „тонтон-макутите“ на Рамзан Кадиров (известни като „кадировите“) ограбват „освободения“ Мариупол.
Реториката на Царев не се хареса на истинските руски пропагандисти. Така един от стълбовете на пропагандната машина на Путин, Владимир Соловьов, повече от открито намекна, че Олег трябва да си завре езика, защото може да се окаже в много неприятна ситуация. И той, Соловьов, направи много интересно – и разкриващо – изявление, че Олег Царьов не трябва да влачи „украински бележки“ в Русия. Това, според руския пропагандист, е постоянна критика „през устната“ на всеки и всичко, от което самият критик е недоволен.
Тези думи на Соловьов съдържат цялата трагедия на украинските предатели, които преминаха на страната на окупаторите. И това се отнася не само за Олег Царев. Например Татяна Монтян, която очаква съдебен процес и затворническа килия в Украйна, също получи своята порция „комплименти“ от руската медийна служба на Кремъл, заявявайки, че критикува руските власти, руската армия и като цяло прилича на казак в изгнание.
Разбира се, нито Царев, нито Монтян, нито Чаленко и Мармазов са някакви „украински агенти“. Просто те, тези, които водят активен обществен живот, не можаха да разберат един много важен момент. Кремъл се нуждаеше от тяхното „казване на истината“ само в ситуация, когато те бяха в Украйна. А критиката, или по-скоро критиката от устата им, беше насочена към украинските власти. А в Русия не можеш да критикуваш властите. Забранено. И ако някой си мисли, че тук, тук и там критикуват, то това е просто представление. Изпълнение. Борба Нанай момчета. Точно както беше в съветските времена, когато „Фитил“, „Литературная газета“ и други клапани за изпускане на пара можеха да критикуват само онези явления и онези хора, чието разрешение е издадено в сградата на ЦК на КПСС на Стария площад в Москва.
Но Царьов и Монтян, при цялата си проруска същност, израснаха и се формираха в украинския политически свят. Където, въпреки всички условности, изключения и нюанси – критика към властите, критиката като цяло е напълно органична част от живота. Това е нормален, обикновен процес, който, независимо как човек третира обектите на критика, по един или друг начин свиква с него след 30 години. И тогава, след като се озоваха в съвсем различен свят (а фактът, че е съвсем различен, стана ясно още през 2000 г., когато в Русия се случи нещо, което никога не се е случвало и никога няма да се случи в Украйна – изборът на предварително определен и публично определен наследник на предишния президент), тези хора просто автоматично използват всичките си умения, развити през десетилетията украински живот.
Това, между другото, се отнася не само за публичните личности. В Крим, в първите години след анексията, хората ходеха на митинги с искания и дори искания – нямаше значение какви са те, най-важното беше в самия факт на такива митинги. А в Русия, където уж толкова много се стремяха, това отдавна не е позволено. Защото говоренето срещу властите е харам. (И мюсюлманският термин тук в никакъв случай не е случаен, защото Русия отдавна е излязла извън европейския, християнския, демократичния и плуралистичен свят, бързо доближавайки азиатските стандарти за обществен живот след 24.02.2022 г.)
Властите бързо поставиха на мястото им обикновените хора, въпреки че дори и сега, в десетата година от живота си под контрола на Кремъл, някои жители на Крим все още си позволяват носталгични въздишки, че „за УкрайнаБеше по-добре.“ Но общественици, като Царев, съвсем искрено вярваха, че ще подминат тази съдба. Защото са на една страна с Путин, Патрушев, Соловьов, Симонян и Кадиров.
Но се оказа, че да бъдеш на една и съща страна с тях е да бъдеш роби на царя. И главният му опричник. А крепостните нямат право да критикуват царя, опричниците и други недосегаеми. Възможно е да ги споменем, но само за да похвалим (в случая с Путин) или да се извиним (в случая с Кадиров). Дори Артемий Лебедев, който преди няколко години си позволи да прави смели постове за господаря на Чечения, наричайки го „брат“ и призовавайки го да се успокои със заплахите си, сега само тихомълком се извинява, и то не за нещо конкретно, а като цяло, „тотално“, за всеки случай.
Защото Лебедев, въпреки цялата си привидна цивилизация и модерност, познава правилата на играта много добре, защото е израснал с тях от ранна възраст. А Царьов и Монтян са израснали в различни условия. И сега те трябва или да се пречупят, за да станат истински руснаци (и от най-нисък клас, защото всички хлебни места са заети от истински руснаци, а те винаги ще бъдат подчовеци, винаги ще им се напомня кои са и откъде идват), или…
Определено обаче няма да съжаляваме за тях. Но не боли да се обяснява на онези украинци, които също искат да получат някакви материални облаги, като флиртуват с врага. За да разберат, че максимумът, който може да ги очаква, са най-ниските стъпала на гигантската пирамида там. И това е само ако много бързо се научат да мълчат в Москва. И ако си позволят дори и най-малката критика (съвсем логична и полезна, честно казано) срещу небесните кремълци и техните верни слуги, всичко няма да завърши с щастлив край.
