Втората есен на великата руско-украинска война е към своя край. Ноември 2023 г. е към своя край, очакваше се… В интерес на истината очаквахме неприятни неща. В сравнение със същия период на предходната година, когато руснаците вече обстрелваха обекти на енергийната инфраструктура в цяла Украйна, мнозина чакаха втория сезон на риалити шоуто Blackout. Закупени са генератори и зарядни станции, непрекъсваеми токозахранващи устройства и най-различни фенерчета. Горчивият опит от есен-зима 2022/23 тласна украинците към активна подготовка, която досега се оказа излишна. И може би ще остане така до пролетта.
Каква е причината? В онези „градски легенди“ за предполагаемото задкулисно предупреждение от украинска към руска страна – казват, че ако ударите нашите ТЕЦ-ове, ние ще унищожим вашите в отговор? Човек може, разбира се, да вярва в такива теории на конспирацията. Но нека си припомним отворените предупреждения. Тези, които бяха адресирани до Русия преди инвазията, а дори и по време на пълномащабната война, имаше достатъчно от тях. Оказаха ли силно влияние върху ръководството на Кремъл, успяха ли да променят решението на Кремъл? Отговорът е очевиден – не биха могли.
Затова трябва да се признае, че единственият реален вариант, който обяснява липсата на масирани ракетни атаки срещу Украйна, по-специално срещу обекти на енергийната инфраструктура, е липсата на достатъчен брой ракети. А също и разбирането, че противовъздушната отбрана в Украйна сериозно се е засилила тази година. Въпреки че вторият фактор не е толкова решаващ, защото, да речем, близо до Авдеевка, въпреки цялата сила на украинската отбрана, руснаците хвърлят и хвърлят своите „месни“ мобики и войници по договор в битка, спестявайки този ресурс, който, между другото, е много по-трудно да се възстанови, отколкото да се установи производството на ракети. Просто ракетата се строи по-бързо, отколкото човек расте от бебе до мобилизационна възраст.
Руснаците нямат ракети. Те нямат ресурси и възможности. Ето защо към края на ноември не сме преживели нито една масирана ракетна атака. Защото ако тези ракети съществуваха, нищо нямаше да ги спре. Нито пък предупрежденията на Запада, по-специално по отношение на „Северен поток 2“, ги спряха преди началото на пълномащабна война. Този механизъм работи само в една посока – ако решението бъде взето, то ще бъде изпълнено, независимо от цената за руснаците. Но ако цената се окаже недостъпна, тогава няма нужда да ги предупреждавате.
Помнете не есента, а пролетта на 2022 година. Когато руските войски бяха в покрайнините на Киев – както на десния, така и на левия бряг. Това беше моментът, в който окупаторите бяха най-близо до украинската столица. Разбира се, дори превземането на Киев не би променило сериозно нищо в сегашната война – но ние не говорим за обективната реалност, а за руския възглед за нея. За Кремъл беше важно да превземе Киев. Но не го направиха. И като цяло те избягаха от Киевската, Житомирската, Черниговската и Сумската област. Защо? Да, защото те нямаха ресурс да продължат военните действия. По същия начин те избягаха от Херсон, където поражението беше очевидно. Поражението не е в смисъл на унищожаване на войски – а в смисъл на загуба на територия. Ето защо окупационните части са изтеглени – не заради измислената от генерал Суровикин загриженост за войниците (когато в руската армия генералите са загрижени за съдбата на редниците), а защото е невъзможно да се задържи тази територия.
Така че, руснаците се предават само когато нямат ресурси да се бият. Това уж е очевиден постулат, но няма да е излишно да го повторим отново. И ето защо. Именно тази есен темата за формата на присъединяването в Украйна към НАТО най-накрая се появи в публичното пространство на Запад. Твърди се, че Украйна се присъединява изцяло, но гаранциите за сигурност, посочени в член 5 от Северноатлантическия договор, ще се прилагат само на територията, контролирана от украинското правителство.
И това повдига въпроса. Дали това предупреждение ще спре Русия, или ще направи невъзможно нападението, макар и не с ракети, а с дронове – които сега се използват активно от окупаторите – срещу мирни украински градове? Или руснаците ще спрат в този случай само когато поражението им е очевидно за тях?
Никой не знае отговора на този въпрос. Защото това всъщност е отговор на въпроса „доколко руските стратегически ядрени оръжия са готови поне за равностоен отговор?“. И може би самият руски генерален щаб не знае това. В крайна сметка, като се има предвид как те се подготвиха за пълномащабно нахлуване, предвид катастрофалния (за окупаторите) провал на блицкрига и не само него, възникват съмнения относно адекватната оценка на обективната реалност от руското военно-политическо ръководство.
И остава въпросът дали привържениците на такова „орязано“ присъединяване в Украйна към НАТО са прави, когато твърдят, че след това решение (или поне предоставянето на „шведско-финландски“ гаранции за сигурност в Украйна преди присъединяването към Алианса), всяка война в териториите, контролирани от украинското правителство, ще спре. Ракета и дрон също.
Все още обаче има версия, макар и на ръба с конспиративна теория, че затова точно сега се е появила темата за гаранциите за сигурност за мирната част в Украйна, след като Западът разполага с информация за състоянието на ракетната програма на страната агресор и разбира, че Русия просто няма какво да стреля по Украйна. Затова до известна степен тези гаранции за сигурност дори играят в ръцете на Кремъл – няма да има нужда да обясняваме защо украинците седят на топло и светло, а не както миналата година. Все пак е ясно: „Искате ли ядрена война с цялото НАТО?“
Вторият ноември на пълномащабната война е към своя край. Ноември, който ни показва основната ахилесова пета на окупатора – липсата на ресурси и възможности. И това е, което в крайна сметка трябва да доведе до окончателното поражение на Кремъл в Украйна. И как точно ще бъде рамкирано за руските крепостни – като „жест на добра воля“, „ще се върнем“ или „Путин спаси света от ядрен апокалипсис“ – това вече не трябва да ни тревожи.
