Новините от последните дни не са благоприятни за оптимистично настроение. Контраофанзивата, на която бяха заложени толкова много надежди, най-накрая спря в село Роботин. Главнокомандващият Валерий Залужни в статия за вестника Икономистът описва ситуацията като „задънена улица“. Дневник Час въпреки че отпечатва портрет на Володимир Зеленски на корицата, но в самото дъно, отзад, а статията за него е солиден тренос. В Камарата на представителите на Конгреса на САЩ беше избран за говорител тръмпист, конгресмени бавят военната помощ за Украйна. Свежата социология от САЩ ни плаши с перспективата за победа на Доналд Тръмп. В Европа има опасност проруските сили да спечелят парламентарните избори. Словакия стана първата лястовица в тази тенденция…
И именно на този информационен фон в западните медии и на различни дискусионни платформи се обсъжда мнението за целесъобразността (понякога дори необходимостта) от преговори между Русия и Украйна. Нашата публикация вече цитира мъдрите думи на германския политолог, специалист по руските въпроси Андреас Умланд по отношение на евентуалните украинско-руски преговори, нека ги припомним отново, няма да е излишно:
„В случай на хипотетични преговори двете страни не само ще трябва да обсъдят редица политически въпроси помежду си, но и да разрешат фундаментален правен спор. Не само това, но Русия нарушава международното право от почти десетилетие по начин, който преди това беше невъобразим. Анексиите на Москва също промениха из основи вътрешното законодателство на Русия. Например, украинската и руската конституция ясно определят едни и същи територии в Източна и Южв Украйна, включително Крим. Владимир Путин и Володимир Зеленски, като президенти на своите държави, също са смятани от своите народи за „гаранти“ на своите конституции и са длъжни да ги прилагат. Дори ако единият или и двамата биха искали да направят някакъв териториален компромис, основните закони на двете им държави изрично им забраняват да го правят. Това означава, че едната или и двете конституции трябва да бъдат изменени, преди да могат да се проведат каквито и да било мирни преговори по същество. Това обаче ще изисква значително мнозинство от гласовете в съответния парламент. Това е най-малкото трудно в случая с Русия на Путин и нереалистично в случая с Украйна“.
Така преговорите априори изпадат в правна патова ситуация. Освен това териториалният въпрос е уникален за Русия в контекста, че жителите на най-голямата страна в света са и най-алчни за чужда земя. И дори са готови да спорят със самия Путин на тази основа, ако той иска да върне окупираните територии в името на подписването на мирен договор. Това се доказва от най-новата руска социология. Съветвам всички да прочетат резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от уж сравнително независимия център „Левада“ в края на октомври. Там можем да намерим почти ясен отговор на епохалния въпрос „Искат ли руснаците война?“. Много руски либерали, коментирайки тази социология, твърдят, че резултатите са доказателство за ясно желание за мир от страна на руснаците. Наистина? Да погледнем числата.
Първо, военните действия на Русия в Украйна се подкрепят от ясно „конституционно мнозинство“ руснаци – 76%. Е, някой може да отбележи, че това са хората, които са били държани отговорни под силен политически натиск, че можете да отидете в затвора за антивоенни изявления и така нататък. Може би да, може би не. Но нека да отидем по-далеч и да видим какво са казали руснаците на въпроса: „Смятате ли, че трябва да продължим военните действия сега или да започнем мирни преговори?“ 56% избират варианти с мирни преговори. „Ура! Руските либерали крещят: „Нашият народ е за мир!“. Сериозно ли? Повече от една трета от анкетираните (37%) са за водене на война, те не искат никакви преговори. Какво означават преговорите? Кой може да даде разрешение за тях? Разбира се, само Путин. Тоест, дори ако руският лидер започне преговори или поне даде зелена светлина за тях, 37% от руснаците все още ще се противопоставят на мира, за война. И тук страхът от режима не може да бъде оправдание. Напротив, тези 37% са толкова „смешни“, че са готови да тръгнат дори срещу правителството, само ако войната продължи.
Е, защитниците на спокойствието на руснаците могат да отговорят, че 37% не е толкова много, огромното мнозинство е в полза на мира. Е, човек би могъл да приеме такова твърдение, ако не беше друга интересна точка от проучването. Тази точка може да се нарече „якбитологична“. Така че въпросът е: „Ако имахте възможност да се върнете назад във времето и да отмените или подкрепите началото на военната операция в Украйна, бихте ли…“. И, вероятно, огромното мнозинство каза: „Но, разбира се, бих отменил цялата тази военна авантюра“? Да, сега. Резултатът се оказа почти паритет, но все пак с предимство на привържениците на войната. 43% определено или по-скоро биха подкрепили „специалната военна операция“, 41% категорично или по-скоро биха отменили началото на операцията. Дори хипотетично, по-голямата част от руснаците саВойната започна на 24 февруари 2022 година.
Достатъчно доказателства? Но това не е всичко. Най-интересното излезе с уточняващ въпрос за възможни руско-украински преговори. От центъра „Левада“ поискаха отговор на следния въпрос: „Ако президентът Путин реши тази седмица да сложи край на военния конфликт с Украйна и да върне анексираните територии в Украйна, бихте ли подкрепили или не това решение?“. Тоест, не някой друг, а Путин връща законните територии в Украйна, както настояват Общото събрание на ООН и огромното мнозинство от страните в света. В крайна сметка, както е предвидено в международните споразумения, включително украинско-руските договори, подписани по-рано от Киев и Москва. И това, което виждаме: 57% от руските граждани биха се противопоставили на подобни действия на своя лидер, само 34% биха го подкрепили. Така почти 60% от руснаците не биха подкрепили самия Путин, ако той реши да върне незаконно иззетите земи в Украйна. А вие казвате: руснаците се страхуват от Путин. Оказа се, че те много повече се страхуват от загубата на територии. Оказа се, че агресивната война на Русия срещу Украйна не е „война на Путин“, тя е „народна“, „свещена“, „отечествена“ война.
В този контекст е уместно да си припомним анкета, проведена преди година от независим руски информационен портал Медуза Той е сред читателите си. Читатели, които са най-вече против политиката на Путин, или поне скептично настроени към Кремъл. Изданието попита за отношението към руско-украинската война. Отговорите на „либералната общественост“ бяха просто зашеметени. Ето някои типични отговори:
„Не подкрепям войната. Но, за съжаление, сега моята родина (Русия) е изправена пред въпроса за съществуването. Не искам разпадането или унищожаването на моята страна. Имам въпрос към подбудителите на специалната военна операция. Но първо трябва да се реши екзистенциалният въпрос“.
„Само загубена война може да бъде по-лоша от войната. Беше безумна грешка да го започнем, но сега трябва да го спечелим, иначе ни очаква мъката на победените. Не подкрепям Путин, по дяволите“.
„Не подкрепям войната, но не искам Русия да загуби. В този случай ще бъде по-лошо за всички и светът, с който сме свикнали, сега със сигурност ще падне и ще дойде още по-голяма тъмнина. Войната е погрешна, но загубата е неприемлива.“
„Войната приключва, когато една от страните спечели. Поражението на Русия би означавало национално унижение, което не може да бъде допуснато. Така че, трябва да спечелим – няма избор.“
Е, изяснихме въпроса за желанието на руснаците за мир и продължаваме напред. Многократно съм чувал от някои западни експерти, които бяха наясно със сложността на решаването на териториалния въпрос, следното предложение: да се извади този въпрос от преговорите за момента. „Интересно“ предложение, както казват дипломатите. Съгласете се да подредите нещата в стаята, където е слонът, но в същото време не споменавайте слона. Преструвайки се, че може да се справи и със слона.
Вече знаем, че това предложение не само не е функционално, но и напълно абсурдно, от опита на първото и второто Минско споразумение, разговорите в нормандския формат, срещите в Париж и т.н. Отдавна трябваше да е ясно на западните мозъчни тръстове, че Русия използва всяка пауза във военните действия, за да се подготви за бъдеща инвазия. Той използва всяко ухапано парче земя като бъдещ трамплин за офанзива. Затова е необходимо веднъж завинаги да се изостави помирителното мислене спрямо Русия. И ще напиша в следващия си текст как трябва да мисли и действа антипутинската коалиция, за да реши проблема с руската агресия веднъж завинаги, да утоли агресивните апетити на Кремъл.
