Преди пълномащабната война украинската община в Бавария, държава в югоизточната част на Германия с център Мюнхен, вече беше една от най-големите в страната. Към 2021 г. тук са живели над 27 хиляди украинци, а с началото на руската инвазия официално са регистрирани 150 хиляди бежанци от Украйна. Още преди 2022 г. украинците в Мюнхен организираха проукраински митинги и митинги с искане за по-строги санкции срещу Русия, а след инвазията те само станаха по-големи.
Говорихме за проукраинските действия, хуманитарната помощ за Украйна и реакцията на германците на войната с доброволци и активисти на украинската общност в Мюнхен, Свитлана Билан и Олена Кисельова.
За първите дни на войната
Украинците в Мюнхен започнаха да ходят по централните площади на града с митинги няколко седмици преди пълномащабната инвазия. По-специално, в началото на февруари активисти протестираха пред сградата на баварското правителство с искане да се спре търговията с газ с Русия.
Свитлана Билан казва, че украинците в Мюнхен са се събирали главно около църкви. Нейното семейство, по-специално, посещава църквата на застъпничеството на Пресвета Богородица и свети апостол Андрей Първозвани на UGCC, където се срещат с много други украинци. Срещнах се и с някои от тях на различни митинги и акции. Почти никой от украинската диаспора в Мюнхен обаче не вярваше в истинска война с Русия.
„За нас, както и за повечето украинци, войната започна неочаквано. Говорихме много за напрежението на ситуацията, но вярвахме, че концентрацията на техника по границите е сплашване. За началото на войната научихме от социалните мрежи, когато отивахме на работа. През първите няколко дни, не мога да си спомня, имаше страх, както много други хора. Германците бяха изненадани, че не вярваме във войната, докато външното разузнаване предупреждаваше за това“, спомня си Свитлана Билан първите дни на войната.
Елена Киселева живее в предградията на Мюнхен от 2012 г. и има съвместен туристически бизнес със съпруга си. Тя казва, че преди войната не е имала много познати сред украинците, напротив, по-голямата част от антуража е от Германия. Олена припомня също, че напрежението преди войната е било много осезаемо.
„Около седмица по-късно приятелите ми започнаха да ми се обаждат и да ме питат как съм, а баща ми, който по това време беше в Суми, ми разказа за началото на войната. Започнаха паника, сълзи и чувство на несигурност. След това се стегнах и отидох на митинга няколко дни по-късно“, спомня си Олена.
За митингите и руските провокации
За да организирате улична акция в Германия, се нуждаете от специално разрешение от градските власти, за да „резервирате площада“.
„Наистина искахме да отидем на митинга възможно най-скоро, но по времето, което ни устройваше, площадът вече беше зает. Предложиха ни сряда, т.е. почти седмица след началото на военните действия. Мислехме, че е твърде късно, защото мислехме, че дотогава няма да има война“, казва Свитлана Билан.
В резултат на това на 26 февруари повече от 40 хиляди души Ляво на най-големия площад в Мюнхен, Карлсплац, с плакати „Спрете Путин“, „За свободв Украйна“, „Без война“, за изоставяне на руските енергийни ресурси. Сред присъстващите имаше единични протестиращи с плакати „Аз съм руснак и ме е срам“.
Митинг в подкрепа в Украйна в центъра на Мюнхен на 26 февруари / Снимка от ЕП
„Ходихме на митинги няколко пъти, но разбрахме, че трябва да направим нещо повече. Тогава германски приятел предположи, че цялата помощ за Украйна се отнася до църквата на UGCC в Мюнхен. На сайта на църквата четем какви са били исканията, а по пътя натам спряхме в една аптека, за да си купим лекарства. Там, на място, видях район, където се събираха и сортираха лекарства, затова реших да остана и да помогна тук“, разказва Олена Кисельова.
Свитлана Билан си спомня, че в началото много хора, включително вътрешно разселените лица, са участвали в митинги срещу войната, но с течение на времето броят им е намалял значително – вътрешно разселените лица започват да се установяват в живота им и акцентът се измества донякъде.
В допълнение към украинските действия обаче в Мюнхен бяха организирани и проруски такива. Така по-специално по случай „Деня на победата“ на 9 май руснаците организираха концерт с провокации. Тогава рускинята Юлия Прохорова, която живееше в Австрия и редовно записваше и публикува провокативни видеоклипове, шумно пускаше руска музика, танцуваше и преследваше украински момичета. Впоследствие, за тази и редица други провокации, тя беше Депортирани от Германия.
За първа помощ
Свитлана Билан си спомня, че германците почти веднага се ориентирали и от първите дни започнали да носят различни хуманитарни помощи на църквата. Свещеникът на тяхната църква трябваше да поиска да дойде и да помогне с сортирането на хуманитарната помощ, защото местните жители буквално стояха на опашка, за да дарят пари и да предадат нещата.
„Не беше като да се събудим и да си помислим, че трябва да организираме набиране на средства. От първите дни хората донесоха нещо и трябваше да се направи нещо по въпроса. Не знам как са намерили украинците. Дойдохме в църквата на третия ден и не го познах – навсякъде имаше някакви кашони, натоварихме ги в камиони, изпратихме ги някъде. Дори не знаехме кой организира тези камиони, къде отиват, дори не водехме статистика тогава. Само ръчно следях парите, които бяха донесени, за да запиша поне нещо“, казва доброволецът.
Сортиране на хуманитарна помощ в първите дни на войната на територията на църквата UGCC в Мюнхен
В първите дни доброволци изпратиха 3-5 камиона с хуманитарна помощ от църквата. Сега, твърдят активисти, такива показатели няма дори за месец. В рамките на няколко седмици стана ясно, че е необходим много по-голям екип за събиране на помощи, а доброволците успяха да я намерят и със съдействието на градските власти я отдадоха под наем безплатно. След това цялата помощ започна да се донася там и доброволците можеха внимателно да я сортират.
„Имаше и случаи, когато донасяха неразбираеми неща, като опаковки от козметичен колаген. Върнах го, защото е по-добре да не носиш нищо, отколкото не-портриб. Имаше неща, от които в началото не разбирах нуждата, като хигиенните червила, но се оказва, че те са много необходими за военните“, казва Свитлана Билан.
Местните германци помогнаха не само с пари и хуманитарна помощ. Енориашите на религиозната организация „Лайден Кристи“ също приеха украинци, бягащи от войната в Мюнхен, помагащи с бумащина и намиране на жилище. Много германци заселват бежанци направо в домовете си. Свитлана също отиде в организацията, за да помогне с превода на документи от украински на немски език.
За създаването на организацията
За да натрупат помощи и официално да приемат дарения, доброволци се регистрираха като благотворителна организация с нестопанска цел München Hilft Украйна („Мюнхен помага в Украйна“). Това даде възможност за закупуване на оборудване, автомобили и лекарства. Според германското законодателство организацията не може да купува военни стоки, затова се фокусира върху медицината.
„Дори дарихме лекарства в Украйна със самолет. Те бяха доставени в Полша, откъдето взеха украинските средства, с които си сътрудничим“, казва Свитлана Билан.
Става въпрос за инициатива Въздушно спасяване в Украйна – сдружение на пилоти-доброволци, които доставяха украински бежанци със самолет до Германия, а оттам транспортираха хуманитарна помощ, събрана в Германия, до полската граница.
Снимката е предоставена от Елена Киселева
Елена Киселева посвещава почти цялото си свободно време на работа в склада. За да направи това, тя трябваше да преформатира работата си в бизнеса и да се справи с хазната на организацията. Тя казва, че сега организацията работи както по индивидуални проекти, така и по индивидуални проектиАпитамс. Някои неща се купуват директно в Украйна, като например пакети с храни.
„Отначало складът ни приличаше на мравуняк, където всеки правеше нещо, но сега хората започнаха да губят ентусиазъм, така че всъщност останаха седем от нас, които са в борда на съюза, а останалите се присъединяват по желание. Когато германците гледат новините за корупционните ни скандали, питат и къде са гаранциите, че парите ни ще отидат до предвидената дестинация. Но като цяло ни се доверяват, има хора, които редовно даряват или за отделни проекти, или просто за организацията“, обобщи Олена Киселева.
Като цяло, от началото на пълномащабната инвазия, Германия Взе повече от един милион бежанци от Украйна. От тях 139 000 по-късно са се завърнали у дома. В момента украинците са се превърнали във втората по големина група чужденци в Германия. Освен това Германия предоставя едни от най-благоприятните условия за престой на украинците. Напоследък Германия Продължи временна закрила за украинските бежанци до пролетта на 2025 г.
