Ръководителят на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната Рада Давид Арахамия успя да спечели 15-те си минути слава миналата седмица. Световни информационни агенции, радиостанции и издания цитираха негови изявления, направени по време на Интервю Наталия Мосейчук. Ще го цитираме сега, защото изявленията са интересни и странни едновременно, а може би защото са интересни, защото са странни.
И така, в това интервю Арахамия смая всички с новината, че кървавата руско-украинска война е можела да приключи почти без да започне, още през март 2022 година. И какво трябваше да направи Украйна за това? Всъщност е глупост да откажем да влезем в НАТО, за което, меко казано, не бързахме да бъдем допуснати.
Това е, ако вярвате на думите на Арахамия, който разказа на Мосейчук за хода на украинско-руските преговори, започнали през февруари 2022 г. в Беларус и продължили в Истанбул през март. И как може да не му вярвате, защото той оглавяваше украинската преговорна делегация от името на президента в Украйна Володимир Зеленски.
Ето директен цитат от отговора на Арахамия на въпроса на интервюиращия за целта на руската делегация на разговорите:
„Целта на руската делегация, според мен… Наистина, те се надяваха почти до последно, че ще окажат натиск върху нас да подпишем такова споразумение, така че да вземем неутралитет. Това беше най-голямото нещо за тях. Те бяха готови да сложат край на войната, ако приемем – както някога направи Финландия – неутралитет и поемем ангажимент, че няма да се присъединим към НАТО.
„Само една точка“?
– Е, всъщност това беше ключовият момент. Всичко останало са козметични, политически подправки.“
Оказва се, че всичко е било просто, според Арахамия. Да изпълним една единствена точка – да не се присъединяваме към Северноатлантическия алианс, към който все още сме на четири крака, а след това още по-дълго.
Спомняте ли си как през март 2022 г. проправителствените говорители изведнъж активно започнаха да дискредитират идеята за присъединяване към НАТО? Твърдяха, че не бързат да ни приемат там, а ние нямаме нужда от това, ние самите – уау. Ако сега победим Русия, НАТО ще поиска това. И е ненадежден, едва ли е готов да защити някого, въпреки съществуването на член 5 от Алианса.
Накратко, лесно можете да се откажете от тази идея. Въпреки че доскоро реториката на проправителствения лагер беше точно обратната. Спомнете си как те се нахвърлиха върху идеята на някои опозиционни политици да постигнат стратегическо партньорство със САЩ извън НАТО? Чуха се викове, че по този начин някой иска да ни отклони от основната цел – пълноправно членство в Алианса. Въпреки че всъщност едното изобщо не пречеше на другото.
Затова кабинетът на президента във всеки случай се подготвяше за възможността да се откаже от перспективата за членство. Най-малкото той сондира публичното основание за подобна стъпка. В края на краищата, защо не? Много украинци биха били готови да приемат това, защото войната е много по-лоша алтернатива.
Но наистина ли това беше основната точка, а всички останали бяха дрънкулки, „козметични, политически подправки“, както увери Арахамия? Забравил ли е нещо за година и половина? Можем да му припомним и други желания на руснаците. Например, признаването на „ДНР“ и „ЛНР“ за независими републики в границите на Донецка и Луганска област и изтеглянето на украинските войски от тяхната територия. Тоест, Украйна трябваше да се съгласи със загубата не само на онези няколко непризнати републики, но и да се откаже от много по-големи територии, които дори още не бяха окупирани. Същият Мариупол, който по време на преговорите героично се защитаваше, както и Краматорск, Славянск, Бахмут и др.
Да продължим с руските искания. Украйна, според тях, трябва да признае Крим като субект на Руската федерация. И мислиш ли, че е това? Съвсем не. Украйна също трябва да признае Запорожие и Херсонска области като нови провинции на Руската федерация и да изтегли украинските войски от техните територии.
Сега това е – с териториални претенции (поне артикулирани в преговорите). Руснаците „любезно“ се съгласиха да върнат окупираните територии на Киевска, Черниговска и Сумска област (между другото, не е напълно ясно с Харковска област). Нашите героични защитници обаче си върнаха тези територии без съгласието на Русия.
Но руснаците не се ограничиха само с териториални искания. Вече казахме за НАТО, да продължим напред. Забравихте ли за „демилитаризацията“? Какво точно се имаше предвид: да се намали съставът на въоръжените сили в Украйна от 250 000 на 83 500 души. Нищо, нали? След това да се завземе Украйна с малко кръв.
А също и „денацификация“, която предвиждаше, по думите на руския външен министър Сергей Лавров, „широки права на руския език в Украйна“ и „спиране на преследването на УПЦ-МП в Украйна“.
Няма нищо подобно на „козметика“, което всъщност да прилича на капитулация. На този фон самото искане за изоставяне на НАТО изглежда като дреболия. Нека ви напомня, че Украйна вече има Веднъж тя изостави такава стратегическа цел – по време на президентството на Виктор Янукович. А след Евромайдана беше лесно да се повтори всичко това и дори да се въведе желанието за членство в Алианса в текста на Конституцията.
Но „чудесата“ на Арахамия не свършват дотук. В интервю той неочаквано се забърка в случая с бившия британски премиер Борис Джонсън. И не просто отплава, а го направи почти главен виновник за нарушаването на мирния план.
„Освен това, когато се върнахме от Истанбул, Борис Джонсън дойде в Киев и каза, че няма да подписваме нищо с тях – и нека просто се бием“, каза Арахамия.
Малко вероятно е ръководителят на фракцията „Слуга на народа“, давайки интервю, да е възнамерявал да навреди на своя покровител Володимир Зеленски. Но точно това се случи. Западните наблюдатели вече започват да смучат темата, като казват, че Украйна е можела да спре кръвопролитията през първия месец на войната, но нейното ръководство, поради неразбираемите си амбиции, се отказа от мирния процес.
Нещо повече, въвеждайки Борис Джонсън в дискурса, Арахамия изглежда потвърди тезата за липсата на независимост на украинското правителство, за славното „външно управление“. Въпреки че всъщност тезата за Джонсън се опровергава много лесно. Необходимо е само да се помни, че тогавашният британски премиер пристигна в Киев (където му беше представен василкив керамичен петел) едва на 9 април. По това време, на първо място, преговорите (т.е. следващият им кръг) вече бяха приключили. Второ, в деокупирания Буча бяха открити масови гробове на местни жители, измъчвани от руски войници. Не само Украйна, целият свят беше ужасен от тези кадри. И е ясно, че не би могло да се говори за никакви преговори с такова чудовище. Освен това Украйна няма нито моралното, нито политическото право доброволно, без бой, да остави поне сантиметър от територията си на окупатора.
