В нощта на 21 септември Русия започна нова серия от масирани ракетни удари по територията в Украйна. Една от целите на агресора отново бяха съоръжения за енергийна инфраструктура. Има всички основания да се смята, че с наближаването на зимата и отоплителния сезон Москва ще възобнови опитите си да унищожи украинския енергиен сектор. Това се вписва в циничната стратегия на Кремъл за дълга война на изтощение, в която цивилните са държани като заложници и са мишена на терористични атаки. Основният въпрос не е дали ще има нови руски удари, а как Украйна ще отговори на тях.
В навечерието на новия отоплителен сезон в Украйна, от една страна, противовъздушната отбрана значително се засили. Но енергийната система, която претърпя големи разрушения по време на предишни руски удари, също стана по-уязвима. Това може да е допълнително изкушение за Кремъл да повтори терористичните си атаки. Досега нищо не е възпирало Русия от подобни действия. Теоретично има само един инструмент, който може да накара агресора да се замисли дали си струва да унищожи енергийната мрежа в Украйна. И това не е заплахата от нови санкции или международно осъждане, а вероятността от същите масови удари и разрушаване на собствената им инфраструктура. Ако Русия започне нова серия атаки срещу украинския енергиен сектор, Украйна ще трябва да реши не само въпроса с висококачественото въздушно покритие със системи за противовъздушна отбрана, но и дали е време за ответни удари.
Преди годив Украйна всъщност нямаше собствени оръжия с голям обсег, с които можеше да атакува вражеска територия. Затова руснаците извършиха масирани ракетни атаки и пуснаха рояци шахеди над Украйна, без да се страхуват от ответни удари. Киев изпълни ангажимента си: да използва западно оръжие само за нанасяне на удари по агресора на територията в Украйна. Докато украинците седяха в тъмното, гледайки безпомощно как врагът разрушава енергийната инфраструктура, руснаците живееха спокоен живот. За средностатистическия руски мирянин войната е някъде далеч. Разбира се, неприятната информация за тежки загуби от време на време се просмукваше през строго контролираното информационно поле. Но бихте могли да се абстрахирате от него, ако не засяга лично вас и вашите близки. Изолираните атаки с украински дронове дълбоко в Руската федерация или ударите по обекти в района на Белгород през зимата на 2022/2023 г. не биха могли да повлияят радикално на военната мощ, икономическия и промишления потенциал на страната агресор, а по-скоро да изпълнят символична мисия и да имат психологически ефект.
Година по-късно ситуацията придоби различен контур. Западните съюзници продължават да забраняват в Украйна да атакува руска територия с техните оръжия, със собствените си мотиви. Но през това време въоръжените сили в Украйна имат принципно нови възможности за нанасяне на удари дълбоко в територията на агресора. Ако през есента на 2022 г. атаките на украинските войски срещу окупирания Крим бяха събитие и рядко явление, сега те станаха нещо обичайно. Черноморският флот на Руската федерация, който заплаши да блокира украинските пристанища, сега е вкаран в заливи и понесе сериозни загуби. Украинските дронове редовно нанасят щети на територията на самата Руска федерация и летят чак до Кремъл. Също така още през лятото беше съобщено, че Украйна е извършила атаки срещу държавата агресор с помощта на преоборудвани зенитни ракети С-200. А украински военноморски дронове атакуваха базата на руския флот в Новоросийск. Западът, който първоначално възприемаше подобни удари от страна на украинските въоръжени сили изключително нервно и напрегнато, сега се отнася към тях с разбиране и съвсем спокойно. И Русия всъщност се примири с новата реалност, в която нейната територия и военни съоръжения редовно се атакуват.
Но готова ли е днес Украйна технологично и политически за сериозни ответни удари дълбоко на територията на Руската федерация? Войната, отприщена от Русия, може да продължи почти изключително на украинска земя, унищожавайки нашата инфраструктура, причинявайки смърт и многобройни разрушения. Или може да стане част от руското ежедневие. Руската икономика успя да се адаптира доста добре към режима на санкции. Но войната е много скъпо нещо. Трябват много пари. Според някои доклади сега една трета от руските бюджетни разходи се изразходват за военни цели. Има алтернатива на санкциите за значително увеличаване на цената на войната за Москва – да започне нанасяне на удари по руска територия, на първо място подкопаване на военно-промишления потенциал на противника. Но и разрушаване на икономическата му инфраструктура.
Русия е голяма държава. Но голямата територия я прави твърде уязвима, защото е много трудно надеждно да бъде покрита със системи за противовъздушна отбрана. Русия разполага със значителен брой системи за противовъздушна отбрана, сред които водещи са С-400 и С-300. Но тя няма способността да произвежда нови с бързи темпове и бързо да попълва запасите от ракети за тях. Според открити данни от 2012 г. на руската армия са доставени 57 системи за противовъздушна отбрана С-400. Страната агресор може да произвежда до три такива системи годишно. Има и информация, че руският военно-промишлен комплекс може да се върти всяка годинаРазполагане на до 2000 зенитни ракети в системи за противовъздушна отбрана от всякакъв тип, вариращи от ПЗРК. Мозъчен тръст САЩ Фондация Джеймстаун смята, че за една година руският военно-промишлен комплекс е способен да произведе в диапазона от 50 до няколкостотин ракети за комплекси С-400. Това не е много, за да компенсира разходите за отблъскване на масивни атаки с дронове и ракети. Дори и при сегашните сравнително малко опити в Украйна да атакува територията на агресора, нейната противовъздушна отбрана демонстрира сериозни неуспехи и отново и отново украинските атаки постигат целите си. И какво ще се случи, ако територията на Руската федерация бъде атакувана от около сто дрона и ракети с голям обсег? Държавата агресор има осезаема уязвимост към въздушни атаки. И това може да се окаже един от факторите, които могат да приближат украинската победа.
Спокойно може да се каже, че Украйна вече е способна да произвежда дронове, които могат да проникнат на значително разстояние дълбоко в територията на агресора. Точният обхват на украинските дронове не е известен. Може би дори надхвърля 1000 км. Освен това въоръжените сили в Украйна разполагат с военноморски дронове, способни да достигнат цялата линия на черноморското крайбрежие, до руския пристанищен град Новоросийск. Въпросът е дали Украйна произвежда достатъчно дронове от различни модификации за масирани атаки, които могат значително да изчерпят противовъздушната отбрана на противника и да й причинят сериозни щети? Могат ли подобни атаки да се случват редовно и с висока честота, така че руският военно-промишлен комплекс да няма време да произвежда зенитни ракети и други средства за побеждаване на заплахите от въздуха?
В допълнение към дроновете, въоръжените сили в Украйна имат възможност да атакуват Руската федерация с ракети. От една страна, става дума за модифицирани зенитни ракети за системите С-200. Не знаем точния брой на такива оръжия, както и обхвата на полета им. Според информацията, изтекла в медиите, можем да говорим за обхват от няколкостотин километра. Украйна имаше пет или шест дивизиона С-200 на въоръжение. Всяка дивизия имаше батарея от шест пускови установки. Що се отнася до наличните запаси от ракети, повечето експерти казват, че може да има няколкостотин от тях на склад.
Украйна също работи по ракетата „Нептун“. Чуждестранни източници твърдят, че модифицираната ракета „Нептун“ за удари по наземни цели е способна да лети на разстояние до 400 км и има бойна глава от 350 кг. Тези ракети са тествани при атаки срещу руски военни цели в Крим. Проблемът е, че може да има малко от тях. Тази информация се потвърждава от ръководителя на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната в Украйна Кирило Буданов, който заяви, че сега държавата няма линии за серийно производство на такива ракети.
Но дори и Украйна да има технологичната възможност да отвърне на руснаците, е необходимо политическо решение. Едно е да се атакуват чисто военни цели и предприятия от военно-промишления комплекс. Другото са енергийни съоръжения и цели от двойнствен характер. В интервю Икономистът Кирило Буданов увери, че Украйна се готви да отговори на евентуални атаки на руските окупатори срещу енергийната инфраструктура през есента и зимата. „Нека да започнат. Те също ще получат отговор“, каза Буданов. Новият министър на отбраната в Украйна Рустам Умеров в интервю Си Ен Ен Той също така увери, че в случай на атаки на Русия срещу енергийната инфраструктура, страната ни ще отвърне на удара. Очевидно е обаче, че такова решение няма да бъде взето лично от тях.
Досега вече видяхме първите изолирани опити за изваждане от строя на руския енергиен сектор в някои градове. Може би това е прозрачен намек, че руснаците могат да очакват симетричен отговор в случай на новите им усилия да лишат украинците от светлина и топлина през зимата. Преди година не само Украйна нямаше технологичен капацитет да отвърне на удара. Имаше значителен политически натиск от западните съюзници, които дадоха да се разбере, че не одобряват атаките на територията на агресора. Но сега, когато подобни атаки станаха нещо обичайно и демонстрираха способност за ефективно поразяване на цели, натискът върху Украйна ще бъде много по-малък. Ако Руската федерация отново се опита да организира енергиен Армагедон за Украйна, гласовете срещу украинските ответни удари ще звучат много по-тихо. Нещо повече, Западът всъщност изчерпа механизмите за влияние върху агресора чрез нови санкции. Следователно ответните удари могат да бъдат единственият възможен и разбираем отговор на действията на Кремъл. Да се подкопае икономическата стабилност на Руската федерация и морала на руското общество, което все още се чувства доста комфортно на фона на отприщената агресивна война.
