Израелските отбранителни сили (ИОС) се готвят за мащабна военна операция в ивицата Газа. Израелското общество търси отмъщение. Военното командване обаче не бърза да даде окончателната заповед, защото е наясно, че както IDF, така и политическото ръководство на страната в момента са в zugtswang. Каквото и решение да се вземе в крайна сметка, то ще бъде нерентабилно. Ще се опитам да обясня тази теза.
На 7 октомври на държавата Израел беше нанесен един от най-болезнените удари в цялото й съществуване. Да, имаше войни, в които загинаха много повече израелски граждани, но тогава ставаше дума за смъртта на войници в битка. И тогава загинаха невинни цивилни. Според последните данни, в резултат на нападението на бойците на Хамас в южните територии на страната, повече от 1300 души са били брутално убити, повече от 3000 са били ранени и около 150 граждани са били взети за заложници (сега те са държани в плен от терористи).
Израел понесе толкова големи загуби заради провал в системата за сигурност. Това е искрено признато в самия Израел. Местни анализатори в коментар за вестника Ню Йорк Таймс Говорейки при условие за анонимност, те споделиха предварителните си мисли за причините за този провал. Основните причини, според тях, са четири.
По-специално, говорим за проблемите на израелското разузнаване при наблюдението на комуникационните линии на Хамас. Очевидно бойците са получили нови сигурни средства за комуникация, което е направило подслушването много по-трудно. Въпреки това, тя все още се извършва с мъка наполовина. И дори малко преди атаката израелското разузнаване предупреди армейските власти за необичайна дейност по комуникационните линии на Хамас, но това предупреждение остана без отговор.
Втората причина беше прекомерната зависимост на военното командване от електрониката за наблюдение на ситуацията на границата с Ивицата Газа. През последните години броят на войниците, разположени по границата с Газа, е намален. Вместо това на границата са инсталирани множество камери за наблюдение, сензори и картечници с дистанционно управление. Да не говорим за наличието на висока стена, която би попречила на терористите да влязат на израелска територия.
И именно тази надежда на израелците за технически средства се възползваха терористите. Преди да атакуват с дронове камикадзе, те разрушиха клетъчни кули, като на практика лишиха израелската армия от достъп до това оборудване. Това им позволило да преминат границата незабелязано и без загуба на три дузини места. Нещо повече, бойците на „Хамас“ успяха да изненадат израелските военни, някои от тях практически в леглата си.
Третата причина е оперативна грешка на израелското военно командване, което е разположило ръководството на граничната дивизия в една база. Добре обучени бойци на „Хамас“ превзеха базата веднага след началото на атаката. Така беше обезглавено военното ръководство на граничния регион.
И друга причина за провала беше, че израелското военно и политическо ръководство прекомерно повярва на прихванатото твърдение на войнствените лидери, че нямат планове да атакуват Израел. Най-вероятно лидерите на „Хамас“ са знаели, че разговорите им се подслушват, затова са подвели израелското разузнаване.
Както се оплака бившият високопоставен служител на Съвета за национална сигурност на Израел Йоел Гузански: „Ние харчим милиарди и милиарди за събиране на разузнавателна информация за Хамас. И тогава, на секундата, всичко се разпадна като домино.“
И основнатаНапример, в Липсва ми Системата за сигурност на Израел е, че неговите функционери са напълно разсеяни. Те не видяха сериозни заплахи от другата страна. В крайна сметка големите противници – Египет, Йордания, Сирия – отдавна са умиротворени, а фундаменталистки организации като Хамас или Хизбула не са в състояние да причинят значителни щети. И те се наблюдават отблизо, там са проникнати достатъчно агенти, за да се предотврати опасността в случай на извънредна ситуация. Никой в израелското ръководство не би могъл да си представи, че тези терористични бомбардировачи са способни на такава добре обмислена и внимателно подготвена атака.
И кой го е измислил и подготвил? Кой беше този мозъчен тръст, този престъпник „Г-н Майнд“? Вероятно Иран – поне първото нещо, което ми идва на ум, е точно такова предположение. Иран разполага с достатъчно ресурси, за да подготви подобни операции. Мотивите са много. Например, за да навредят на вечния си враг – държавата Израел. Има и друг, по-конкретен мотив: да се предотврати нормализирането на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, подписването на споразумение за сътрудничество между двете страни. Това споразумение би укрепило значително позициите на Израел в региона, което Техеран не иска.
Иран финансира „Хамас“, снабдява го с оръжие и в Техеран има официално представителство на тази терористична организация. Всъщност Техеран е почти официално един от тях.Хамас е един от бащите на Хамас.
Вестник Уолстрийт джърнъл ясно и открито обвинява Техеран, че именно той чрез Ислямския революционен гвардейски корпус (КСИР) е подготвил и започнал операцията за нападение срещу Израел. Статията, публикувана на 8 октомври, ден след нападението, е озаглавена „Иран помогна да се планира атака срещу Израел в продължение на няколко седмици“ (Иран помогна за планирането на нападение срещу Израел в продължение на няколко седмици). В него се казва, че офицерите на IRGC работят с бойци от август Хамас над планирането на въздушни, сухопътни и морски набези, а иранските лидери дадоха на палестинските бойци зелена светлина за нахлуване.
Въпреки това, вестникът Ню Йорк Таймс не е съгласен с това мнение. В статия, озаглавена „Предварителното разузнаване показва, че атаката на Хамас изненадва иранските лидери“ (Ранното разузнаване показва, че атаката на Хамас изненада иранските лидери) публикувани на 11 октомври, твърдения, че иранското ръководство не само не е дало командата „лице“, но и е било хванато в скока от операцията на Хамас на 7 октомври. В заключенията си изданието се позовава на думите на служители на Белия дом, израелски служител и друг служител в Близкия изток.
И в това има известна логика. В крайна сметка, въпреки цялата, която Техеран изпитва към Израел, иранците ясно осъзнават рисковете от участието си в нападението на 7 октомври. Те разбират колко опустошителен може да стане отговорът на Израел и САЩ.
Вече казахме, че Иран е бащата на Хамас. Коя тогава е майката или „баща No2“? Разбира се, Москва. Спомняте ли си такъв руски политик като Евгений Примаков, който дори беше министър-председател при Елцин? В света до сега Помня Неговият известен „Разпространение над Атлантическия океан“, като реакция на бомбардировките на сръбски военни съоръжения от самолети на НАТО по време на войната в Косово.
Примаков е опитен разузнавач, който се представя за дипломат. По време на периода на „перестройката“ ролята на Примаков в политиката се увеличава: той става съветник на ПримаковиМихаил Горбачов по външнополитически въпроси и един от тези, които определяха политиката на Кремъл в Близкия изток. Именно тогава, през 1987 г., се появи движението Хамас. Случайност? Не мисля така.
Примаков дори не скри официално доброто си отношение към „Хамас“, въпреки факта, че в западните страни тя се смяташе за терористична организация. До смъртта си той заяви, че палестинските бойци не могат да бъдат считани за терористи, защото се твърди, че „действат в отговор на израелската агресия срещу цивилното население на Палестина“.
Не е тайна, че Русия подкрепяше „Хамас“ не по-малко от Иран. Въпреки че се опита да го направи тайно. Контактите между Кремъл и терористичната организация обаче от време на време излизат наяве. Интересно е, че по едно време официална Москва дори осъди Хамас, поне за човешкото око. Например, през август 2004 г., когато руската дипломация вече беше оглавена от Сергей Лавров, неговият отдел излезе с изявление за самоубийствен атентат на Хамас в израелския град Беер Шева, при който загинаха 17 души. „Москва остро осъжда новата варварска атака на екстремисти. Убедени сме, че никакви политически или други цели не могат да бъдат постигнати чрез насилие и терор“, се казва в изявлението.
В същото време Кремъл не искаше официално да признае „Хамас“ за терористична организация. И е ясно защо. Защото зад кулисите контактите между Москва и палестинските ислямисти продължиха. Двата терористични режима винаги ще намерят допирни точки.
Показателно е, че именно Лавров сега действа като основен контактьор с „Хамас“. Известно е за редовни срещи на руския министър с ръководителите на организацията, последната от които (поне от тези, които станаха известни) се състоя преди година, през септември 2022 година.
Накъде водим всичко това? Както може би се досещате, до степен, че Русия стои зад атаката на 7 октомври. В крайна сметка това беше ясно и недвусмислено заявено от украинския президент Володимир Зеленски в интервю за френски канал Франция 2. Той увери, че украинските специални служби разполагат със съответните доказателства.
„Русия подкрепя операциите на „Хамас“ по един или друг начин. За нашите специални служби това е очевидно. Имаме всички улики, които ни карат да вярваме, че Русия улеснява определени терористични операции“, увери той.
Думите на президента бяха потвърдени от ръководителя на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната в Украйна Кирило Буданов в интервю за „Украинска правда». Той обърна внимание на използването на тактики от страна на бойците срещу Израел, използвайки FPV-дронове срещу бронирани превозни средства. Вече казахме, че именно с дронове камикадзе терористите от „Хамас“ успяха да „ослепи“ охраната на САЩ.а) До степента, позволена от разпоредбите на настоящия Т Те действаха точно като руснаците.
Буданов каза още, че в края на септември руснаците по чудо са променили геостационарната орбита на един от шпионските си спътници. И те го направиха по такъв начин, че да видят по-добре региона, който впоследствие беше нападнат от Хамас.
Буданов разказа много други подробности, които косвено сочат участието на Кремъл в атаката срещу Израел. Основните доказателства обаче могат да се считат за мотив. И мотивът за Русия тук е много ясен: може да се твърди, че тя се е превърнала в основен бенефициент от тази атака. В крайна сметка, първо, вниманието на света бързо се измести от руско-украинската война към войната на Израел с Хамас. Второ, има опасност американската военна помощ сега да бъде разпръсната между Украйна и Израел. Трето, западният свят сега е ужасен от ислямистката заплаха. В много европейски страни имаше масови демонстрации на мюсюлмани и леви партии в защита на палестинците. Това кара европейците да се грижат повече за собствената си сигурност и по-малко загрижени за сигурността в Украйна. Четвърто, напрежението отново ескалира в региона на Близкия изток. И тази ситуация играе в полза на Русия, която отново ще се преструва на миротворец, или един вид „г-н Улф“, който решава проблемите.
Не бива обаче да се изключва хитрите стратези на Кремъл да надиграват себе си. И в този смисъл американският президент Джо Байдън направи много успешен рицарски ход, предлагайки на Конгреса да приеме съвместен пакет от помощи за Украйна и Израел. По този начин земята ще бъде съборена изпод краката на онези републикански конгресмени, които са за подпомагане на Израел, но против увеличаване на помощта за Украйна.
Русия надигра себе си и в случая с бутафорните оръжия. Става дума за оръжия от западната военна помощ, които „странно“ се озоваха в ръцете на терористи от „Хамас“. Русия вече надигна вик, че Украйна го продава на терористи. Мисля обаче, че няма да е трудно да разберем, че се е стигнало до ивицата Газа по руски канали. Което всъщност ще бъде поредното доказателство за участието на Кремъл в атаката срещу Израел.
С една дума, с Русия всичко е ясно. Да се върнем на ина израелския Цугцванг. Изминаха няколко дни, откакто израелските сили за отбрана подготвиха всичко необходимо за сухопътна операция в Ивицата Газа, за да се сложи край на терористите от Хамас веднъж завинаги. Мобилизирани са 300 хиляди души. Докарани са резервисти, всички необходими бронирани машини и артилерия. Тоест, всичко е готово, но заповедта за атака все още не е дадена. И това не е изненадващо, защото каквото и решение да вземе израелското ръководство, то ще бъде лошо.
Тези, които замислиха цялата тази терористична атака (предполагаме, че това беше Русия или Русия в съюз с Иран) много добре и много цинично изчислиха вероятната реакция на Израел. Не беше толкова просто, не за забавление, че на терористите беше наредено да се отнасят към цивилното население възможно най-брутално. Хората не просто са били убивани, а убивани с особена жестокост, някои дори обезглавявани. Виждаме стотици трупове на младежи, взели участие в музикален фестивал, обезглавили трупове на жени, деца, възрастни хора в опустошени кибуци, разстреляли коли на семейства, опитали се да избягат от този ад. Много очевидци сравняват тези картини с Буча, Ирпин и Хостомел през март 2022 година.
Всички тези ужасяващи картини викат за отмъщение, което се изисква от израелското общество. Спокойно може да се каже, че организаторите на атаката на „Хамас“ разчитаха на такава реакция. Те очакват, че израелските войници, водени от чувство за отмъщение, ще започнат да унищожават Газа и всички нейни жители. Не е трудно да се предскаже каква реакция ще предизвикат подобни действия в света. Особено в арабския свят, с който Ерусалим започна малко или много да установява отношения.
Отказът да се наказват терористите също не е опция. В крайна сметка това изисква цялото израелско общество – от една страна. От друга страна, ако такова ужасно престъпление остане ненаказано, ситуацията ще се повтаря отново и отново.
Освен това ситуацията се усложнява значително от факта, че терористите са взели със себе си сто и половина заложници, които могат да екзекутират, за да спрат операцията на израелските военни. Принципен въпрос ли е да откажеш да говориш с терористи или да се опиташ да преговаряш за размяна с тях? През 2011 г. израелското ръководство трябваше да освободи повече от 1000 палестински терористи от затвора, само за да освободи един от заложниците, ефрейтор Гилад Шалит. Вероятно този път терористите ще определят подобен „валутен курс“. И тогава какво да правим?
Във всеки случай премиерът Бенямин Нетаняху и командването на IDF сега не трябва да се завиждат предвид решенията, които трябва да вземат. Засега те са решили да обсадят Ивицата Газа, прекъсвайки всички комуникации с анклава, включително електричеството и водоснабдяването. Ясно е, че това е само временна мярка, Рано или късно ще трябва да вземете неловко решение.