Русия е империя, изградена върху митове. Един от тях е митът за големия и непобедим Черноморски флот, който върховно контролира Черно море и олицетворява руската военна мощ. Реалността се оказа различна от рафинираната руска пропаганда. Украйна, държава, която всъщност няма собствен флот, успя да нанесе серия от болезнени удари по корабите и инфраструктурата на противника. Черноморският флот на Русия, който наскоро заплаши да проведе амфибийна операция в Одеса и напълно да блокира украинското крайбрежие, сега се крие далеч от украинското крайбрежие и се страхува отново да излезе извън базите си.
Украинската контраофанзива по суша все още не е дала значително осезаеми резултати по редица обективни причини. Руснаците имаха достатъчно време да изградят мощни отбранителни линии и да минират огромни райони. Освен това, за разлика от 2022 г., на страната на въоръжените сили в Украйна нямаше изненадващ фактор. За съжаление, настъпателните операции в Украйна в посока Азовско море бяха твърде очевидни за врага. Нямаше повторение на харковската офанзивна операция. А украинските власти, честно казано, отидоха твърде далеч, обявявайки контраофанзива няколко месеца подред. Винаги е трудно да напреднеш в условия, в които врагът знае основната посока на удара ти и е успял да се подготви. И това не винаги е добра идея по отношение на военната стратегия. За Украйна обаче се развива съвсем различна ситуация в морската зона. 2023 г. ще остане в историята като годината на военното поражение на руския Черноморски флот от страна, която няма собствени пълноценни военноморски сили.
От самото начало на пълномащабната война Русия активно ангажира своя Черноморски флот срещу Украйна. Изглеждаше, че агресорът не би трябвало да има проблеми в този театър на военните действия. Русия имаше пълно предимство в броя и мощността на корабите. Освен това през 2014 г. тя успя да завземе много украински плавателни съдове в Севастопол по време на анексирането на Крим. На Черноморския флот се противопоставиха само няколко украински патрулни и артилерийски катери. Тогава обаче се случи нещо, което никой не очакваше.
Първият сериозен удар по фетиша на руската пропаганда беше нанесен през април 2022 година. След това, в резултат на удар от украинските ракети „Нептун“, флагманът на Черноморския флот на Руската федерация, потъна ракетният крайцер „Москва“. Сред големите загуби на руския флот през първата година от инвазията са големият десантен кораб „Саратов“ и спасителният кораб „Василий Бех“. След това руснаците вече не смееха да се доближат до украинския бряг или да мечтаят за амфибийна операция. Но те въвлякоха флота в любимата си тактика на водене на война – терористични ракетни атаки срещу украинската инфраструктура.
След поредното украинско нападение на Кримския мост на 17 юли Русия обяви оттеглянето си от така нареченото „зърнено споразумение“. Черноморският флот на агресора получи невоенна задача: да блокира украинските пристанища и да пречи на износа на зърно. Освен това руското военно командване обяви, че ще счита за военна цел всички граждански плавателни съдове под какъвто и да е флаг, отиващи в украинските пристанища. Руските окупатори започнаха да нанасят серия от ракетни удари и да атакуват пристанищната инфраструктура в Украйна с дронове. Изглежда обаче, че Русия успешно се провали в новата си мисия – войната с украинското зърно.
Смъртоносно и шокиращо въздействие върху Черноморския флот на агресора оказаха най-новите украински оръжия. В нощта на 4 август украински военноморски дронове атакуваха база на руския флот в Новоросийск и сериозно повредиха големия десантен кораб „Оленегорски горняк“. Последваха поредица от комбинирани удари по системата за противовъздушна отбрана на окупаторите в Крим. В нощта на 13 септември ракетна атака срещу севастополската корабостроителница всъщност унищожи руския голям десантен кораб „Минск“ и подводницата „Ростов на Дон“. Символичният резултат от разсекретяването на Черноморския флот беше мощна ракетна атака срещу щаба му в Севастопол на 22 септември. Общо от 24 февруари 2022 г. повече от 10 кораба на агресора и една подводница са потънали или са сериозно повредени. Нанесени са сериозни удари и по пристанищната и кораборемонтната инфраструктура на противника. Невероятни резултати, като се има предвид баланса на силите в морето.
Засега заплахите на Русия да наруши зърнения коридор и да организира пълна търговска блокада в Украйна се провалиха. Три украински пристанища възобновиха работата си. А корабите с украинско зърно вече напуснаха Украйна. Руският Черноморски флот не посмя да предотврати това, защото се скри далеч от украинските брегове. Повечето от руските кораби са преместени в Новоросийск, напускайки Севастопол. Русия също се съгласи да изгради нова база за флота в град Очамчира, който се намира чак до Абхазия. Затова Украйна успя да пробие руската морска блокада не с преговори в Стамба) Доколкото позволяват разпоредбите на тази конвенция, Генералният секретар на Организацията на обединените нации гарантира, че Генералният секретар на Организацията на обединените нации: Правилата на играта в Черно море се промениха. И тази промяна очевидно не е в полза на Русия.
През 2022 г. Украйна успя да наложи тактиката си на противника в сухопътната война и спечели редица победи. През 2023 г. нещо подобно се случи и в конфронтацията в Черно море. Въпреки че Русия има огромно предимство във въздушните, морските и сухопътните сили, благоприятното местоположение на военноморската база в Севастопол, тя трябваше главно да реагира на действията на украинската страна. Сценарият на конфронтацията в Черно море се разви в съответствие с плановете на нашето командване, а не обратното. Разбира се, това не означава, че Русия е загубила възможността да удари Украйна, използвайки своите кораби. Но сега тези възможности са сериозно сложни за нея.
Именно Украйна демонстрира иновативен подход към борбата за контрол над Черно море. Тъй като нямаше големи плавателни съдове, тя разчиташе на комбинираното използване на дронове, крилати ракети, военноморски дронове и безпилотни лодки. И проработи. Украинските подводни дронове също са в последния етап на развитие, способни да поразяват надводни кораби, мостови кейове и брегови укрепления. Ако тези средства бъдат въведени в експлоатация, това допълнително ще усложни ситуацията за Черноморския флот на Руската федерация и може да причини непоправими разрушения на Кримския мост.
Принудителното преместване на значителна част от корабите на страната агресор в Новоросийск означава, че способността й да контролира Черно море става твърде ограничена. Физически Русия все още има голям брой кораби. Но в действителност това не е господарят в този театър на операциите. А Новоросийският залив е по-малко удобен и няма да може напълно да замени инфраструктурата на агресора на Севастопол с неговите кораборемонтни съоръжения, складове и други съоръжения, необходими за флота.
Успехите в Украйна в борбата срещу руския флот могат да станат стратегически важни. Ако Украйна успее да заключи руски кораби в заливите си и да нанесе серия от нови ефективни удари по пристанищната инфраструктура и корабите на агресора, това значително ще усложни доставките на Крим. И в случай на пълно разрушаване на Кримския мост, за агресора ще бъде твърде трудно да осигури всичко необходимо за полуострова и войските, разположени там. Въпреки това, тя може да работи в пълна степен, ако Украйна Успявам да пробие сухопътния коридор към Крим и да пробие до Азовско море.
