През последните седмици украинският информационен сегмент отново се разгоря в дискусия за (не)възможността за диалог с каквито и да било представители на руската страна – било то с обкръжението на Путин (по принцип дори Нестор Шуфрич вече го отбягва, поне така заяви по време на неотдавнашно съдебно заседание), или контролирани от Кремъл „опозиционери“ от Либералдемократическата партия и Комунистическата партия на Руската федерация, или представители на политическата и културна руска либерална „тълпа“. Именно с последното историята е много по-сложна.
Самият разговор в контекста на настоящата руско-украинска война далеч не е нов. Да, поне от 2014 г. стана ясно (макар че, за съжаление, не за по-голямата част от украинското общество по това време), че продължаването на гледането на телевизионни предавания или филми с Михаил Пореченков, след като той стреля по позициите на украинските военни на летището в Донецк, е меко казано лоши маниери. Въпреки че, нека си го кажем, година преди това, през 2013 г., тя може да се види и по централните украински телевизионни канали в най-гледаното време.
Дали обаче руският продукт изобщо е изчезнал от информационното ни поле? За съжаление, не. И не той, а украинският продукт беше стандартизиран в радиоквотите. И дори не е така, че спорадично и спорадично по телевизията имаше схватки, като новогодишни „сини светлини“, „иронии на съдбата“ или „пубертетни“ концерти на 9 май, а филмовият продукт на руски език беше частично представен без никакъв превод и дублаж на държавния език (в най-добрия случай – с украински субтитри). Същността на проблема е, че още тогава украинците, бидейки донякъде неподготвени да се откажат напълно от руския продукт (не само културен, но и политически), започнаха да търсят рационално, проукраинско, „добро“ зърно сред местната руска общественост.
Спомняте ли си как украинците бяха ентусиазирани тогава, през 2014-2016 г., гледахте видео с руския актьор Михаил Ефремов? В тях той рецитира антипутински стихове, защото, както се твърди, не подкрепя политиката на президента на Руската федерация по отношение на окупацията на Крим и част от Донбас. До каква степен обаче подобни „видеа“ бяха ефективни в конфронтацията срещу режима на Путин в Русия? И накрая, през 2020 г. самият художник открито се отказа от „творческата си опозиция“ срещу руските власти – „тя храни хората на изкуството“ (това е цитат!), а през 2022 г. – вече зад стените на руския затвор, където се озова след фатален инцидент, провокиран от него пиян – подкрепи така наречената „специална военна операция“ на Путин.
Като цяло, да, след 2014 г. Путин говореше все по-малко на публиката от украинските екрани. Но руските „говорещи глави“ (тези от условния опозиционен лагер) не са отишли никъде. Освен това, колкото по-често в края на 2021 г. имаше новини за възможна ескалация на атаката на руската армия, струпани близо до украинска територия върху Украйна, толкова по-активно в украинските медии, освен гласовете на местните експерти, се чуваха и изявленията на руските колеги. Например Андрей Иларионов (бивш икономически съветник на президента Путин), който емигрира в САЩ в средата на 2000-те години, където започва работа в Центъра за глобална свобода и просперитет към института „Като“ във Вашингтон, три седмици преди пълномащабната инвазия, твърди в токшоуто на Савик Шустър (о, друг „опозиционен“ руски журналист), че няма да има масирана руска военна атака. Чудя се какво ли си е помислил сутринта на 24 февруари 2022 г., след прогнозите си?
В края на краищата, когато руската война срещу Украйна навлезе в пълномащабна фаза, експертните гласове от руска страна не изчезнаха, а някои от тях от украинска страна Карта сайта Те се превърнаха в едни от най-популярните. Така, според изчисленията на Detector Media, в периода от 24 февруари 2022 г. до 1 юни 2023 г. двама руснаци влязоха в челната петица на този видео хостинг в Украйна: Марк Фейгин и Андрей Пионтковски. А в топ двадесет руснаците представляват точно половината от украинския сегмент на YouTube.
Сами по себе си тези статистики не са някакво бедствие. За разлика от Руската федерация, в Украйна има свобода на мисълта, словото, достъп до информация и избор какво да се чете, какво да се слуша и какво да се гледа, дори при военно положение (ако това не вреди на националната сигурност и териториалната цялост на украинската държава, разбира се).
Въпросът е друг – какъв е смисълът от подобна дейност на тези руски рупори в Украйна? Само за да критикува Путин? През последните 18 месеца на войната стана ясно кой е руският лидер и Руската федерация като цяло. Дори за онези украинци, които не искаха да забележат войната в Източв Украйна до февруари 2022 г., или вярваха, че всичко е „чисто политическо“. Това наистина ли отслабва властта на самия Владимир Владимирович в самата Русия? Може скромно да се предположи, че е малко вероятно. Затова въпросът „за какво е всичко това?“ засега поне изглежда риторичен.
Може би това е все пак Въпросът не е толкова без отговор. Спомняте ли си миналогодишния случай с Латинина? Да, става дума за писателката, която нарича себе си (и често по някаква причина е позиционирана по този начин от украински журналисти, които я канят в предаванията си под такава репутация) като опозиционер на сегашното правителство в Руската федерация. На 13 март 2022 г. на страницата му в 2014 тя твърди, че в Украйна сме свидетели на възраждането на Киевска Рус. И именно в Киев скоро ще бъде концентриран „рускоезичният свят на демократичен, пазарен и западен“. Тоест, един вид светлина, леко ароматизирана с либерализъм, „руски свят“ в Киев.
Не е ли това същото, което Арестович обявява напоследък (чест гост Карта сайта-предавания на същия Фейгин)? Казват, че Путин, разбира се, е престъпник, също като приближените си. Но самите руснаци не са виновни за нищо. А самата руска култура е красива. И защо не е от Киев (майката на „руските градове“) да започне формирането на нова руска (или по-точно „руска“) общност, която можеше да се формира по-рано, ако не беше Путин и неговата инвазия, която пропука тази „историческа“ руско-украинска хармония. И които могат да бъдат преодолени чрез обсъждане на различни платформи (например литературни) някъде от другата страна на океана или поне извън конфронтационните Украйна и Русия.
В крайна сметка това не е ли същото като друга руска опозиционна фигура, Максим Кац, който въпреки общата политическа безнадеждност в навечерието на президентските избори в Русия догодина, все още се разглежда като възможен кандидат от либералния лагер, който може да вдигне „шум“ по време на предизборната кампания през есента на 2023 – пролетта на 2024 г. Дори и да не е възможно самите избори да участват в изборите по една или друга причина. Въпреки че засега самият Кац провежда срещи не в Москва или Санкт Петербург, а в Лондон. И ако Ходорковски е готов да отиде на среща с него, то привържениците на арестувания Навални все още не са се съгласили с идеята му за обединяване на руската опозиция. А ясни методи за противопоставяне на Кремъл все още не са обявени. И могат ли обявените от него антивоенни и антипутински протести да бъдат ефективни в европейските градове, но не и в руските градове?
Нека обаче самият Кац, приятелите му и в крайна сметка руснаците потърсят отговори на тези въпроси. В цялата тази история украинците трябва да се интересуват само от това как този евентуален кандидат от лагера на руските либерали вижда бъдещето на руско-украинските отношения. Той осъди войната. Но подчерта, че Кремъл е преди всичко виновен в този контекст, а руснаците са най-вече жертви на зле замисленото решение на Путин.
А украинците за него са част от същия „руски свят“, само че либерални, делови, Макбук на масата и винаги с отворена виза за Обединеното кралство. В края на краищата, ние гледахме едни и същи филми заедно, готвехме едни и същи ястия за Нова година, слушахме руски рок (известен още като опозиция!) …
Но отново, нека това си остане вътрешнополитическо дело на руския политически елит (или по-скоро на неговите останки). Докато руските окупационни сили продължават да стоят на украинска територия, вражески ракети и атакуващи дронове се изстрелват към градовете и селата в Украйна, въпросът за руските репарации за компенсации за щетите, причинени в Украйна в резултат на войната, остава нерешен, а самата украинска страна се счита не за еквивалентна, а за част от някакъв руски геополитически или цивилизационен проект, няма значение кой ще продължи да управлява Русия (дори и да не е Путин). Какви са външнополитическите насоки на този човек и демократична ли е руската държава или не?
И накрая, малко история. Поучителен.
След Октомврийската революция в Украйна пристигнаха ешелони на „белогвардейците“: както убедени империалисти, така и привърженици на идеите на Февруарската революция.
Процесът се засилва след април 1918 г. – с появата на Украинската държава. Нейният ръководител Павло Скоропадски с доста добри намерения се опита да покани руски фигури и учени в Киев (много от тях, в края на краищата, бяха от украински произход, като първия ръководител на Украинската академия на науките Володимир Вернадски), който щеше да помогне в местните държавни, икономически и културни процеси.
За тази цел украинските дипломати, с посредничеството на Германия, дори се съгласиха с болшевиките за движението на „държавните влакове“ от Москва и Петроград до Киев, което изведе тези хора, често спасявайки ги от репресии.
По-късно в Киев се формира руска диаспора от бегълци от „Съветия“, както Скоропадски нарича болшевишка Русия.
По-късно обаче самият хетман критикува поведението на новодошлите в Киев и дори се опитва да разграничи особена схема от тази, която пази в мемоарите си.
„При пристигането човек мълчи, спи и се храни – това е първият етап. Вторият хвали, казваче Украйна е чудо, и езикът е благозвучен, и климатът е красив, и Киев е красив, и правителството е нормално, с една дума, рай!“, припомни Скоропадски за тенденцията на поведение на руснаците в Киев.
Но след няколко седмици, според него, започва третият етап на критика: „След известно време руснакът вижда един от дошлите по-рано. След това започва третата фаза. Той все още е весел и дружелюбен, но е яздил с кочияш и те са лоши. А паветата понякога са с лошо качество.
„Позволи ми“, казваш му. – Ще си спомните, че в Съветския съюз… Слава Богу, че сме живи“, спомня си хетманът.
След това, според него, след много кратко време започва четвъртият етап.
„Той вече е добре облечен, добре нахранен, румен.“ Знаете ли какво ще кажа – вашата Украйна е глупост… Необходимо е да се създаде единна неразделена Русия, а украинци няма, всичко това е изобретение на германците“, каза Павло Скоропадски.
Не съм сигурен, че ситуацията се е променила коренно за 100 години.
Поне поредната руска инвазия срещу Украйна показва обратното.
