Владислав Сурков някога беше един от най-загадъчните и в същото време най-влиятелните руски политици, но отдавна се е превърнал в свален пилот. Той беше не просто „помощник на Негово превъзходителство“, а всъщност водещ създател на идеологията на путинизма, създател на глобалната игра на Москва. Сурков отговаряше за украинската политика в Кремъл, говори се, че негова задача е била да създаде „Новорусия“ още през 2014 г. и фактическото подчинение на Киев на Москва. Вероятно именно заради провала на тази мисия той изпадна в немилост пред Владимир Путин и загуби всичките си официални и неофициални позиции.
От време на време Сурков напомня за съществуването си с доста необикновени статии на геополитическа тематика. А наскоро се отличи с нов текст, наречен „Раждането на Севера“ („Раждането на Севера„), публикуван на руския портал „Актуални коментари“.
Някои от читателите ще зададат разумен въпрос или по-скоро укор: е, защо трябва да обръщаме внимание на писанията на някои бивши руски правителствени служители, които отдавна и дълбоко са извън играта на руската политика? Обвинението, на пръв поглед, е правилно. Но ако анализираме по-задълбочено последните статии на Сурков, можем да заключим, че четенето и разбирането им може да помогне при прогнозирането на следващите външнополитически стъпки на висшето руско ръководство. Защото и сега, бидейки извън стените на Кремъл, Сурков не е загубил способността не само да гадае мислите и намеренията на Путин, но дори и да ги предсказва.
Нека си припомним една от предишните му статии, а именно „Къде отиде хаосът? Стабилност при разопаковане„, публикувана на същия портал „Актуални коментари“ през ноември 2021 г.
Спомняте ли си онези дни? Британското и американското разузнаване предупреждават Киев, че концентрацията на руски войски близо до украинските граници не е просто блъф, а подготовка за мащабна инвазия. Какъв е отговорът на нашите политици, политолози, публицисти? Хи-хи, ха-ха, какво друго натрапване? Не може да бъде, защото никога не може да бъде. Чакаме барбекюта, първи май, Великден-Коледа и никаква война. И меметата се разпространяват в интернет с Мистър Бийн, който няма търпение за руската инвазия. Не го е направил. И зачакахме.
По това време беше необходимо да се прочете Сурков по-внимателно. Какво беше интересното в това писане? На първо място, авторът защитава не само целесъобразността на руската експанзия, но и неизбежността, нейната екзистенциална необходимост за Русия. Нещо повече, като истински интелектуалец, той обяснява тази теза с помощта на втория закон на термодинамиката (Сурков учи в Московския институт по стомана и сплави), според който ентропията (а с нея и хаосът) не може да намалее, камо ли да изчезне.
„Социалната ентропия е много токсична. Не се препоръчва да работите с него у дома. Трябва да се изнесе някъде далеч. Износ за обезвреждане в чужди територии“, съветва Сурков. Според него постоянното нахлуване в чужди територии, окупацията и анексирането остават жизненоважна необходимост за Русия. „В продължение на векове руската държава, с нейната сурова и уседнала политическа вътрешност, се е запазила единствено поради безмилостния стремеж извън собствените си граници… За Русия постоянното разширяване не е просто една от идеите, а реалният екзистенциал на нашето историческо съществуване“, каза той.
Сурков предупреди, че Русия ще остане агресивна, опасна държава за съседите си (и не само). В същото време той го оправда, като увери, че вината не е нито на руските власти, нито на руснаците в частност. Защото експанзията е жизнената потребност на Русия, „екзистенциалната“, както казва той, на нейното „историческо съществуване“. Всъщност той каза в Украйна: „Сега ще ви нападнем, пригответе се!“. Но кой би го послушал.
Така че, може би трябва поне да чуем и анализираме друго съобщение на Сурков сега? Най-малкото, за да се разберат външнополитическите намерения на Кремъл.
За какво точно е новата статия на Владислав Сурков? Няма да повярвате: за любовта на Русия към Запада. В един от коментарите открих интересно сравнение, което се харесва на зловещия филм на режисьора Алексей Балабанов „Товар 200“. Тоест, любовта на Русия към Запада напомня на любовта на маниакалния полицай от този филм към местна красавица. Служителят на реда отвлякъл момичето, закопчал я с белезници за леглото, малтретирал я, докарвайки я до лудост. Така че той очакваше, че в крайна сметка тя ще отвърне на чувствата му.
Статията на Сурков започва със споменаване на митологичен персонаж, презвитер Йоан (свещеник Иван), за когото се предполага, че е бил владетел на голяма и мощна християнска държава някъде в Централна Азия. Много европейски владетели през Средновековието се надявали на подкрепата на презвитер в борбата срещу „неверниците“, но така и не я получили. Защото в действителност нямаше Йоан, нямаше могъщиНапример, в случая на Съединените американски щати, Съединените американски щати и Съединените американски щати,
И какви паралели според вас прави Сурков с настоящето? Че тази митична държава е Украйна. Сегашните западни власти направиха високи залози на него и сбъркаха, според Сурков, разбира се.
„В сегашното разделение на света геополитическите халюцинации играят не по-малка роля, отколкото по времето на Васко да Гама. И не е толкова важно дали стратезите на Вашингтон видяха бродирана риза с принт „ще спечелите с това“ в съня си. Или берлинските стратези си въобразяваха, че „както обикновено“ с уж характерната си „немска педантичност“ решително са разбрали всичко и са предвидили всичко. Или всички те заедно приеха Украйна за царството на свещеник Иван, за прекрасна и готова на всичко в чужбина, която ще им помогне“, каза Сурков. Разбира се, той пише думата „Украйна“ с малка буква, като за пореден път посочва илюзорния характер на държавното формиране. Ще си позволя да го коригирам и граматически, и по същество.
И каква според автора е силата, на която „колективният Запад“ може да разчита, за да формира „колективния Север“? Разбира се, Русия. Ето как го вижда Сурков:
„Какво може да се види отпред, ако се опитате да погледнете над миражите? Какво се случва, ако премахнете фалшиви фигури от шахматната дъска? Там ще бъде Великият север – Русия, САЩ и Европа, които ще формират общо социално-културно пространство. Триединен северен геополитически клъстер“.
Уау! Вече ги няма проклетите „пиндоси“ и „англосаксонци“, има западни партньори-съучастници.
И какви са тези „фалшиви цифри“, които трябва да бъдат премахнати? На първо място, разбира се, Украйна. Според версията на Сурков, Русия и Западът трябва да спрат да се карат за това и, както каза Шариков, „да го вземат и да го разделят“.
Но не само Украйна трябва да бъде оставена извън предстоящата история. Отбелязахте, че за Китай няма място в геополитическата концепция на Сурков. Китай! Нито пък Индия, напоследък най-гъсто населената страна в света. Няма Бразилия и други страни-членки на БРИКС, на които Путин доскоро се кълнеше във вечна любов.
Вярва ли Москва, че всички тези страни ще търпят подобно презрение? Бих искал да видя например реакцията на Пекин, който е в състояние да смаже Русия като червей само с икономическата си мощ.
Сурков пише пренебрежително за Украйна, намеквайки за нейната неавтентичност. Както може би си спомняте, в Букурещ, в кулоарите на срещата на върха на НАТО, Путин се опита да убеди западните лидери, че „Украйна не е държава“. Дори и тогава нищо не излезе от това начинание. Въпреки че преди 15 години държавата ни беше несравнимо по-слаба и по-разделена, отколкото е сега. Сега, на фона на военните успехи в Украйна в борбата срещу „втората армия на света“, подобни тези изглеждат не само абсурдни, но и безумие.
Между другото, за НАТО. В статията си Сурков припомня как в началото на 2000-те години Путин е поискал да приеме Русия в Северноатлантическия алианс, но му е било отказано. И тук възниква интересен момент: дали лидерът на Кремъл иска „враждебен агресивен блок, който заплашва сигурността на Русия“? Може би по това време НАТО все още не изглеждаше „враждебна и агресивна“ към Москва? Но чакайте, предложението на Путин дойде след, по мнението на Кремъл, „най-голямото престъпление на НАТО“, т.е. бомбардировките над Сърбия по време на конфликта в Косово през 1999 г.
И нека ви напомня, че Русия оправда мащабното си нахлуване в Украйна с желанието на Киев да се присъедини към Алианса. Въпреки че още преди въвеждането, по това време беше като всички четворки към небето. Излиза някаква шизофрения. В крайна сметка няма какво да се изненадваме.
Но все пак, защо анализирам статията на Сурков толкова внимателно? Защото, предполагам, подобни мисли за „Глобалния север“ бушуват във висшите ешелони на руското правителство. Сурков, от една страна, се опитва да ги систематизира и синтезира. От друга страна, за да дадем сигнал на Вашингтон и Брюксел, те казват, по принцип сме готови не само за разговори, но и за сътрудничество. Подобно на това, възможно е да се размъти „новата Ялта“.
Можем само да се надяваме, че колективният Запад вече е придобил достатъчно мъдрост в живота, разбрал е какво е Русия и какво да очаква от нея, за да не играе повече тези безсмислени и в същото време опасни игри.
