Историята на папството е пълна с възходи и падения. Периодите на възход и мощ и сила на Светия престол се редуват с периоди на шокиращ спад във влиянието, тежестта и моралния авторитет. Има всички основания да се твърди, че сега живеем в нова ера на криза на папството. И папа Франциск олицетворява настъпването на тази епоха.
Пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна предизвика сериозни геополитически сътресения. Налице е разделение на света на тези, които категорично осъждат Русия за агресивната война, и тези, които се отнасят към нея снизходително и „с разбиране“, опитвайки се да оправдаят агресора. Има и държави, които пряко или косвено помагат на Кремъл. Това е парадокс, но факт: в 21 век светът не може да се обедини около идеята за осъждане на империалистическата война на агресия и изправяне на агресора пред правосъдието. Особено място на тази странна и цинична геополитическа шахматна дъска заема позицията на Ватикана.
От самото начало на руската инвазия позицията на Светия престол е пълна с противоречия и противоречия. Думите на подкрепа за Украйна и осъждане на агресивната война бяха тясно преплетени с обвинения срещу НАТО, които провокираха Москва с лаенето си. Има оплаквания, че украинските бежанци са третирани по-добре в Европа, отколкото мигрантите от Африка и Азия. Натрапчивото желание на Франциск да намери „добри руснаци“ и съвместните религиозни шествия, организирани от Светия престол с украински и руски граждани, размиха границата между жертва и агресор. Миротворческите усилия на папата изглеждаха неискрени и поставиха под въпрос способността му да възприема реалността такава, каквато е. Периодичните разсъждения за „великата руска култура, наследство и история“ бяха подобни на опитите да се замаже репутацията на агресора в очите на цивилизования свят. Призивите към Бога като „хвърляне на светлина върху руснаците“ и към „братята, властите на Руската федерация“ с молба за възстановяване на сделката за зърно се възприемаха по-скоро като призив към тъмните сили и съучастие със злото.
Речта на Франциск пред участниците в X Всеруски ден на католическата младеж в Санкт Петербург на 25 август направи особен резонанс. Изглежда, че понтифексът си е поставил за цел да повиши морала на агресора, който е паднал донякъде след година и половина от голямата война срещу Украйна. Папата реши да се обърне към имперската история на Москва, прославяйки победите и постиженията на руския империализъм. Той призова да не се забравя, че „те са потомци на велика Русия“. Франциск спомена също Петър I и Екатерина II, основателите и създателите на Руската империя. И се обърна към руснаците с молба „никога да не се отказват от това наследство на великата майка на Русия“. Всъщност папата официално благослови руския империализъм, като демонстрира дълбоко непознаване на историята и плюе в лицето на кървящата украинска нация, която води война срещу сегашните потомци на Петър I и Екатерина II.
В името на справедливостта трябва да се каже, че Ватиканът многократно е изразявал думи на подкрепа за украинския народ и е осъждал руската агресия. Дори веднъж го сравни с нацистите. В речите на папата се споменаваха и онези, „които изяждат съседите си“. Но това не е достатъчно, за да не се види обективната реалност: на Ватикана му липсва цялостна визия за света, разбиране на истината, границата между доброто и злото, жертва и агресор.
Съвременният Ватикан вижда света през левичарски постмодерни очила, където всичко е относително. Няма такова нещо като истина. Понятията за добро и зло са замъглени. В тази система на мироглед има и предубедено отношение към западната цивилизация и нейните постижения. Неверие в ценностите и идеите, които някога станаха основа на европейската сила. Опити за отхвърляне на класическото историческо наследство. Оттук и думите на папата за проявите на расизъм по отношение на украинците на фона на отношението на европейците към нелегалните мигранти от Азия и Африка. В тази концепция за мирогледа Русия също подсъзнателно частично се възприема от Ватикана като жертва на „лошия Запад“.
По едно време папите са организатори на кръстоносни походи срещу неверниците. Военните операции на кръстоносците в Близкия изток отдавна не се възприемат като нещо изключително справедливо, героично и доблестно. Но по някаква причина съвременният Ватикан демонстрира възхищението си от външните сили, които някога заплашваха християнската цивилизация и донесоха ужасни разрушения и убийства на милиони хора. На 2 септември папа Франциск призова за „монголски мир“ на Земята. По време на среща с монголския президент Ухнаагийн Хурелсух в Улан Батор, Франциск похвали традициите на страната, датиращи от времето на Монголската империя. „Фактът, че империята е била в състояние да задържи толкова далечни и разнообразни земи в продължение на векове, свидетелства за удивителната способност на вашите предци да видят изключителните качества на народите, които са живели на тази огромна територия, и да поставят тези качества в услуга на общото развитие. Този модел трябва да бъде оценен и“За да се предотврати използването на този ден и възраст“, каза папата.
Трудно е да се каже какво е имал предвид главата на Светия престол с въвеждането на „монголския модел“. Монголската армия, по време на агресивните си кампании през 13 век, завладява стотици градове и села и убива милиони хора. Историците смятат, че около 11% от населението на света е унищожено по време или непосредствено след монголското нашествие. Общият брой на жертвите на монголското нашествие се оценява на около 38 до 60 милиона души в Евразия.
Зверствата, извършени от монголите, ужасяват очевидци от онова време, свикнали с войни и жестокости. Терорът и масовото изтребление на всеки, който им се противопоставя, е често срещана монголска тактика. Ако врагът откаже да се подчини, монголците използват стратегия на тотална война. Успехът на монголското нашествие зависи до голяма степен от способността да се сее страх. Основателят на Монголската империя Чингис хан практикува масовото убийство на мъже и момчета от завладените страни, независимо дали са воини или цивилни.
Монголските кампании в Северен Китай, Централна Азия, Източна Европа и Близкия изток причиняват значителни разрушения. Процъфтяващите градове са опустошени. Цивилизациите и утвърдените напоителни системи западат. Унищожени са голям брой културни ценности, сгради и библиотеки. Завоеванията на монголите предизвикват глад и хвърлят завладените народи много векове назад в цивилизационно развитие.
Отделно, заслужава да се спомене отрицателното въздействие, което монголското нашествие оказа върху земите на съвременв Украйна-Рус. През първата половина на 13 век на територията в Украйна се наблюдава тенденция постепенно да се преодолее феодалната фрагментация и да се образува единна централизирана държава. Водещата роля в този процес принадлежи на Галицийско-Волинското княжество. В навечерието на похода на Бату хан принц Данило от Галиция анексира Киев към владенията си. Плановете му за изграждане на държава обаче не бяха предопределени да се сбъднат. През декември 1240 г. столицата на Русия е завладяна и опустошена от монголските нашественици. По това време, според различни оценки, в Киев живееха от 30 до 50 хиляди души. Лица. Но след клането, извършено от монголско-татарските орди, в столицата останаха само няколко хиляди. Киев успява да възстанови предмонголското население едва през XVIII век. Държавата Галиция-Волин също понесе значителен удар. Може би това е причината за загубата на независимост 100 години по-късно.
Интересното е, че тогавашните папи не смятат Монголската империя за пример за подражание и пример за сътрудничество между завладените народи и планират да организират кръстоносен поход срещу монголите. Като част от тези дипломатически инициативи Ватиканът активно преговаря с Данило Галицки. За съжаление, други европейски монарси не показват правилното желание да се противопоставят на монголо-татарите. Всеки имаше свои собствени интереси. Опитите на Даниел да действа независимо срещу многобройния враг завършват с неуспех.
Изглежда, че съвременният Ватикан е готов да оправдае или пренебрегне престъпленията, при условие че те не са извършени от имигранти от класическа Европа. В натрапчивото си желание да заклейми колониалното наследство и белия расизъм, Светият престол загуби моралния си компас, принципите си и историческата си истина. Не е изненадващо, че кървави, брутални империи като Монголската или Руската империи са приветствани като възхитителни модели на развитие.
