Украинските бежанци, които от време на време заминаваха за Европа от ужасите на войната на Владимир Путин, стават жертва на различни провокации от руски граждани или дори на откровени криминални истории. Истории, в които нашите съграждани действат като жертви. Миналата седмица в Германия се състоя нашумяло събитие, което е основният център на подобни истории.
Във федералната провинция Долна Саксония неизвестно лице се приближило до деца, които си играели на улицата. Когато чу, че говорят украински, той се възмути и започна да настоява непълнолетните украинци да преминат на руски (което той поиска). И тогава, нека си го кажем, той нападна украински деца. Първо дръпнал косата на момичето, а след това хвърлил момчето от моста. Хвърлил го толкова силно, че си ударил главата в металните части на конструкцията.
Предстоят още. Нападателят хвърлил и стъклена бутилка по момчето, което лежало под моста. И тогава, когато други деца изтичаха при родителите си, за да съобщят за агресора, той предсказуемо кимна с токчета. За щастие нямаше сериозни последствия и прокуратурата образува наказателно дело, като посочи политическите обертонове на инцидента – и издирва нападателя.
Нападателят, който най-вероятно принадлежи към много интересна и показателна социална група германски граждани. Тази група се състои от потомци на германци от Руската империя/Съветския съюз, които са депортирани главно в Централна Азия и Сибир (например след избухването на германско-съветската война през юни 1941 г.). Берлин реши да репатрира тези етнически германци, или по-скоро най-вече техните потомци, които много често са мелези в чисто етнически смисъл, след като СССР се разпадна и границите на бившата империя на злото бяха отворени.
Това уж е добро и полезно дело – националната държава връща у дома потомците на онези, които някога са ходили на изток за по-добър живот, но са преживели големи страдания. Както казват англичаните, Пътят към ада е постлан с добри намерения (Пътят към ада е постлан с добри намерения.)
Репресивната русификационна машина в СССР работеше толкова добре, че народите без гражданство, които дори нямаха формална „държава“ като украинците или грузинците, всъщност загубиха етническия си компонент, генетичната си памет – и се оказаха най-обикновеното „рускоезично население“, само с фамилни имена, които бяха малко необичайни за славянското ухо. Така че всъщност в процеса на репатриране Германия не върна у дома своите братя и сестри – а всъщност доведе непознати.
Непознати във всеки смисъл – културен, информационен, дори езиков. Въпреки че някои все още по някакъв начин знаеха езика на своите баби и дядовци. Културата и езикът, разбира се, са интересна тема (например можем да говорим за това как репатриантите от Украйна научиха не немски, а руски, за да общуват с тези, които бяха изведени от Казахстан или Красноярската територия), но в контекста на историята с украинското момче ние се интересуваме предимно от информационното пространство. И голяма част от тези „германци“, въпреки че се преместиха в родината на предците си, останаха „в Русия“. И всичко беше направено за това – отначало те успяха да свържат руските телевизионни канали, а след това, още по време на диктатурата на Путин, такива канали бяха специално създадени за тях. С една дума, тези хора само физически са живели някъде близо до Хановер или във Франкфурт на Майн и всъщност са останали част от „руския свят“. Много е лесно и просто да влезеш в редиците на привържениците на радикалните партии – на първо място националисти и десни популисти от „Алтернатива за Германия“ (Алтернатива за Германия – АзГ).
До определен момент това не изглеждаше като сериозен проблем, особено на общоевропейско ниво. Но след началото на войната в Украйна, особено нейната пълномащабна фаза, в която по един или друг начин бяха въвлечени всички страни от ЕС, „Алтернатива за Германия“ започна да набира популярност. И сега повече от 20% от германците са готови да гласуват за него. Един на всеки пет. Какъв процент от феновете АзГ сред репатриантите от СССР – може само да се гадае, но е очевидно, че е много по-висока.
И тогава в Германия дойдоха украински бежанци. И тези „репатрианти“, извадени от бившия съветски ад, започнаха да превръщат живота на нашите съграждани в германски ад. Посрещайки ги не като германци, а като типични руски „руски якички“. Само с фамилни имена, които са малко необичайни за славянското ухо. Както обаче показват примерите за кариерите на хора с фамилните имена Ротенберг, Матвиенко или Шойгу, техният етнически произход няма значение за голямата имперска идея.
Така че няма нищо изненадващо във факта, че „германците“ всъщност се оказаха „руснаци“. Подобни неща вече преживяхме и в Украйна – когато онези, които до 2014 г. живееха спокойно с украински паспорт, аплодираха за футболния отбор в Украйна и дори имахаНапример, в случай на политическа или политическа кариера в украинските структури, те изведнъж се оказаха привърженици на анексирането на Крим, завземането на Донбас и други кървави идеи на Владимир Путин.
Но, за съжаление, все пак ще трябва да преминем през това – след като териториите, превзети от руснаците, бъдат деокупирани, особено тези, които са под контрола на страната агресор повече от девет години. Фактът, че гражданите на Руската федерация, дошли там след окупацията, трябва да бъдат депортирани, едва ли ще предизвика сериозно съмнения и протести у никого. Но там ще бъдат нашите съграждани, нашите етнически братя и сестри, които „репатрираме“ заедно с териториите. И които, нека бъдем честни, вече са носители на „руския свят“. И ще бъде необходимо да се направи нещо по въпроса, да се създадат и приложат програми, които да ги върнат към нормалния живот.
В противен случай ще видим момче, което лети от мост до викове „Говори руски“, вече не в Долна Саксония, а на нашата, украинска територия.
