Полско-украинските отношения преминават през пореден период на охлаждане. Този път заради взаимните обвинения на двете страни по отношение на проблема с износа на украинска селскостопанска продукция. Зърненият конфликт между двете страни назрява от пролетта. Но тя избухна точно преди изборите за Сейм и в момент, когато Украйна страда от морска блокада и руски атаки срещу пристанищната инфраструктура.
Като цяло икономическите спорове между държавите са нещо обичайно. Има начини в света да ги разгледаме и да ги решим по цивилизован начин. Но в случая с Полша има един проблем. Това, което започна като дискусия за защита на полските фермери от притока на украинско зърно, бързо достигна ново ниво. И така, вместо практическо решение на проблема, звучаха силно гласовете на политиците, които изобщо не са свързани с въпроса за украинското зърно и защитата на полското селско стопанство. Икономическият въпрос бързо стана политически и дори геополитически. През няколкото дни на кризата бяха казани толкова много неприятни комплименти към Украйна, толкова много предупреждения бяха изразени с елементи на завоалирани заплахи, че човек започва да се съмнява в искреността на полското приятелство.
Изведнъж фокусът се измести от проблема с украинския износ към проблема за отношенията между Полша и Украйна. Междувременно има много мистерии и неразбираеми обстоятелства по отношение на навлизането на украинското зърно на полските пазари. Което по някаква причина и двете страни предпочитат да мълчат.
Според експерти около 10% от украинските селскостопански продукти са преминали през Полша. От март 2022 г. до април 2023 г. Украйна е изнесла около 6-6,5 милиона тона зърно за Полша. Това зърно е било предназначено за чужди пазари. Но по неизвестни причини около 50% се заселват в Полша. Това оказа натиск върху полските фермери, които чакаха пролетта, надявайки се да продадат изгодно миналогодишната си реколта. Въпреки това, когато дойде пролетта, цените на зърното паднаха значително поради притока на украинско зърно. Това предизвика протести, които доведоха до забрана на износа на селскостопански продукти от Украйна през април 2023 година. Очакваше се, че забраната няма да бъде в сила за постоянно, а докато въпросът не бъде решен по същество и не бъде установен мониторинг на доставките от Украйна. По някаква причина обаче се оказа, че не е лесна задача надеждно да се затвори полският пазар от навлизането на украинско транзитно зърно. Затова полските власти решиха да действат с радикални методи и напълно забраниха украинския износ на селскостопански продукти. И когато дойде време за вдигане на забраната от 15 септември, тя отказа да го направи.
Няма ясни отговори защо цялото украинско зърно, предназначено за трети страни, не е било изнесено от Полша. Както и този, който го е внесъл на територията на съседна държава. Също така нито полската, нито украинската страна дадоха прозрачни обяснения за това как няколко милиона тона транзитна пшеница са стигнали до полския пазар. Дали полските фирми са участвали в този процес, купувайки по-евтино украинско зърно, за да го продават на полския пазар? Помогнаха ли им заинтересованите полски чиновници? Може би беше. Съмнително е, че украинските търговци на зърно биха могли самостоятелно да доставят до 3 милиона тона зърно в чужда страна. Но отговори на тези въпроси няма. И може би няма.
Вербалната конфронтация с обвинения един срещу друг между Киев и Варшава продължи няколко дни. Несъмнено този тон на дискусия дълбоко разочарова мнозина както в Полша, така и в Украйна. Това също донесе голямо удоволствие на Русия. Подсъзнателно обаче и двете страни разбраха, че е опасно да се пресече линията. Накрая, на 21 септември беше съобщено, че министрите на аграрната политика в Украйна и Полша са се съгласили да намерят решение на конфликтната ситуация по отношение на износа на зърно. В телефонен разговор Микола Солский и полският му колега Роберт Телус обещаха да намерят решение, което да устройва както Украйна, така и Полша. Очевидно става дума за механизъм за съвместна координация на доставките на няколко вида зърно. В този момент може да изглежда, че конфликтът постепенно ще се изчерпи и ще намалее. Но неприятният послевкус от него остана. И може да окаже влияние върху динамиката на отношенията между двете държави.
В тази ситуация украинската страна и украинската дипломация не работеха перфектно. Понякога изглеждаше, че изобщо нямаме нито една дипломатическа линия. А МВнР има малко влияние и съществува като украса. Затова изказвания, които далеч надхвърлят чисто икономическите отношения, могат лесно да бъдат направени от зам.-министъра на икономиката. Речта на президента Володимир Зеленски пред Общото събрание на ООН също едва ли ще бъде оправдана. Въпреки че не споменаваше директно Полша, за всички вече беше ясно към кого бяха отправени думите за „подкопаване на солидарността в Европа и организиране на политически театър, правене на трилър от зърно“. Държавният глава отиде още по-далеч и заяви, че тези актьори „помагат да се подготви сцената за московския актьор“. Трябваше ли украинският президиум да каже това?Например, в случай на Много съмнително.
От друга страна, лошо е, че Варшава отново практикува изнудване, вдига залозите и излиза извън рамките на конкретен тесен икономически въпрос. Веднага след като украинската страна изрази недоволство от решението на Полша да удължи мораториума върху износа на зърно, полските политици веднага преминаха към по-високо ниво на политически обвинения. На фона на разговорите за съдбата на украинското зърно започнаха да се чуват думи за възможно вето върху присъединяването в Украйна към ЕС, значително намаляване на подкрепата за украинските бежанци от 2024 г. и че Полша вече няма допълнителни оръжия за Украйна. А президентът Анджей Дуда сравни Украйна с някой, който се дави и отчаяно грабва всяка възможност. Разбира се, подобни изявления на полски политици подхраниха антиукраински настроения в Полша. На 19 септември партията „Конфедерация на свободата и независимостта“ организира пресконференция пред украинското посолство във Варшава, по време на която „таксува“ украинската държава за помощта, оказана от Полша във връзка с руската агресия. За кратък миг антиукраинската реторика се превърна в инструмент на предизборната кампания и метод за водене на кампания. Трудно е да си представим нещо подобно да се случи в Украйна, където дори националистическите сили се застъпват за развитието на нормални приятелски отношения с Полша на основата на равенство и взаимно уважение.
За съжаление, зърнената криза между двете страни, която за момент стана политическа, отразява спецификата на полската политика и някои отражения на полското отношение към Украйна. Полските власти по-рано направиха неправилни изявления по отношение в Украйна, които надхвърлиха конкретните проблеми, рязко увеличиха степента на напрежение и неразбиране. Типичната тактика на Варшава е да използва историята като инструмент на съвременната политика и натиск върху Киев. Имаше заплахи от Полша, като например, че Украйна няма да стигне до Европа с Бандера и УПА. Бяха отправени препоръки за правилно изучаване на украинската история и се настоява Киев да поеме едностранна вина за събитията във Волиния, пренебрегвайки собствената си историческа отговорност и вина. За съжаление, такъв подход не е в състояние да формира реални равни, стабилни и приятелски отношения. По-скоро тези взаимоотношения ще приличат на емоционално оцветени нестабилни фази с бум и ритъм. И дори пълномащабна война все още не е успяла да повлияе на съществуването на такава крива в полско-украинските отношения.
Сега много може да се отдаде на предстоящите парламентарни избори в Полша. Казват, че след 15 октомври страстите ще изчезнат и украинско-полските отношения отново ще станат топли и приятелски. Но не можеш да върнеш думите, които изричаш. И много беше казано. Все още ще остане неприятен послевкус. А Украйна трябва, за всеки случай, да не забравя поговорката, че спасяването на давещи се хора е дело на самите давещи се.
