На 24 февруари 2022 г. написах доста наивен пост във Facebook, в който изразих надежда, че пълномащабното нашествие няма да може да продължи дълго – „две-три седмици“. В крайна сметка, от една страна, мобилизираните руски сили не са достатъчни за извършване на пълноценна окупация. От друга страна, как си го представят руснаците? Че нахлуват на наша територия, превземат някой украински град или село и какво следва? Ще карат смешни коли с високоговорители и със също толкова забавен акцент ще викат: „Всички жители на селото идват да се регистрират в комендантството“. Поне такива страховити картини бяха нарисувани от въображението ми, поглъщайки кадри от съветски филми за Втората световна война. Е, това е пълна глупост в 21 век. Имаше убеждение, че руското общество и там, в Кремъл, бързо ще осъзнаят абсурдността на случващото се. Тоест, абсурдността на тяхното решение и действия, така че те ще включат задна предавка.
Бързо обаче стана ясно, че реалността, до която достигат грозните ръце на Кремъл, става много по-зловеща от измисленото „кино и германци“. Защото беше лесно да има условен „комендантски офис“ в окупираните територии, т.е. окупационни администрации, предатели-колаборационисти и грабежи от окупаторите, и то много по-брутално, отколкото режисьорите на съветски филми можеха да си представят. Научихме за „списъците с екзекуции“, за създаването на истински камери за изтезания от руските окупатори, за разстрела на украинци от цели семейства, включително деца. Няма как, само на улицата, пред съседите. Имаше брутално плячкосване, тормоз, изнасилване и т.н.
Остана впечатлението, че руските окупатори не само взеха за пример онзи кинематографичен германец, но решиха значително да го надминат по жестокост. И думата „Буча“ стана една негативна конотация с думите „Катин“, „ГУЛАГ“, „Аушвиц“, „Сребреница“…
Всичко това шокира целия свят и в същото време го принуди да погледне на руско-украинската война със съвсем други очи или, както е модерно да се каже сега, използвайки съвсем различен обектив. На първо място, западните политици (съгласен съм, не всички, но тези, които са способни на поне минимално критично мислене) нямат съмнения кой е „зъл“ и кой е „добър“ в този конфликт. Основанията за релативизиране на вината на руснаците, поне за хипотетично оправдание на тяхната агресия, изчезнаха. Отново не говорим за полезни и платени агенти.
Аргументът, че е добре, ако украинската армия отстъпи малко и предаде някои позиции, изчезна. Руснаците, казват те, временно ще ги завземат, а по-късно с помощта на тежки санкции и дипломация ще могат да ги върнат. И по този начин, избягвайки ожесточени битки, казват те, ще бъде възможно да се спаси животът на украинците. Сега всички разбират абсурдността на подобни изявления, пристигането на руски войници, окупацията на територии, дори безкръвни, донесоха смърт, тормоз и изтезания на хората.
От изявленията на Путин и други кремълски идеолози още преди пълномащабната инвазия, а още повече след началото на пълномащабната война, на всички трябваше да стане ясно, че сегашната руска държава не иска да признае съществуването на украинската нация, легитимността на украинската култура или украинския език. И не се колебае да приложи тази невежа политика на практика, методично елиминирайки всичко украинско, включително физическото унищожаване на носители на езика и културата.
„Владимир Путин нареди специална операция в Украйна, защото вярва, че Русия има божественото право да управлява Украйна, да изтрие националната идентичност на тази страна и да интегрира своя народ във Велика Русия“, отбелязва Фиона Хил, доктор на науките, експерт по Русия в института „Брукингс“, разумно отбелязана в статия, публикувана в списанието Външни работи. Тя смята, че в делата и думите си сегашните руски лидери приличат на руските управници от миналото, особено по отношение на националните и религиозните идеи. Следователно опасността от експанзия виси не само над Украйна.
Джордж Кенан, американски дипломат, политолог и историк, привърженик на политиката за сдържане на съветската експанзия по време на Студената война, пише, че желанието на Русия за статут на велика световна сила е обусловено от нейния исторически контекст. „Нациите, подобно на индивидите, до голяма степен са продукт на околната среда“, аргументира се той. След разпадането на Съветския съюз в Русия възникна ситуация, която беше „непоносима“ за страна, която беше в най-високите ешелони на световната политика. Сега Русия заема най-малката територия от времето, предшестващо царуването на Екатерина II. Страната губи по-голямата част от териториите си в Централна Азия, Беларус, балтийските държави и Кавказ. И най-болезнената загуба, разбира се, беше Украйна, без която една империя не е империя.
Тези, които следят отблизо новите послания от Кремъл, трябва да отбележат, че нелепите тези за „денационализация“ и „деокупация“ на практика вече не се чуват. Те бяха заменени с нови – за „реставрация иисторическа справедливост“ и „нов световен ред“, в който Русия ще играе ключова роля.
Кремъл, както следва от настоящите изявления, не се е отказал от идеята за контрол над цяла Украйна, превземането на Киев и установяването на „лоялен режим“ тук. Това напомня на ситуацията в Третия райх в навечерието на неговия крах, когато въпреки безнадеждността на ситуацията от канцлерството на Райха се чуха изявления за бърза победа над враговете.
Разбира се, нещата за Украйна не са толкова оптимистични, колкото бихме искали. Умората от войната на Запада ще става все по-очевидна. Дори въпреки факта, че Берлин, Париж, Брюксел, Вашингтон и Лондон все повече осъзнават всички катастрофални последици не само от поражението в Украйна, но дори и от непобедата. В края на краищата, тогава цялата глобална архитектура за сигурност ще се обърка. Загубите за Запада и света ще бъдат дори близки до несравними с тези, които в момента се харчат за военна и икономическа помощ за Украйна. Дори когато Русия успее да запази поне парче украинска земя.
Да, има съвсем реална опасност други политически сили да дойдат на власт в ключови западни страни, които имат собствено, съвсем различно виждане за руско-украинския конфликт. Ще бъде ли катастрофа първо за Украйна, а след това и за демократичния свят? По-вероятно не, отколкото да.
Вземете например евентуалното завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост. В момента изборният рейтинг на бившия президент се изравни с този на Джо Байдън и може да е пред него след година. Да, пристигането му в Белия дом е свързано с определени рискове за Украйна. Но нека си припомним, че именно Тръмп по едно време започна да снабдява Украйна със смъртоносни оръжия. А предшественикът му, „нашият приятел“ Барак Обама, упорито се съпротивляваше на това. И всичко това, защото САЩ имат свои собствени интереси, които по-специално включват силв Украйна, която ще се противопостави на Русия (спомнете си „Голямата шахматна дъска“ на Збигнев Бжежински). В Съединените щати „дълбоката държава“ функционира доста добре, което няма да позволи на нито един изрод да развали американската глобална игра.
Същото е и с Франция въпреки популярността на Марин льо Пен, с Германия въпреки изборния успех на „Алтернатива за Германия“, с Полша въпреки зърнения спор с Украйна. И както и да се развие ситуацията, Латвия, Литва и Естония винаги ще подкрепят Украйна в конфронтацията с Русия, при всяко правителство, защото знаят, че в случай на наше поражение ще станат следващите жертви на руската агресия. По същата причина Полша ще го подкрепи. Румъния също не би искала руските експанзионисти да се доближат до нейните граници (сухопътни, особено морски).
Във всеки случай ограничаването на западната подкрепа за Украйна няма да ни принуди да сложим оръжие, както си представят западните „пацифисти“, с техните искания да спрем да доставяме оръжие в Украйна, за да се твърди, че ще сложим край на кръвопролитията. Нито една западна страна не воюва директно в Украйна. И въпреки ключовата роля на западните оръжия и пари, украинският конфликт от самото начало до днес се води и се води от самата Украйна. Украинците бяха тези, които демонстрираха устойчивост в него и понесоха огромни жертви. Със или без партньорството на Запада.
Понякога, когато сърцето ми е изгризано от съмнения, когато в главата ми дойдат песимистични мисли, казват, може би наистина няма да успеем да победим, врагът е твърде силен, гледам миналогодишното видео от освободената Балаклия.
Нашите бойци събарят руски билборд с надпис „aquafresh“ и смешен надпис „Ние сме един народ с Русия!“. И под него се появява безсмъртният Шевченко: „Борба – ще победиш! Бог да ви е на помощ!“ Колкото и да изглеждам, всеки път се трогвам до сълзи. И в същото време съм сигурен, че ще преодолеем, без опции
