Поради пълномащабната война повече от 30 000 украинци заминаха за Швеция. Освен в Стокхолм и Малмьо, повечето от тях се заселват в Гьотеборг, вторият по големина град в страната. Украинската общност съществува тук от дълго време, но се срещаше главно на големи празници, за да подкрепи своята култура.
На 24 февруари украинците в Гьотеборг – дори и тези, които не се присъединиха към събитията на общността – започнаха да се срещат всеки ден на пикети пред руското консулство и постигнаха закриването му. Те също така организират набиране на средства за различни нужди на разселените лица и военните и подкрепят сънародниците, които са се преместили тук през последната година и половина. Те ни разказаха как се е променил животът на украинската общност в Гьотеборг.
„Преди войната не се разбирах с украинцитеКовано“
В дъждовен четвъртък през септември няколко души с украински знамена се събраха близо до конната статуя на Карл IX в центъра на Гьотеборг, Швеция. Придружен от патриотични песни и красноречиви плакати, един от участниците в акцията произнася дълга реч, призоваваща за спиране на терористичната страна Русия и подкрепа в Украйна в тази война. Поривист скандинавски вятър духа жълтите и сините цветове на пилона.
Такива митинги в Гьотеборг сега се провеждат два пъти седмично – във вторник и четвъртък, но преди месец се провеждаха всеки ден и завършваха с шествие пред сградата на руското консулство.
Митинг пред руското консулство в Гьотеборг
На 25 април Швеция изгони петима служители на руските дипломатически мисии, а от 1 септември – Затворен генералното консулство на Руската федерация в Гьотеборг, но украинската диаспора в града продължава да стачкува, за да напомня на шведите за войната в центъра на Европа.
Наталия Персон се премества в Швеция от Киев преди 22 години, когато се омъжва. В Гьотеборг живее със съпруга си, сина си и майка си. Тя казва, че преди пълномащабната война не е общувала с други украинци, живеещи тук, и се е срещала с всички тях едва на 24 февруари.
„Бях много ядосан в Украйна след 2014 г., когато всъщност загубихме Крим без бой, тогава започнаха битките за Донбас. Но по онова време нямаше такава съпротива или единство. А след 24 февруари украинците организираха пикет пред руското консулство. По това време към нас се присъединиха много шведи и дори руснаци, които живеят тук“, разказва ни Наталия Персон.
Разбрала, че в Украйна е започнала пълномащабна война в средата на работния ден, разказва, че дълго време не можела да повярва, че няма да свърши бързо, но същата вечер излязла със стотици други украинци на кол в центъра на града. Тези пикети бяха ежедневни до затварянето на консулството. Сега, всеки вторник и четвъртък, Наталия, сестра й Инна Медовник и майка им Оксана идват при тях. Заедно с тях шведът Томас Бере също отива на колчето, а в процеса се присъединяват и други украинци, главно тези, които живеят тук от дълго време, както и имигрантите, въпреки че няма много от тях.
За да организират такъв пикет, активистите всеки път вземат разрешение от общината и информират полицията за използването на звукови усилватели. Организаторите създават събития във Facebook и решават логистични проблеми в групата Гьотеборг застава до Украйна – ежедневни протести. Митингът продължава един час, завършва с химна в Украйна, след което украинците се връщат към обичайния си шведски живот.
Украинците на Деня на град Гьотеборг на 3 септември 2023 г.
„От първите дни трябваше да направим нещо, но не знаехме какво да правим. Тогава реших да помогна с превода на различни документи за бежанците, те организираха помощ“, казва Наталия.
По време на разговора телефонът й кипи от известия, защото грижовни минувачи даряват пари след мотивиращите й речи на митинга, или в брой, или преведени по сметка. Шведите даряват пари или просто така, или купуват тъкани патриотични бижута, изработени от IDP Олга Сержанова.
„Издържах девет месеца“
Олха се премества в Гьотеборг от Кропивницки през март 2022 г. заради войната, въпреки че така или иначе планира да го направи, но по-късно, година по-късно. Сега апартаментът й в Кропивницки е обитаван от познати, чиито домове са повредени. Самата тя живее тук с приятел.
„Работех за компания, която затвори в началото на войната, а шефът ми отиде на фронта. През 2023 г. тя така или иначе планираше да се премести в ГьотеборгШведът, гражданин на Швеция, е научил езика. Трябваше да се преместя малко по-рано. Какво трябваше да се направи? Да седя и да плача? Преместих се, работя тук и помагам на приятелите си, които са на фронта“, казва Олха Сержанова. От време на време поглежда екрана на телефона си. Приятелката й служи в разузнаването и не поддържа връзка от няколко дни.
„Имаме договорка, че ако той е прочел съобщението, значи всичко е наред. Надявам се да съм жив. Това ми е близък приятел, приятели сме от 25 години. Имам много хора, които се бият – Андрий, Рома, вторият ром, и Серхий… Така че го събрах, получих заплатата си и половината си заплата там. И какво да правим“, допълва Олха.
След като се преместила в Швеция, жената работела като чистачка, а след това помагала на организацията в местната църква, която оказвала помощ. Един ден тя разбрала, че ще има нов колега, рускиня, и отказала да работи там в бъдеще.
„За това ме нарекоха расист не директно“, казва Олха.
На един от тези митинги в подкрепа в Украйна Олха се срещна със Жана Бурч-Новошицка. Съпругът й отива на война като доброволец и умира в АТО преди няколко години, а Жана остава сама с три деца. Тя се премести в Гьотеборг с дъщеря си и сина си след масирани ракетни атаки срещу енергийната инфраструктура миналата есен. Жената казва, че не е планирала да напуска Украйна, но тази присъда е продължила девет месеца.
„На 10 октомври бяхме в Лвов, на гости на най-голямата ни дъщеря. Най-малкият ми трябваше да отиде да играе на детската площадка в двора, но алармата започна. Няколко минути по-късно ракета удари близка подстанция. Тогава наистина се уплаших, имаше усещане, че сега къщата ще се срути“, разказва Жана Бурч-Новошицка.
Тя не искала да ходи толкова далеч от дома, но като се има предвид, че най-близките страни вече били пълни с украински бежанци, тя се съгласила на предложението на дъщеря си да замине за Швеция.
„Нямам роднини или приятели в чужбина, така че нямаше значение къде да се преместя. Швеция ми изглеждаше близка по дух, имаме много общо с историята. Тя няма предразсъдъци и е много толерантна към различните малцинства“, казва Жана.
Жана е учителка по украински език и литература по образование, но почти година в Гьотеборг не може да си намери работа по специалността си. Сега тя очаква да може да се присъедини към шведско-украинския образователен проект, който се занимава с образованието за възрастни.
„Всички помагаме, но не се състезаваме“
Като цяло в Гьотеборг има няколко организации, които са посветени на подпомагането на украинците. Украинската общност в Гьотеборг Тя се е формирала преди много години, а преди това се е занимавала основно с културен живот и съхраняване на традициите.
„Опитахме се да се съберем в Деня на независимостта, Коледа, Великден, за да има център за украинци и за шведи, които искаха да се запознаят с нашата култура. Направихме и проект, посветен на Гладомора, за да повлияем на правителството на Швеция да признае Гладомора“, казва Оксана Хенриксон, която се премества в Гьотеборг от Моршин през 2005 г.
Работата на общността обаче трябваше да бъде преформатирана от началото на пълномащабното нашествие. Членовете на общността помнят 24 февруари по различни начини: някои като хаос, а други като ден на единство на украинците.
„Формира се своеобразен чат, в който броят на хората непрекъснато растеше. Те призоваха хората да се съберат близо до руското консулство вечерта. Валеше дъжд, всички стояха черни и мрачни, с плакати. Тогава имаше много хора. Бяхме мълчаливи, но много организирани. Това беше уникален момент на единство, който никога не бях виждала“, спомня си Мария Ковальова.
Тя се присъединява към украинската общност преди почти шест години, когато се омъжва и се премества в Гьотеборг от Чернобаевка в Херсонска област. От 2019 г. преподава украински на деца от Украйна. Сега, казва той, броят на езиковите групи се е увеличил. Тя преподава езика и на деца от диаспората в неделното училище „Венец“, което е основано през 2018 година.
„Целта ни беше да научим децата, които вече са родени тук, на украински букви, език и традиции. По това време имахме от 5 до 10 деца. Сега има 200 деца, някои от които са бежанци, дошли след пълномащабната инвазия“, казва Мария Ковальова.
В момента украинската общност в Гьотеборг се занимава предимно с доброволчество – организира набиране на средства в помощ на украинските военни: главно дрехи и лекарства, сухи дажби, генератори и оборудване. Докладите от срещата се публикуват на страницата на общността във Facebook.
„Не разбрахме веднага какво можем да направим, как да помогнем, защото официално ние, като неправителствена организация, не можем да помогнем на военните според шведското законодателство, така че ръцете ни бяха вързани. Но хората започнаха да хвърлят пари в сметките ни, затова решихме да се съсредоточим върху медицинското обслужване“, казва Оксана Хенриксън.
Друг член на общността, Дмитро Романченко, казва, чеОрганизацията се опита да помогне не на тези, които идват като бежанци, тъй като им помага държавата, а на тези, които останаха в Украйна.
„Има превозвачи, които идват тук от години. Ние си сътрудничихме с тях, за да доставим помощ чрез тях. От самото начало бяхме малко объркани, не знаехме какво да прехвърлим, а след това настроихме помощ според нуждите. Сега имаме редица искания“, казва Дмитро Романченко.
Друга организация – Помощ Украйна Гьотеборг е официална организация, която си сътрудничи с общината и приема и помага на украинските бежанци. На уебсайта на организацията можете да намерите информация за това къде да отидете при пристигането си в Швеция, където можете да се установите и да получите медицинска помощ, да намерите работа и курсове по шведски език, както и да получите превод на украински документи. Организацията се занимава и с хуманитарна помощ за болниците в Украйна.
„Нямаме никаква враждебност. Просто някой стои, някой организира среща. Имаме съвместни събития. Всички помагаме, но не се конкурираме помежду си“, казва Мария Ковальова.
