Разбира се, повечето от нашите читатели биха искали средната дума в заглавието изобщо да не е, останалите биха искали да наблюдават съответния процес в Хага. Но всичко си има своето време, засега можем само да се наслаждаваме на това. И в същото време да помислим какво означава всичко това.
Да започнем с фактите, които, както знаете, са упорито нещо. 23 август бизнес джет Ембраер Легаси ERG 135 с номер на опашката РА-02795, летящ от Москва за Санкт Петербург, се разби край село Куженкино в Тверска област на Русия. Всичките десет души, които са били на нападението, са загинали. Бързо беше възможно да се установи, че този самолет принадлежи на основателя на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин. И също така, че самият собственик е летял в този злополучен лайнер и затова е предал душата си на Бога.
Повече да дойде. Оказа се, че заедно с Пригожин цялото висше ръководство на ЧВК е било на рейд. По-специално, командирът на тази бойна единица Дмитрий Уткин, който с прякора си „Вагнер“ даде името на цялата компания. А имаше и (и съответно вече няма) Валерий Чекалов – бивш бизнесмен, заместник на Пригожин, който отговаряше за работата на службата за сигурност на ЧВК и според руските журналисти организираше кланета и атентати.
Първият въпрос, който възниква във връзка с катастрофата, е: дело на Владимир Путин ли е? В нито един коментар на независим политолог или в западни вестници, много от които излязоха със статия за смъртта на Пригожин на първа страница, не открих сянка на съмнение, че това е така. Например, един вестник Дейли Мейл задава в заглавието въпроса: „Това ли беше ужасното отмъщение на Путин?“ и дава положителен отговор в текста. „Отмъщението на Путин“ назовава статията си без никакви въпросителни Дейли Мирър. „Мафиотското отмъщение на Путин“ – твърди Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. И т.н., и т.н., и т.н…
Американският институт за изследване на войната в последния си преглед без никакво двусмислие пише, че Путин „почти сигурно“ е наредил на руското военно командване да свали самолета на основателя на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин. Анализаторите във Вашингтон наричат подобен ход „публичен опит да възстанови господството си и да отмъсти за унижението, което въоръженото въстание на ЧВК нанесе на Путин и руското министерство на отбраната на 23-24 юни“.
Независимите анализатори спорят само по един въпрос: дали бомбата е била заложена в самолета или е била свалена от ракета за противовъздушна отбрана (най-вероятно с помощта на комплекса С-300). Повечето сега клонят към втория вариант, знаейки колко предпазливи са били Пригожин и неговият вътрешен кръг и колко внимателно са били по въпросите на сигурността. Но срещу скрап (ракети за противовъздушна отбрана) няма приемане.
Излишно е да казвам, че смъртта на „готвача на Путин“ изненада малко хора изобщо. Гибелта на Пригожин се определя от недовършения му бунт срещу шефа му. И именно несъвършенството на този бунт беше фаталната грешка на неговия организатор и вдъхновител. По-скоро повдига въпроса: защо Путин чака два месеца?
Нека се опитаме да отговорим. Но преди това нека още веднъж да помислим върху темата за гибелта на Пригожин. Да, Путин го нарече предател, а авторитарните лидери, както знаете, не стоят на церемония с предатели. Особено по време на войната. Известно е обаче, че лидерът на Кремъл впоследствие донякъде смекчи позицията си и дори обеща имунитет на Пригожин. Тук не става дума за оперетните разговори, които диктаторът на Беларус Александър Лукашенко проведе със собственика на ЧВК „Вагнер“, а за срещата на 29 юни в Кремъл, когато Путин бе домакин на цялото ръководство на ЧВК начело с Пригожин. След това, както се твърди, руският лидер е простил на бунтовния си васал, дори му е върнал всички средства и неща, взети по време на претърсванията (казват те, дори включително „бял прах“ в опаковки). Да, бизнесът на Пригожин беше силно обременен, но не и напълно отнет. Оставиха му дори хапката – африкански сделки.
Разбирам, че изявлението за честната дума на Путин носи само скептична усмивка на нашите читатели. Така че само луд може да му повярва, ако думата му е дадена извън определен свещен кръг на замесените. Е, става дума за нещо като в криминална среда: можеш да заблуждаваш „нещастници“ колкото си искаш, но дай Боже да „хвърлиш“ някой, който се смята за „твой“. Тогава веднага ще станете нарушител на „концепциите“ на крадците, което в тази среда не е извинително.
Тъй като кремълската среда отдавна живее според гангстерския кодекс, законите на тези крадци важат за нея. И сега какво? Хлапето (Путин) каза, хлапето не? Ясно е, че възмутени от подобно поведение, други членове на „кръга на доверениците“ няма да „сложат ножове“ на нарушителя. Както казват в Русия, „котката е тънка“. Това поведение на шефа обаче ще постави под въпрос всички споразумения в тази среда и това само ще добави към хаоса му.
Сега да преминем към един приятелВъпросът е за отлагане на клането. Справянето с това не е толкова трудно. В края на краищата става дума за човек, който с помощта на лоялни към него войници лесно превзе два руски региона, щаба на командването на окупационната операция в Украйна, почти стигна до московските предградия. Може ли да превземе самата Москва? Може би да, може би не. Най-важното е, че той разполагаше с достатъчно военни сили, за да застраши сигурността на Кремъл и редовните му членове. Ето защо не би било възможно да се елиминира толкова лесно. Преди да смажете пепелянката, беше необходимо да я лишите от нейното ужилване.
Това всъщност се прави през последните два месеца. Първо, „Вагнеритите“ са разоръжени, всички бронирани машини, артилерия, боеприпаси, а в някои случаи дори и малки оръжия са отнети. Тогава започна процесът на разпръскване на „Вагнер“: някой беше изпратен в Беларус, някой в Африка, някой беше примамен в редовната руска армия, някой в други ЧВК.
Да, все още има някои боеспособни части, верни на Пригожин. Дори един от тях записа видео в нощта на 24 август, заплашвайки с отмъщение за убийството на боса. Тези подразделения обаче вече не са толкова многобройни и не са толкова въоръжени, колкото през юни. Затова не трябва да приемате заплахите им сериозно.
Освен това Путин, преди да прибегне до отмъщение, трябваше да изтласка самия Пригожин в периферията, доколкото е възможно. И не толкова по географските граници, колкото по политически. През всичките тези два месеца кремълската пропагандна машина организира безмилостно „мочилово“ на шефа на ЧВК „Вагнер“. Представяха го като крадец, измамник, разбира се, предател и т.н. Дискредитирана е и цялата частна военна компания. И тази задача не беше толкова проста, защото досега в руското пропагандно пространство имаше напълно противоположни процеси: възхваляване и прославяне на вагнеритите, даване на всички тях за пример. Е, нищо – бързо смени обувките си във въздуха, не за първи път и не за последен път.
Друга вероятна причина за забавянето на клането на Пригожин може да бъде притежанието му на сурови компрометиращи доказателства за Путин и други редовни членове на Кремъл. Казват, че именно „готвачът“ на Путин е изпълнявал мръсните и кървави заповеди на шефа си повече от една година. Той може да запише всички тези заповеди. Все още се носят слухове, че Пригожин е имал конфиденциална информация за тайните активи на Путин. Може да се предположи, че Пригожин е заплашил, че всичко това ще бъде оповестено публично в случай на смъртта му. Вероятно изпълнението на последната воля на починалия е било поверено на един от пътниците на същия неталантлив бизнес самолет. Следователно, тази тайна отиде с тях в гроба. Следователно друг фактор за забавяне беше елиминиран.
Сега нека се опитаме да разсъждаваме върху въпроса: убийството на Пригожин допринесе за укрепване на властта на Путин или обратното. Някои твърдят, че това е помогнало. В края на краищата той елиминира един от основните размирници. Пригожин може да е бил тихомълком отровен някъде, застрелян в Африка и приписан на неизвестни бунтовници или да е претърпял някакъв друг инцидент. Но не, беше му дадена публична екзекуция, за да могат всички да видят и да треперят.
Повечето обаче са склонни да вярват, че самолетната катастрофа в Твер по-скоро показва отслабването на руския лидер. Путин вече не е годен да реши проблема легитимно, затова прибягва до мафиотски средства, криминализирайки властта. Това е от една страна. От друга страна, както вече споменахме, той нарушава престъпни „концепции“, като по този начин изтласква хората от най-близкото си обкръжение, които се съгласиха да играят тази игра.
Не бива да забравяме, че в редовната армия на Русия имаше много привърженици на Пригожин, които от все сърце подкрепяха борбата му срещу корумпирания министър на отбраната Сергей Шойгу. Нещо повече, убийството на Пригожин е урок за хората с оръжие, които потенциално биха могли да решат да тръгнат по пътя на „вагнеритите“ (към Москва). Но това не е урокът, който си помисли Путин. Бъдещите бунтовници вече ще знаят със сигурност, че е невъзможно да спрат по средата и да договорят нещо с Кремъл. Трябва да стигнем докрай, за да не повторим „героичния“ път на Пригожине с финала в моргата в Твер.
