„Ние сме съюзници, но не и фритюрници. Украинската държава трябва да знае това, украинските политици трябва да знаят това“, реагира с такива остри думи министърът на образованието и науката на Полша Пшемислав Чарнек на привика на полския посланик в Киев в Министерството на външните работи в Украйна. Украинската младеж и повечето украински политици биха използвали думата „фритюрник“ в този контекст, а не (Фрайер), И по-характерна за тях сега е думата „издънка“. И така, какво точно разгневи полския министър, дори и да прибегне до такъв не съвсем дипломатически речник?
Самата словесна схватка започна с изказване на ръководителя на службата за международна политика в администрацията на полския президент Марчин Пшидач. В интервю за телевизионния канал ТВП1 той говори за възможното удължаване на забраната за внос на селскостопански продукти от Украйна. Коментирайки противопоставянето на Киев на подобна стъпка, Пшидач каза: „Най-важното е да се защитят интересите на полския фермер (…) Украйна получи голяма подкрепа от Полша, би било хубаво, ако започне да оценява ролята, която Полша изигра за Украйна през последните месеци и години“.
Именно това изявление доведе до призоваването на полския посланик в Министерството на външните работи в Украйна. В тази връзка външното министерство разпространи изявление на говорителя си Олег Николенко:
„На 1 август посланикът на Република Полша в Украйна Бартош Чичоки беше поканен в Министерството на външните работи в Украйна заради изявленията на министъра на канцлерството на президента на Република Полша, ръководител на службата за международна политика Марчин Пшидач. По време на срещата беше подчертано, че изявленията за предполагаемата неблагодарност на украинците за подпомагане на Полша не отговарят на действителността и са неприемливи. Убедени сме, че украинско-полското приятелство е много по-дълбоко от политическата целесъобразност. Политиката не трябва да поставя под въпрос взаимното разбирателство и силата на отношенията между нашите народи. Никакви изявления няма да ни попречат да се борим съвместно за мир и да изградим общо европейско бъдеще“.
Полското министерство на външните работи не остана в дълг и извика украинския посланик Васил Зварич. „Министерството на външните работи информира, че посланикът в Украйна в Полша е поканен в резиденцията на Министерството на външните работи във връзка с изявленията на представители на украинските власти“, се казва в изявление на полското външно министерство.
Към спора се включи и канцеларията на украинския президент. „Категорично отхвърляме опитите на някои полски политици да наложат на полското общество безпочвеното мнение, че Украйна не оценява помощта от Полша. Това очевидно е игра за собствените опортюнистични интереси, която няма нищо общо с реалността. Манипулация“, заяви заместник-началникът на кабинета на президента Андрий Сибиха.
Към целия този спор се прибавя и фактът, че той се състоя на 1 август, денят, в който поляците отбелязаха 79-ата годишнина от Варшавското въстание. Кшищоф Соболевски, генерален секретар на полската управляваща партия „Право и справедливост“, не пропусна да напомни: „Призоваването на полския посланик в МВнР е игра с огъня и особено на 1 август е просто наглост и не може да остане без подобен отговор. Врагът, който Украйна трябва да търси на изток, а всъщност няма нужда да го търсим, той е там и сякаш е забравен…“, пише той в 2014.
Полският премиер Матеуш Моравецки също упрекна Киев и в същото време посочи приоритета на полските национални интереси: „Призоваването на полския посланик – представител на страната, която единствена остана в Киев в деня на нахлуването на Русия в Украйна – в украинското външно министерство не трябваше да се състои. В международната политика, в контекста на продължаващата война и предвид огромната подкрепа, която Полша оказа в Украйна, подобни грешки не бива да се случват. Ние винаги ще защитаваме доброто име на Полша, нейната сигурност и интересите на никоя друга страна никога няма да надделеят над интересите на Република Полша.
Можете да пишете и пишете за този нелеп аргумент. Но тя не е отговорна. Много по-важни са причините, които са го породили и обстоятелствата, които са го оплодили. Така че, причината беше вече споменатата забрана, наложена от Варшава върху вноса на украинско зърно. Спомнете си накратко историята на проблема. През април Полша и още четири източноевропейски страни (България, Унгария, Румъния и Словакия) наложиха забрана за внос на зърно от Украйна. Те се споразумяха по този въпрос с Брюксел. Първоначално забраната трябваше да е валидна до юни. След това, със съгласието на ЕС, то беше удължено до 15 септември. Сега тези страни искат от Европейския съюз да удължи забраната поне до края на годината.
Нещо повече, Варшава вече заяви, че с всяко решение на Брюксел забраната за внос на украинско зърно в страната ще остане.
Ясно е, че подобна формулировка на въпроса изобщо не би могла да угоди на Киев. Така Украйна се оплака пред Европейската комисия. Именно това оплакване провокира горнотоJava на Przydacz на „неблагодарност“.
Защо Варшава реагира толкова нервно? На първо място, защото страната сега е в състояние на изборна треска. През октомври предстоят избори за Сейм и Сенат на Полша. И в такъв момент управляващата партия „Право и справедливост“ в никакъв случай не трябва да губи подкрепата на такъв значим електорат като селяните. А последният не харесва перспективата да получи украинско зърно на полските пазари вместо зърното си. Затова властите са готови в този случай дори да нарушат европейските норми, ако Брюксел не допусне удължаване на забраната за внос.
Нервността на полските политици беше добавена и от провокациите от Беларус. Отначало местният диктатор Александър Лукашенко се „пошегува“, че наемници от ЧВК „Вагнер“ отиват „на екскурзия до Варшава и Жешов“. След това сто „вагнерианци“ тръгнаха към коридора Сувалски, който е на полско-литовската граница. А черешката на тортата беше полетът във въздушното пространство на Полша на три беларуски военни хеликоптера. Тогава Варшава беше толкова объркана, че не знаеше как да реагира. Първоначално полските власти се опитаха изобщо да не признаят нарушенията на въздушното пространство. В крайна сметка, под натиска на съобщения в медиите, тя призна, демонстрирайки неспособността си да защити адекватно границата. И след това украинците с неговата „неблагодарност“.
Разбира се, лошо е, че Варшава прави това и нито беларуските провокации, нито близостта на изборите го оправдават. Друг въпрос: трябваше ли Киев да организира гръмки демарши по този въпрос? Определено не. Беше възможно да се ограничим до телефонни разговори, разговори в кулоарите. Защо не беше ясно защо е необходимо да се вика посланик, да се правят публични изявления.
Така Украйна отново се сблъска с обвинения в неблагодарност от страна на един от най-благоприятните ни партньори. Преди това вече получихме подобни обвинения от Вашингтон и Лондон. И те реагираха на тях, откровено казано, не по най-благородния начин.
И все още е добре, че следващата кръгла годишнина от „Волинската трагедия“ премина, изненадващо, спокойно. Защото например през юли 2013 г. полските политици и общественици направиха много украинофобски изявления, обвинявайки украинците в зверства и геноцид. Тази година, на фона на войната, на фона на зверствата, извършени от руските окупационни сили в Украйна, очевидно беше решено от полска страна да се смекчи реториката.
Добре е, че Киев най-накрая осъзна, че е необходимо да се успокои и да реагира, както подобава на добри приятели. А до полунощ на 2 август украинският президент Володимир Зеленски публикува в Туитър изявление за помирение.
„Украйна се бори за свободата си и за цяла Европа и сме благодарни на всяка нация, която помага. Високо ценим историческата подкрепа на Полша, която заедно с нас се превърна в истински щит на Европа – от море до море. И не може да има пукнатина в този щит. Няма да позволим никакви политически моменти да развалят отношенията между украинския и полския народ, а емоциите определено трябва да се охладят. Свободата и благото на нашите народи, ценностите на нашата Европа и победата над общия руски враг са над всичко“, каза Зеленски.
Впоследствие инициативата на президента беше подкрепена от секретаря на СНБО Олексий Данилов, който припомни, че първата партида оръжия „след нахлуването в руската терористична държава на 24 февруари 2022 г. минохвъргачките, от които се нуждаем, ни бяха предадени от Полша“. „Полша и Украйна са обединени в своя съюз на непобедими! Благодарим за всяка злота, черупка или добра дума и за всяка жена и дете, които полският народ приюти в домовете си в най-ужасните моменти от нашата история. Обединява ни общата европейска история, милионите семейни и приятелски връзки и една единствена цел – унищожаването на московското чудовище, което посегна на нашата и вашата свобода“, каза Данилов.
Да се надяваме, че подобни изявления ще бъдат направени и от полска страна, насочени към разрешаване на този безсмислен конфликт. Защото в крайна сметка ние наистина сме „съюзници, а не фритюрници“.
