През последните три дни украинските въоръжени сили достигнаха центъра на село Роботин. Настъпателните операции в направлението Запорожие продължават, създавайки възможности за пробив на първата линия на отбрана на руснаците и достигане на благоприятни позиции за въоръжените сили в Украйна за пробив на следващите линии и продължаване на настъплението в посока Токмак. Токмак е ключов град, който отваря пътя към Мелитопол и Азовско море. Украинците също заемат позиции, които отварят перспективата за обкръжаване на руснаците край Бахмут.
В района между границата и река Донец, в посока Купянск, украинците вместо това се защитават от руските офанзивни операции. Ограничените боеве продължават при предмостието на левия бряг на Днепър в района на Херсон. В това много кратко кратко описание на настоящите боеве е поразително, че в посока Роботински, или в района на Бахмут, боевете като част от така наречената контраофанзива продължават от много седмици. Малко хора (включително Украйна) изобщо казват нещо за името на село Роботин, въпреки че то е важно за оперативните военни планове.
Не такава новина се очакваше украинците след два месеца на офанзивни операции, обявени като носещи голям пробив. Ако в Украйна има съзнание за това колко кръв са пролели войниците в борбата за всеки километър от степта, нарязана от куршуми, и колко трудна е задачата да се пробият страховитите отбранителни линии на агресора, то в Европа или Америка, в този смисъл, поредният ден на доклади за напредъка в околностите на села със странни имена предизвиква други чувства. И дори подозрения: украинската офанзива изобщо ли се води? И какви са шансовете войната да приключи на обозримия времеви хоризонт, ако и двете страни не могат да излязат от донецко-мариуполските степи?
Подобни въпроси и мнения са особено досадни за украинците. Особено сега, когато, празнувайки Деня на независимостта, те са уверени, че руснаците няма да се успокоят и отново ще започнат масирани въздушни атаки.
Сирените за въздушно нападение отново вият над страната – МиГ-31, въоръжени с хиперзвукови ракети Corsair, излетяха във въздуха. През нощта дронове атакуваха района на Одеса. Това е ежедневието в Украйна. Украинците също са уморени, но за разлика от уморените от войната на Запад, те не могат да изключат своите военни новини или Twitter за по-малко стресираща информация.
Дайте ни още оръжия!
Усилията в Украйна да се сдобие с още нови оръжия набраха впечатляваща инерция. Тя започна с доставката на ръчни противотанкови системи Копие и НЛОУ. Те бяха жизненоважни в първата, маневрена фаза на руската агресия, позволявайки на леките украински формирования да преследват настъпващите руски бронирани колони. Тогава, след среща на група държави в подкрепа в Украйна в Рамщайн миналата година, помощта стана по-структурирана. През май тази година ръководителят на Пентагона Лойд Остин призна, че общо подкрепящите Украйна държави са му предоставили оръжие на стойност 65 милиарда долара. САЩ (повече от бюджета за отбрана на Германия, който в крайна сметка не е изцяло посветен на оръжията).
Артилерията пристигна на стабилизиращата фронтова линия, след това стрелково оръжие, боеприпаси, първите бойни машини и накрая танкове. Полша и други страни в региона бяха сред първите, които предоставиха значителна помощ, прехвърляйки оръжия от постсъветски модели (по-специално танкове Т-72, бойни машини на пехотата, гаубици 2С1 и др.). Полша също дари модерни гаубици Краб. Зенитните системи отидоха в Украйна Патриот, Ирис-Т и други. И накрая, ударни ракетни системи Химарс и ракети Буря сянка.
Пътят не мина без спорове и фалстартове. Както например миналогодишното объркване с уж вече доставените МиГ-29, които в крайна сметка пристигнаха по-късно. Или кавга за съпротивата на Германия срещу доставките на танкове. Като цяло западната коалиция действаше в ритъма на календара си, който се определяше от способността да се възстанови оборудването, извлечено от складовите съоръжения, голям брой арсенали и най-вече волята на политиците, които погледнаха назад към пацифисткия електорат и се страхуваха да не бъдат въвлечени във войната. От украинска страна имаше постоянни обаждания и искания за нова техника. Володимир Зеленски би могъл сам да си напише мото: дайте повече оръжия! Той повтаря това искане толкова често на срещи в чужбина.
Последната точка от дневния ред, около която се водят дипломатически битки, са многоцелевите бойци F-16. След неотдавнашното посещение на Зеленски в Холандия и Дания стана известно, че тези страни, с подкрепата на САЩ, ще предоставят в Украйна няколко десетки Сокол шестнадесет. Това решение вероятно е взето преди много месеци и е имало само технически консултации, ултразвукподробности и дипломатически спорове.
Спестяване на кръв
Няма съмнение, че западните страни правят своите изчисления, като доставят оборудване, те преценяват доколко това ще доведе до ескалация на войната и как ще допринесе за прекратяването й. Наскоро например се оказа, че въпреки преговорите, Швеция все още няма да прехвърли бойците си Грипен. Ескадрила F-16 във всеки случай те значително ще укрепят способностите в Украйна и ще осигурят защитен чадър и подкрепа за фронтови операции. Едва сега влизането на „ефс“ във военни действия едва ли ще се осъществи тази година, освен догодина.
От Киев все по-често се чуват думи на раздразнение, че противно на обещанията, доставките са по-бавни. А времето на фронта има своята цена – кръвта на украинските войници. Например британското издание Икономистът твърди, че от няколкостотин обещани танка Леопард Досега Украйна е получила само 60. Сергей Лещенко, съветник в кабинета на президента в Украйна, призна, че разминаването между доставките и декларираните е от особено значение и демотивиращо.
Украинските военни признават, че нямат ресурс за фронтални атаки. Те не са в състояние да проведат бърза операция с участието на големи тактически формирования на ниво бригада, например. Накратко, на тази фронтова линия няма да има нито Вердюн, нито Сома. Сега руснаците също не могат да си позволят фронтални офанзивни операции. А украинците почитат своята екипировка и войници. Между заетите в момента позиции на Въоръжените сили в Украйна и Токмак (между другото, превърнати в добре укрепена крепост) има три линии на защита на окупаторите – мрежа от шанти, бариери и минни полета с артилерийска поддръжка. Украинците казват, че би било по-лесно, ако разполагат с повече инженерно оборудване, превозни средства за противоминно противодействие и въздушна подкрепа. Инженерните ресурси са ограничени дори в армиите на НАТО, но с въздушна подкрепа F-16 Ще трябва да почакаме. Въпреки това, разминирането на полета и превземането на окопи един по един, за да се сведат до минимум собствените им загуби, продължава. След първите значителни загуби в началото на юни украинската централа просто защитава хората. Възможно е той да чака подходящия момент и по-голяма офанзива да започне в началото на есента, но най-вероятно и двете страни ще влязат в зимата със сравнително стабилизиран фронт, какъвто е днес, само с незначителни корекции. Това няма да е най-добрата ситуация за Украйна. Но това не е добре и за Русия.
Руска умора
Трудно е да се прецени колко уморено е руското общество от войната. Със сигурност се адаптира към новата ситуация. И със сигурност има различен тип издръжливост – тази, която му позволи да издържи продължителните войни в Афганистан или Чечения. И двете войни се водят извън Русия и кървави, но нито една от тях не засяга обществото и икономиката толкова, колкото войната в Украйна. Войната обаче вече достига до Русия на някои места. Под формата на атаки с дронове в Москва, Крим или други градове, често много далеч от Украйна.
Войната достига и до Русия под формата на набези на „свободни руснаци“ в граничния район на Белгород. Или косвено под формата на така наречения Пригожински бунт през юни. Но най-вече войната достига до съзнанието на руснаците под формата на новини за погребението на роднини и приятели, които се връщат от фронта в ковчези, или под формата на призовка до военната служба за регистрация и записване. И, разбира се, има икономически разходи за войната: стойността на рублата пада бързо, БВП пада, икономиката е на ръба на колапса.
Изтощението обзема въоръжените сили на агресора. Украинците смятат, че руската армия е загубила четвърт милион души. Дори реалните загуби да са по-малки, те вече придобиват безпрецедентен мащаб в съвременните въоръжени конфликти, които цялото население преживява. Руската армия на фронта, както се вижда от многобройните доклади, е във фаза на дълбока деморализация. Тя има постоянни проблеми с доставката на основни продукти, боеприпаси, машини и резервни части. Напоследък например гумите за камиони и транспортьори се превърнаха в голям проблем. Те просто не са достатъчни и руската индустрия не може да се справи с производството.
Русия е принудена да купува гуми в Китай. Въпреки стартирането на трисменно производство в отбранителните заводи и адаптирането на промишлеността към военновременното производство, тя дори не се доближава до мащаба на производството по време на Студената война, да не говорим за усилията на Втората световна война. Една неефективна, технологично изостанала икономика с недостиг на работна ръка не може да издържи на това. Тя е в състояние да произвежда продукти за поддържане на сегашното състояние на армията, способна да възпира украинците на фронта, но не може да осигури армията, за да може да излезе от задънената улица.
Още по-проблематична е ситуацията с окупираните територии. Всъщност днес те са „диво поле“. Безлюдни, с разрушена инфраструктура и оставени на издръжка на пенсионери и хора, решили да не напускат. Поддържането на тези територии (както и на Крим и Донецк и Луганск) е скъпо и не носи голяма полза. В случая с Крим можем да говорим за ролята на военноморската база, която контролира НАТО в Черно море. Останалите територии са само фронтова зона във войната за контрол над Украйна.
Путин обаче е наясно, че психологическата устойчивост на руското общество и готовността му да страда е много по-висока от тази на западните общества. Докато Русия се приближава към крайно изтощение от войната, тя едновременно с това усилва разказа за „умората от войната“, насочен към Запада (и Украйна). Москва също така твърди, че съпротивата на Киев срещу признаването на окупацията на Русия на почти една пета от територията на страната е виновна. Москва, разбира се, блъфира. Войната се проточва поради твърде стиснатите и бавни доставки на оръжия. Кремъл също така не говори за завладяване на територии, които са скъпи за поддържане, опустошени територии. По-скоро тя търси предимство и стартова площадка за по-нататъшна експанзия в Украйна. Той иска да внесе елемент на разочарование в политиката на Киев, която ще се превърне в благодатна почва за хаос и политически войни.
Превод от полски
Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденицата е наденица, Моят Лвов, Путин на галерите, Полуостровът на страха, Украйна е изобретена на изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, Новогодишен подарък за Русия, Или обсъдете историята, безизходицата в Минск
Оригинално заглавие на статията: Rosyjscy żołnierze są wyczerpani wojną
