Идеята, че Украйна в бъдеще трябва да се съсредоточи върху Израел по въпроса за собствената си сигурност, е доста популярна сред част от украинското общество. На фона на стратегическата несигурност относно реалните перспективи за присъединяване на страната ни към НАТО се появяват алтернативни предложения. Например, можете да се опитате да станете един вид втори Израел. Тогава присъединяването към Северноатлантическия алианс ще загуби своята актуалност. Подобно разсъждение на пръв поглед изглежда логично и рационално. Но по-задълбоченият анализ поражда съмнения относно целесъобразността на копирането на израелския опит в Украйна в борбата за оцеляване.
Израел, подобно в Украйна, винаги е имал врагове, които са се стремили да премахнат неговата държавност. Още на следващия ден след обявяването на независимостта през 1948 г. Израел е принуден да отблъсне въоръжената агресия. Коалицията на арабските страни, която включваше всички съседи на новосъздадената еврейска държава, започна инвазията от няколко посоки. Арабите се заеха да унищожат независимата държава Израел. Изглеждаше, че страната бързо ще загуби суверенитета си. Въпреки това, много преди независимостта, евреите започват да формират паравоенни части, които по-късно прерастват в армия. Те вече имаха опит във военните операции и действаха решително. Докато сред коалицията на арабските страни липсваше съгласуваност, взаимно доверие и военни умения. В крайна сметка качеството на персонала и по-добрата организация победиха количеството. Израел успя да запази суверенитета си в момент, когато опасността беше най-голяма.
През втората половина на ХХ век имаше войни между Израел и арабските страни повече от веднъж. Но в тези военни конфликти евреите вече не бяха в ролята на защитаваща страна. Въпреки факта, че няколко държави се бориха срещу Израел наведнъж, той не само успя да ги отблъсне, но и да спечели и завземе нови територии. Шестдневната война от 1967 г. демонстрира значителното технологично и стратегическо превъзходство на официален Ерусалим. За няколко дни Израел успя напълно да разгроми военновъздушните сили на противниците си и установи контрол над цялата територия на Палестина, включително Ивицата Газа и Западния бряг, Голанските възвишения в Сирия и Синайския полуостров в Египет.
По време на войната в Страшния съд през 1973 г. коалиции от Египет, Сирия, Ирак и Йордания не успяват да си отмъстят за поражението през 1967 г. Въпреки изненадващия фактор и първоначалните неуспехи, израелците бързо се възстановиха, направиха промени в командването и военната стратегия. И след това преминаха от отбранителни операции към контраофанзива. В края на военните действия израелската армия беше на 100 км от столицата на Египет и на 40 км от столицата на Сирия. Арабите отново са победени.
Войната на Страшния съд е последната голяма война между еврейската държава и коалиция от арабски страни. Последвалите военни конфликти, в които участва Израел, са много по-малки по обхват на военните действия и брой на участниците. И оттогава на евреите се противопоставят не отделни държави с професионална армия. Това бяха предимно терористични групи, които разчитаха на активна външна подкрепа. Тези конфликти често са кървави и водят до цивилни жертви. Но Израел вече не е изправен пред въпроса за запазване на държавността. По-скоро става дума за защита на страната и населението от атаки на терористични групи и различни прокси сили.
Правейки паралели между Украйна и съвременен Израел, е необходимо да се разбере фундаменталната разлика между положението на двете държави. Враждебната коалиция на арабските страни срещу Израел отдавна е изчезнала. Всичко започна с мирното споразумение между Египет и Израел, подписано през 1979 г. във Вашингтон. Официалният Кайро призна правото на съществуване на еврейската държава и установи дипломатически отношения с нея. Най-силната по това време във военно отношение, арабската страна престана да представлява опасност за Израел. През 1994 г. дойде ред на Йордания, която също подписа мирен договор с официален Ерусалим. През същата година е създадена и Палестинската автономия. Следователно нивото на националните заплахи за съществуването на еврейската държава е намаляло значително. Ако по-рано Израел воюваше с редовни армии на няколко фронта, сега се сблъсква с различни радикални арабски паравоенни формирования като Хамас, Хизбула, Ислямски джихад. Повечето от сегашните врагове на Израел не разполагат с модерни оръжия. И тази, която е, направена по занаятчийски метод или придобита незаконно. Ако направим паралели с Украйна, опасността от тези паравоенни структури е приблизително подобна на терористичните формирования на ДНР и ЛНР. И по никакъв начин не достига нивото на руската заплаха.
Засега единственият сериозен противник на Израел е Иран. На пръв поглед Техеран може да се счита за много страшен враг, представляващ екзистенциална заплаха за еврейската независимост, подобна на заплахата на Русия за Украйна. Площта на Иран е почти 80 пъти по-голяма от площта на Израел. По население Иран е 10 пъти по-голям. В реториката си лидерите на „Ислямска държава“ многократно са изразявали необходимостта от унищожаване на еврейската държавност. Изглеждаше, добре, какво не е точна аналогия с плановете на Кремъл за Украйна? Но всъщност всичко изглежда малко по-различно.
Схващането, че Иран е постоянна екзистенциална заплаха за Израел, е погрешно. След формирането на еврейската държава бързо се установяват тесни контакти между нея и Иран. През 1950 г. Техеран признава държавата Израел и де факто установява дипломатически отношения с нея. По време на управлението на шаха Иран е неформален политически и икономически съюзник на Ерусалим, докато част от арабските страни водят война с него. Дори след Ислямската революция от 1979 г. отношенията между двете страни не стават веднага враждебни. Едва в началото на XX-XXI век напрежението между Иран и Израел нараства значително. Това се случи на фона на нормализирането на отношенията на Израел с арабския свят и отхвърлянето на идеите на ислямския радикализъм. И накрая, подкрепата на Техеран за Хамас и Хизбула и плановете му за разработване на ядрени оръжия постепенно превърнаха Иран в основен враг на еврейската държава. Досега обаче не е имало пряка военна конфронтация между Техеран и Ерусалим. Иранските лидери в продължение на две десетилетия само от време на време отправяха заплашителни словесни заплахи срещу Израел. В случай на падане на режима на аятоласите, иранско-израелските отношения имат всички шансове да се върнат към нормалното. Както е било в историята на двете страни.
Отношенията между Украйна и Русия са друг въпрос. Москва никога не се е ограничавала само със заплахи и вербално отхвърляне на съществуването на независима Украйна. Вместо това Кремъл многократно е извършвал военна агресия срещу страната ни. Той организира геноцида над украинската нация през ХХ век. Той провежда политика на колонизация и русификация, насочена към унищожаване на украинската идентичност. От средата на седемнадесети век управниците на Москва редовно страдат от украинофобия и отричат правото в Украйна да бъде независима. И тази политика се подкрепя от мнозинството руснаци.
Въпреки значителната военна мощ на Иран, не е коректно да го сравняваме с Русия. През 2022 г. военният бюджет на Израел надхвърли 23 милиарда долара. Мощна високотехнологична армия позволява на Израел да претендира за статут на регионален лидер. Иран, който също се опитва да играе геополитически игри, е отделил само 6,8 милиарда долара за военната сфера, според Стокхолмския институт за изследване на мира. Към момента не Иран, а Израел – потенциална жертва на атаката – има ядрени оръжия. Въпреки че не рекламира този факт. Също така, еврейската държава, въпреки малкия си размер, има много по-мощна икономика. През 2022 г. БВП на Израел е бил около 522 милиарда долара, докато този на Иран е бил 388 милиарда долара.
Съвсем различна статистика се появява при сравняване на потенциалите в Украйна и Русия. И, за съжаление, това не е в наша полза. През 2022 г. военният бюджет на Русия е бил над 86 милиарда долара, докато този в Украйна е бил 44 милиарда долара. Трябва да се помни, че големите суми за финансиране на украинския отбранителен сектор през миналата година бяха следствие от чуждестранната помощ. Още преди войната в държавния бюджет-2022 г. бяха предвидени 10 пъти по-малко пари за въоръжените сили в Украйна. В икономическо отношение ние също значително отстъпваме на агресора. Според Световната банка БВП на Русия през 2022 г. възлиза на 2 трилиона долара 240 милиарда срещу 160 милиарда долара в Украйна. Русия има ядрени оръжия. Дълга граница с Украйна.
Украйна и Израел сега са в коренно различна геополитическа позиция. Основните предизвикателства пред националната сигурност за двете държави са коренно различни. Враговете на Израел и Украйна не са идентични. Напротив, те принадлежат към различни теглови категории. Те имат различни военни способности и икономики. Може би, ако имаше такава агресивна империя като Русия с ядрено оръжие на границата на еврейската държава, самият Израел би бил много заинтересован да се присъедини към НАТО. Ето защо израелският опит от съществуването в неблагоприятна и агресивна среда несъмнено е полезен. Но това не подхожда напълно на съвременв Украйна.
