След известно затишие руските окупатори отново се заеха със Запорожие. Миналата седмица в този град започнаха да пристигат руски ракети, за който според Конституцията на страната агресор се твърди, че е част от Руската федерация. И, за съжаление, не без жертви.
На 9 август руската смърт дебаркира в източните покрайнини на Запорожие. Обикновена зона за спане – високи сгради, супермаркет, магазини, детска площадка, църква (OCU), спирка на градския транспорт. И обичайните, за съжаление, жертви. Двама души са загинали на мястото на удара, третият не е могъл да бъде спасен, тя е починала през нощта, в интензивното отделение на болницата. И тогава стана известно кой точно е починал…
Моля, опитайте се да прочетете и разберете следващите параграфи без излишни емоции. Разбира се, животът на всеки човек е най-висшата ценност на всяка демократична страна и Украйна не е изключение. Член 27 от Основния закон гласи недвусмислено: „Всеки има неотменимото право на живот. Никой не може да бъде произволно лишен от живот.“ Но има ситуации, в които смъртта на един човек означава много, много повече…
Тези момичета се казваха Кристина и Светлана. Кристина Спицина и Светлана Семейкина. Млади украински жени, възраст тийнейджърски години. Не случайно те бяха на мястото на предстоящия ракетен удар, въпреки че самите те не са местни жители, а ученици на селския център на културата и свободното време от село Матвиевка, което е много близо до Запорожие. Момичетата бяха улични музиканти.
Кристина и Светлана са добре познати на жителите на различни квартали на Запорожие. Те редовно организираха концерти в различни райони на града на първа линия. И най-важното, пееха на украински. За Запорожие, където преди десет години изглеждаха подозрително след някой, който просто хвърли няколко фрази на държавния език (но в този регион тогава, при Янукович, той вече не беше съвсем държавен поради закона Кивалов-Колесниченко), тези концерти бяха истинско предизвикателство. Истински аскетизъм и истинска деколонизация.
Разбира се, една пълномащабна война не би могла да не промени дори проклетия русифициран югоизток. Но за пълното завръщане на Запорожие в не формална, а реалв Украйна – все още има дълъг и труден път. И тези две момичета, които бяха само на около 20 години, направиха много повече, за да съкратят този път, отколкото повечето местни политици и чиновници.
Е. И на 9 август те си отидоха. И Запорожие остана без техните ярки и чисти гласове. А уличните им концерти вече могат да се видят само на Страница на TikTok Кристина. Две млади момичета, които струваха две дузини или дори стотици от възрастните си сънародници. Тези, които със собствения си пример възстановиха Украйна в Запорожие. Тези, които не само имаха шансове, но наистина бяха бъдещето на този украински град в нов, европейски живот.
Но, за съжаление, този ден руските ракети удариха точно целта. В онова бъдеще Украйна, която със загубата на Кристина и Светлана ще бъде по-малко…
Между другото, заглавието на една статия не е просто заглавие. Това е името на песен на известната британска певица Адел, песен, която многократно е изпълнявана от също толкова известната ирландска улична певица Ели Шерлок. Тук Едно от представленията на тази песен, която се нарича в оригинал Когато бяхме млади.
Тук Ели е почти толкова стара, колкото Запорожие, по-точно момичетата на Матвеевски. Вижте ги тримата. Вярно е, че с изключение на езика и градския фон, няма голяма разлика между тях? И Ели, и Кристина, и Светлана са млади, свободни хора от свободния европейски свят. И ирландките, и украинските жени правеха това, което обичаха, радвайки хората с гласовете си.
Ели Шерлок несъмнено я чака дълъг и успешен музикален живот, вече е записала няколко албума – и в същото време продължава да пее по улиците на столицата на родната си Ирландия. Може би един ден тя ще се превърне в истинска звезда на европейската музикална сцена, а много години по-късно, вече на респектираща възраст, ще даде множество интервюта, в които ще говори за това как пътят й към музикалните висоти е започнал по улиците на Дъблин.
А Кристина Спицина и Светлана Семейкина завинаги ще останат млади. Те завинаги ще останат в онзи прокълнат августовски ден на 2023 г., на улица „Спартак Маковски“, в източните покрайнини на град Запорожие.
Загубата на всеки украинец в тази война е истинска рана. Загубата на тези две момичета е неизлечима рана, рана, която ще бъде много трудна за заздравяване. И може да няма кой да замени това светло украинско бъдеще на Запорожие…
