Година и половина след началото на пълномащабната военна агресия срещу Украйна Руската федерация поддържа външна стабилност. Москва изглежда се е адаптирала към ограниченията на санкциите, намерила е подходящи вратички и е установила редовно производство на оръжие. Еднодневният бунт на Пригожин разтърси основите на режима на Путин, но Кремъл бързо се възстанови от краткия шок и започна да затяга винтовете.
Сега в Русия няма видими признаци на социално недоволство. Смъртта на огромен брой руснаци в агресивната война срещу Украйна не предизвика народни вълнения, както оптимистично прогнозираха някои западни и украински говорители. Политическата опозиция също е мъртва. А Путин се готви за нови формални избори, които отново трябва да удължат авторитарното му управление на империята. Зад външната фасада на стабилност и непоколебимост обаче се крие уязвимост. Сила, която обединява такава голяма, неестествена структура като Руската федерация в такава, може да се срине по всяко време и тогава ще бъде невъзможно да се спрат процесите на разпадане.
Големият проблем при оценката на Русия е, че тази държава от авторитарен тип и процесите в нея се опитват да разберат, на базата на западната ретроспекция. Съответно чуждестранните политици и експерти продължават да изпробват правилата и моделите на Русия, които работят в свободния свят, но са напълно неподходящи за света на диктатурите. Затова някои искрено вярваха, че западните санкции и икономическите трудности, които те предизвикаха, ще бъдат мощен инструмент за въздействие върху руското общество. Те ще го принудят да започне да оказва натиск върху властта си. Според класиците икономическите проблеми плюс тежките загуби на фронта и народното възмущение от агресивната война трябва да доведат до революционна ситуация и последвалото падане на режима на Путин. Разбира се, това не се случи. Това не се случи по съвсем обективни причини.
Революция в класическия смисъл е невъзможна в държава от такъв тип като Русия. Историята на Русия всъщност не познава примери за успешни социални революции. Той обаче знае примери за доста успешни преврати и пучове. Затова сега не е имало и няма да има масови протести, митинги и стачки в цялата страна с политически искания за оставката на Путин. Няма да има класическо нарастване на социалното напрежение, политическата борба на хората за техните права и срещу несправедлива агресивна война, както би било типично за западните страни. Това, което наистина може да се случи в една авторитарна диктатура, е държавен преврат, спонтанен внезапен бунт на озлобените маси или бунт. Най-вероятно – с участието на въоръжени сили или частни въоръжени структури. Проблемът е, че такива събития могат да бъдат трудни за прогнозиране. Това са своеобразни „черни лебеди“, които често се случват неочаквано и коренно променят хода на историята.
Авторитарните империи винаги са арогантни и не вярват в предстоящата си политическа смърт. Те мечтаят за нови завоевания на чужди територии и военни победи. И не забелязват собствения си вътрешен провал и слабост. Когато Руската империя влиза в Първата световна война през август 1914 г., тя го прави ентусиазирано. Руските власти мечтаят да завземат нови земи в Западв Украйна и част от Полша, която тогава е част от Германската империя. Император Николай II също таи надежди за установяване на контрол над проливите Босфора и Дарданелите и за влизането на руски армии в Истанбул. Планирано е победоносната война да продължи не повече от шест месеца. Но всички мечти на автократа се провалиха.
В навечерието на Първата световна война Руската империя външно изглеждаше силна и мощна държава. По отношение на номиналния БВП тя дори беше сред петте водещи страни в света и заемаше значителни позиции в производството на редица култури. Голяма територия, голямо население, което тогава възлиза на около 178 милиона души. Армията, която наброява 1,5 милиона души, а след мобилизация надхвърля 5 милиона. Всичко това демонстрира външната фасада на силна и доста стабилна държава. Но минават само 2,5 години и Руската империя престава да съществува. И тогава изпадна в период на социални турбуленции, хаос и тежка гражданска война.
Всъщност Руската империя от началото на ХХ век съдържа много слабости и много национални противоречия. По отношение на доходите на глава от населението, тя е най-бедната страна в Европа, с изключение на Португалия. Икономическото развитие на империята е много неравномерно. Държавният апарат е до голяма степен неефективен и корумпиран. Голямата война, в която Руската империя влезе толкова лекомислено и арогантно, много бързо показа своя вътрешен провал и слабост. Външната фасада на сила и увереност се оказа измамна, фалшива и разклатена.
Още в края на 1914 г. става ясно, че войната се проточва. Руската офанзива на фронта е заменена от германско-австрийска контраофанзива от 1915 година Година. Русия загуби не само териториите на Галиция, превзети миналата година, но и редица земи, които бяха част от нея преди войната, включително Полша, Литва и част от Волиния. Брусиловската офанзива от 1916 г. не помага на Руската империя да постигне стратегическа победа на фронта и да си върне много територии. През януари 1917 г. император Николай II одобрява нов амбициозен план за руската офанзива. Планирано е стачката да бъде нанесена в посока Лвов и румънска Добруджа. Месец и половина остава до падането на Руската империя.
Руският император живее живота си и прави планове за новата година на военната кампания, без дори да подозира, че дните на неговото царуване са към края си. Изглеждаше, че в началото на 1917 г. нищо не предвещава краха на автокрацията в Русия. Войната обаче предизвиква непоносима мобилизация на човешките ресурси за империята. Общо Русия беше принудена да мобилизира до 15 милиона души. Това предизвика големи проблеми в селското стопанство и промишлеността. Работниците крайно липсваха. Поради високите разходи за войната, правителството на Руската империя е принудено да прибегне до масово отпечатване на рублата, причинявайки огромен скок на инфлацията. До пролетта на 1917 г. количеството книжни пари в обращение се е увеличило с 600%. А цените в империята се повишиха с 400%. Въпреки че империята имала достатъчно запаси от зърно, нямало нищо, което да ги отведе до големите градски центрове. Плановете за доставка на зърно за армията не бяха изпълнени. В градовете започнаха да въвеждат картова система и прибягнаха до излишък. Парадоксално е, че империята, която преди войната е сред лидерите в зърнопроизводството в света, окончателно завършва зърнените бунтове, започнали в столицата й Санкт Петербург в края на февруари 1917 година. Към масите протестиращи бързо се присъединиха и местни военни гарнизони. Централното правителство падна благодарение на бунтовните войници от собствената си армия, за чиято подкрепа и защита се надяваше толкова много. Многобройният и обширен държавен апарат, който преди това е служил на автократа император, бързо признава новата власт и новата реалност. Империята, която съществувала почти 200 години, изчезнала за броени дни.
Животът на такава авторитарна империя като съвременна Русия може да бъде дълъг и дълъг. Външно може дори да изглежда страховито и мощно. Но фаталният край на такива образувания често е внезапен и неочакван. Толкова бързо, че дори водещата световна интелигентност ще бъде хваната неподготвена. Ако сегашната Руска федерация, ръководена от Путин, е предопределена да престане да съществува, това вероятно ще се случи внезапно и бързо. Според сценарий, типичен за руската история.
