Миналата седмица за втори път в историята Украйна отбеляза основния си празник – Деня на независимостта – в условията на пълномащабна война и всички последици от нея. Разбира се, нахлуването на Русия не можеше да не остави отпечатък върху тържества, които далеч не бяха традиционни. Например, парадът и други публични събития, особено в райони, близки до театъра на операциите, по очевидни причини не биха могли да бъдат обсъждани. Украинците също многократно са предупреждавани да бъдат особено внимателни тези дни, тъй като руснаците подготвят известна подлост за украинския празник. Предупредени и…
И в резултат на това максимумът, който отличава руснаците, е поредица от аларми за въздушно нападение още на следващия ден след Деня на независимостта. Ракетите пристигнаха в Украйна в нощта на 27 август.
Какво се случи, което не позволи на армията на страната агресор да организира поредния мини-апокалипсис в Украйна? Наистина ли този „ден на страшния съд“ се очакваше в Деня на независимостта?
Руската федерация под ръководството на Владимир Путин е страна на тотални специални операции. Някои бяха успешни (например движението на самия Путин от стола на шефа на ФСБ до Кремъл), някои се провалиха („Киев за три дни“). А една от най-успешните в страната, която се контролира от потомците на КГБ, традиционно са специалните информационни операции. И сега постепенно се научихме да ги разпознаваме и отблъскваме, въпреки че все още е много далеч от пълна победа (и в резултат на това адекватно възприемане на частта от нашата реалност, свързана с Русия). И по-рано, още преди първата, Кримско-донбаската война, ситуацията беше много по-лоша.
ФСБ тогава, още през сравнително „вегетарианските“ 90-те години, успешно насити украинското информационно пространство с различни значения, от които се нуждаеше. Например, през втората половина на това десетилетие, като студент, работех на пазара. И бях изненадан да забележа, че в един момент в този шумен и шумен свят имаше такава неочаквана мисъл, че латвийската цаца е толкова нискокачествен продукт, че е почти отрова, така че купувайте, добри хора, само естонски. Въпреки че малко преди появата на тази „ценна информация, насочена към защита на потребителите“, всичко беше наред с латвийските продукти. Откъде идва такова невероятно осъзнаване на качеството на рибните продукти на балтийските държави в града точно в средата в Украйна (и, както разбрах по-късно, не само тук)?
Много по-късно, анализирайки предвоенните времена и разкази, свързах с това събитие друго, което се случи по същото време – разпръскването на проруските демонстранти в Рига и в резултат на това реакцията на санкциите на Русия…
Но това, от далечната 1998 г., пример е доста прост и примитивен. Всичко, което започна да се появява след 9 август 1999 г., беше много по-сериозно. Един такъв разказ, който беше интензивно култивиран за момента в самата Русия, но постепенно се разпространи извън нейните граници (преди всичко за нас, най-близкия и най-неприятния, със самото си съществуване, съсед), беше рамкиран във фразата „Путин надигра всички“.
Именно този фалшификат на ФСБ постепенно загуби силата си по време на пълномащабната война – защото и ние, и светът видяхме какво струва кремълският диктатор като геополитически стратег. Но това е извън Русия и на територията на страната агресор тази теза все още се използва успешно. Поне това впечатление се формира, когато се чете как руските военни кореспонденти и блогъри пишат за поредния провал на фронта. Говорейки за неуспехите на руската армия (отстъпление/бягство в Харковска област, предаване на „руския град“ Херсон, прехвърляне на командирите на Азовсталния гарнизон на турска страна и т.н.), руснаците се опитват да се успокоят, че това вероятно е хитър план на Путин, че подобни стъпки са на път да се превърнат в победа за Русия. Разбира се, предсказуемо те не се превръщат в нещо подобно, но след известно време започва същото: „е, нашите не могат да отстъпят толкова открито, вероятно това е планът на командването, искат да примамят украинците в капан“…
Това, което се случва в руските глави, всъщност не ни интересува сега. Всъщност това е наш проблем, но сега не е най-важният. След войната все още ще трябва да се работи по това. Но фактът, че част от пропагандата на Кремъл расте доста здраво на украинска земя, е проблемът, с който трябва да се справим тук и сега. И един от тези пропагандни фалшификати е именно убеждението, че Русия е (все още) толкова могъща, че може да си позволи всякакви лудории – особено в „свещеното“, дори за себе си, дори за нас, да дава.
Разбира се, тази идея не се появи от нулата. Самият Путин подхрани тази тема с изявления за „святостта“ на Севастопол. Въпреки че е ясно, че той – и неговата армия – се нуждаеха от този кримски град предимно като военна база, котва, която, от една страна, би попречила в Украйна да се присъедини към НАТО, а от друга, би позволила контролирането на голяма част от Черно море. Защото отидете да карате огромна морска територия от Новоросийск…
Тази тема за „святостта“ получи мощна обратна връзка в украинското информационно пространство, добре изядено от червеите на ФСБ. Всяко съвпадение, което можеше да бъде изтеглено от ушите на тази тема, беше украинците, обхванати много активно от себе си (и в резултат на това ускориха допълнително безпокойство и дори паника). Същите епизоди, които изпаднаха от красива теория на конспирацията, просто не бяха взети под внимание. Започва, между другото, от датата на началото на пълномащабна инвазия – която се смяташе за доста сериозно 20 февруари, защото годишнината от началото на анексирането на Крим. 24.02 не е свещена дата, така че какво можем да кажем за нея.
Това се отнася и за обстрела. Не желаейки да анализират действията на руската армия, украинците са готови да повярват, че обстрелът на определени обекти – например училища (някои от които, нека бъдем честни, са били използвани или се използват от Силите за отбрана в Украйна) – са тази войнствена „святост“ и не се ръководят от военната логика. Или вярвайте, че в Деня на независимостта руснаците определено ще нанесат някакъв специален удар.
Макар и извън този информационно мислещ вирус, в суровата реалност всичко беше точно обратното – Русия се готвеше за украински удари на 24 август, предупреждавайки, че някои работници в същата Москва не трябва да ходят на работа този ден… И, ако искате, тази ненапълно разбрана десантна операция на Главното разузнаване в северозападната част на Крим наистина изглежда като желание да се нанесе удар по врага на свещена дата. Но фактът е, че това беше наша, украинска операция.
И постепенно се забравя, че преди година, през есента на 2022 г., когато Русия имаше достатъчно ракети, те не избраха никакви свещени дати, а просто удариха украинските топлоелектрически централи и други съоръжения на енергийната система почти всяка седмица. Без никаква символика, а просто да потопи Украйна в мрак (в буквалния смисъл на думата) и така да тласне или към капитулация на властта, или към бунт на обществото.
Какво можем да кажем за такова далечно и, честно казано, забравено събитие – едно от най-тежките в най-новата история в Украйна преди 24 февруари 2022 г. – като обстрела на източната част на Мариупол. 24 януари 2015 г. Без позоваване на свещена дата. Те просто и цинично обстрелват мирен град, убивайки почти три дузини хора. Сега, след „Буча и Изюм“, Мариуполския драматичен театър и концентрационния лагер в Оленовка, подобни събития вече не ни предизвикват твърде остри емоции – и тогава, през януари 2015 г., беше истински шок. Което не беше мотивирано от никакви дати, исторически паралели и всичко останало, което украинските привърженици на теорията за „святостта“ толкова обичат да обясняват определени действия на Русия.
Това не означава, че не трябва да очакваме удари в Деня на независимостта, удари по Света София Киевска (такава идея имаше в първите месеци на войната) или нещо подобно. Това означава, че Русия, когато има сили и възможности, е готова да нанесе удар навсякъде и по всяко време. И ако руснаците сега, за година и половина от голяма война, имаха достатъчно ракети, ако можеха да проникнат във въздушната отбрана, наречена на името на Патриоt– не се заблуждавайте, те щяха да уволнят Киев (и не само) на 24 август, и на 25-ти, и на 23-ти. И по всяко време.
Това е най-лошото. Не че руснаците са готови да съсипят нашия Ден на независимостта – а че са готови да ни лишат от тази независимост. Но Денят, когато го сторят (защото са го планирали), ще стане свещен за тях. Това е единствената истинска святост на Кремъл-ФСБ, на която трябва да обърнем внимание. И която трябва да се води до крайната ни победа.
