По време на войната целият украински свят показва пример за забележителна смелост и доброта, защото тези, които са на безопасни места, се опитват по всякакъв начин да подкрепят нашите смели военни и сънародници, които са принудени да помолят за помощ. Една от най-уязвимите категории по време на войната са жените, които отглеждат деца сами и са били принудени да се преместят в чужд град.
Разказваме ви за проекта „Жена за жена“, създаден от неправителствената организация „Център за перспективи на жените“, за да помогне на жените в кризисни житейски условия. В рамките на проекта украинските жени, оцелели от окупацията, чиито роднини са в плен, пациенти с рак и майки с много деца, които са загубили работата си и търсят начини да изхранват семействата си, споделят своите истории.
„Окупаторите отвлякоха съпруга ми и го удариха с ток“
Катерина е на 31, живеела е със съпруга и сина си в град Василивка край Запорожие. Те имаха обичайния спокоен живот, двойката очакваше още едно дете, но войната промени всичко. Василивка е под окупация в началото на пълномащабното нашествие. Тъй като била бременна в седмия месец, жената се скрила от обстрел в мазето за около два месеца.
„Един ден врагът разби вратата на къщата ни и взе съпруга ми със себе си. В продължение на три дни нямах никаква информация за него. Дори не знаех дали е жив. След това успяхме да го видим в полицейското управление. Челюстта и носът му са счупени, ръцете му са вързани за тавана и е ударен от ток. Така че руснаците искаха да знаят информация за други жители на града: военните, партизаните и богатите хора“, казва Катерина.
След пет дни мъчения мъжът е освободен, семейството успява да напусне окупацията и да се установи в Запорожие. Съпругът на Катерина се нуждае от лечение, а също така не може да работи поради здравословни причини. Катерина роди второто си дете и се грижи за бебе, сега единственият доход на семейството е помощ от държавата, така че жената е принудена да поиска финансова подкрепа от филантропи.
И това е историята на Виктория, майка на много деца от Купянск, Харковска област. Преди пълномащабното нашествие той и четирите му деца живеели в собствен дом. Жената разказва, че руските войници често идвали при тях с търсения и докато се опитвали да избягат от окупацията, тя била почти застреляна.
„Четири пъти с децата ми се опитвахме да си тръгнем. Веднъж почти ни простреляха. На руския контролно-пропускателен пункт руските войници ни наричаха предатели и ни подреждаха в горски пояс. И тогава тяхното уоки-токи звънна, те се разсеяха и ни казаха да се махаме. Така че отново се върнахме в окупирания град“, разказва жената.
Купянск беше освободен от окупация през септември 2022 година. Виктория казва, че някои от познатите й липсват, къщата й е имала двама „пристигащи“ и е била напълно разрушена. Виктория и четирите ѝ деца сега започват нов живот в Харков, докато баща ѝ е останал в Купянск – къщата му е обстрелвана, но не и напълно разрушена.
Катерина и Виктория разказаха своите истории в рамките на проекта „Жена за жена“, създаден от неправителствената организация „Център за женски перспективи“. По време на пълномащабната инвазия стотици украински жени от различни региони започнаха да се обръщат към някога местния проект „Лвов“, които се оказаха в трудни обстоятелства и се нуждаеха от помощ.
Усилване на гласа на жените в нужда
Проект «Жена за жена“ е създаден от неправителствената организация „Център за перспективи на жените“ преди три години по време на пандемията от коронавирус. Координаторът на проекта Ирина Юзик ни каза, че това е местна инициатива в Лвов, която помага на жени, предимно клиенти на организацията, които се намират в трудни житейски обстоятелства, включително губят работата си.
На сайта на проекта, както и в социалните мрежи, те започнаха да разказват историите на жени, които се нуждаеха от помощ, като по този начин търсеха благодетели за този човек. Ако хората, които четат историята, имат желание да помогнат, те пишат за това в коментари или в лични съобщения и им отпадат подробностите или контактите на определена жена. Така благодетелят изпраща средства не по сметката на организацията, а на частна карта на определено лице.
С началото на пълномащабна инвазия ситуацията се промени. Ако някога проектът „Жена за жена“ беше чисто местен, сега хората се обръщат на помощ от различни краища на страната, а през деня могат да бъдат получени до 400 искания. Тъй като има голяма молба за помощ, не всички истории са публикувани. Ирина Юзик обяснява, че ако всяка история беше публикувана, хората просто нямаше да имат ресурса да помогнат.
„Първият бум настъпи в края на май 2022 г. – около 400 кандидатури дойдоха едновременно“, спомня си Ирина Юзик, координатор на проекта „Жена за жена“. – Преди това публикувахме по 2-3 разказа седмично и продължаваме да го правим, иначе няма да има смисъл. Ако историите се публикуват ежедневно, тО, няма да събираме нищо. Ще съберем 500 гривни за някого, 300 за някого… Никой не се нуждае от помощ за кърлежи, това няма да помогне. Правим интервал между историите, така че хората да имат време да ги видят и прочетат.“
Съдържанието на хранителните пакети, изпращани ежемесечно на жени в нужда
Когато дадена инициатива получи молба за помощ, тя се анализира, документи и други факти се проверяват за точност. Публикуват се някои истории, други жени се опитват да помогнат с продукти – всеки месец, като част от инициативата, се изпраща целева помощ на жени в нужда, която е 100 комплекта храна. Според Ирина Юзик обаче заявките за комплекти храни идват в пъти повече.
Приблизително 70-80% от жените, изпращащи хранителни пакети, живеят на фронтовите територии: Донецк, Херсон, Харков, Запорожка област. Повечето от тях са самотни жени с деца.
„Всяка история е много трудна, най-трагичните са публикувани на сайта. Например, ако говорим за жена, която има рак и е на фронтовата територия, роднините са починали или напуснали и няма кой да й помогне. Имаше една история, че в района на Харков цялото семейство на една жена загина, ракета удари къщата им. Предния ден тя беше успяла да измъкне децата си и децата на сестра си. Те имаха голяма къща, а сега тя остава без нищо с няколко деца. Описваме такива трудни ситуации и молим за помощ“, казва Ирина Юзик, управител на Центъра за перспективи на жените.
Помощни истории
Наскоро към проекта «Жена за жена“ адресира IDP Наталия. Тя избягала от границата на Сумска област и се преместила с децата си в района на Тернопол. Жената има четири деца: близнаци в предучилищна възраст и двама вече пълнолетни синове, които са отишли на фронта. И двамата ѝ най-големи синове умират.
„Събрахме малко пари за нея, пакет с неща за децата. По-късно тя ми се обади обратно и ми каза, че са й изплатени обезщетения поради смъртта на един от сина й. Жената искала да помогне на някого и поискала да избере семейство в нужда за нея. След това имахме жена от Волноваха, която има седем деца и се премести в друга част на Донецка област заради военните действия. Страхуваше се да отиде някъде по-далеч. Тя беше диагностицирана с рак на шийката на матката, нуждаеше се от средства за операция. Разказах на Наталия за това – тя плати за операцията си“, спомня си историята на помощта си Ирина Юзик.
Имаше и няколко случая, когато към инициативата се обръщаха фирми, чужденци или просто филантропи, които, имайки определена сума, искаха да я дарят и поискаха да подберат хора, които най-много се нуждаят от тези средства сега.
„Миналата година имахме такива, че един IT специалист, живеещ в чужбина, прехвърли по 3 хиляди всяка. UAH 27 жени месечно. Съставихме списъци и той чрез своя асистент им изпрати средства, които продължиха четири месеца“, казва координаторът на проекта. – Сега имаме и прекрасна акция от филантропи – те са холандци, но живеят в Унгария. Чужденецът събрал приятелите си и те решили да помогнат на 50 жени в рамките на шест месеца. Всеки месец тези жени получават 3 хиляди от своята група. УАХ“.
Можете да прочетете историите на жените в платформата «Жена за жена„, както и в Карта сайта и Инстаграм. Ако след като прочетете историята, имате желание да подкрепите някого финансово, тогава е достатъчно да оставите коментар под публикацията и ще нулирате подробностите за тази жена, можете също да пишете на електронна поща [email protected]. Можете да помогнете не само с пари, но и с храна – всеки може да се включи доброволно и да събере пакет с храна и хигиенни продукти, като го изпрати на жената, която се нуждае от него.
