Преди срещата на върха на Северноатлантическия алианс украинският президент Володимир Зеленски се опита да атакува европейските партньори в своя запазен стил на почти изнудване: ако западните партньори нямат смелост да предприемат решителни стъпки, аз няма да дойда. Украинският президент обаче дойде във Вилнюс, въпреки факта, че западните лидери все още „нямаха смелост“ (Украйна не получи покана за членство в НАТО и дори не бяха обявени конкретни дати).
Освен това, на следващия ден след демарша, ръководителят на украинската държава, след като драматично промени тона на коментарите си в социалните мрежи, активно работи – срещна се със западните партньори, отбеляза тяхната подкрепа, благодари за тяхната помощ… По-късно в нечии мемоари, разбира се, ще разберем какво или кой е повлиял на Зеленски – дали е бил някакъв външен фактор, или Банкова е осъзнала, че общественият натиск върху лидерите на Алианса не е съвсем печеливша (или по-скоро напълно непобедима) тактика. Но това ще бъде по-късно, години след края на сегашната геополитическа ера. Сега си струва да се отбележи какво се случи след срещата на върха. А именно две изявления, които се превърнаха в своеобразна западна реакция на твърденията на украинския президент.
Първоначално британският министър на отбраната Бен Уолъс (който почти стана един от претендентите за поста генерален секретар на НАТО) заяви, че страната му, неговото министерство, не е интернет услуга Амазонкада изпълнява всички заповеди на украинските власти. И след това американското издание „Вашингтон пост“, позовавайки се на източници в Белия дом, съобщи, че острото изказване на Зеленски за слабостта на Алианса едва ли не е провокирало в американската делегация желание за преразглеждане на проектодекларацията, която в крайна сметка беше приета във Вилнюс, премахвайки оттам фразата за задължителната покана в Украйна за НАТО в бъдеще.
И двете твърдения не започнаха някакъв мегаскандал и това е логично. Първо, Уолъс по-късно, след твърдата реакция на Зеленски, обясни, че „той не е бил съвсем правилно разбран“, че има предвид ситуация, в която нуждите в Украйна се припокриват с тези на Великобритания. Но най-важното тук не е това, което министърът на отбраната на Обединеното кралство оправда – а че той е министър на отбраната само до преструктурирането на кабинета. Съобщението на Уолъс за края на политическата дейност беше отлична причина Риши Сунак да отпише всичко като „куца патица“ (тоест политик, който вече не играе сериозна роля, тъй като е на път да се пенсионира) – казват, позицията на г-н министър засега не отразява позицията на британското правителство като цяло. Освен това самият премиер не каза нищо подобно на украинския партньор, което е допълнително доказателство в полза на варианта за „емоционална реакция на конкретен Уолъс“.
Второ, Белият дом не носи отговорност за анонимна информация в медиите, макар и доста влиятелна, така че винаги можете да обясните подобни публикации с прес фантазии. Въпреки че, както всички разбираме, зад подобни статии често стои позицията на властите – която обаче е невъзможно или просто по-изгодно да се представи по неофициални канали. Но формално украинските власти не могат да имат никакви оплаквания срещу администрацията на Джо Байдън. И, както виждаме, нямаше реакция на американското издание – за разлика от изявлението на Бен Уолъс – както от президента Зеленски, така и от Банкова като цяло. Но липсата на отговор не трябва да означава липса на разбиране и на двете послания.
И тези послания, според нас, са съвсем ясни. Да започнем с това от кого идват. И те дойдоха от тези две страни, които още преди началото на пълномащабна руско-украинска война започнаха да доставят оръжие в Украйна. Много е лесно да си припомним просто като отворим новинарски архиви на всеки украински сайт, който съществува повече от две години. Има достатъчно съобщения от тогавашното действащо летище „Бориспол“ за пристигането на друг американски или британски военно-транспортен самолет. Или можете да излеете страниците в социалните мрежи на министъра на отбраната Олексий Резников, който своевременно докладва за помощ от тези страни.
Следователно реакцията на думите на Володимир Зеленски от тези страни (а не, да речем, Германия, която според тогавашния украински посланик Андрий Мелник вече се готвеше да си сътрудничи с новото, колаборационистко правителство на окупирав Украйна) сама по себе си е доста показателна. Но казаното също е важно – както от британския министър, така и от американското издание.
Тези изявления звучаха като предупреждение. Предупреждение за възможността за „световъртеж с успех“ – което поне в част от обществото не е възникнало вчера и се развива доста успешно. Засега само на ниво анекдоти, че сега не Украйна трябва да се присъедини към НАТО, а НАТО трябва да се присъедини към въоръжените сили в Украйна. Но това е засега. Спомнете си, че в съседната държава, с която продължаваме да се борим, ниеПодобна трансформация се случи. Това е заем-лизинг от Втората световна война. Въпреки че Съветският съюз не говореше за това по очевидни причини (веднага след края на тази война, започна следващата Студена война, срещу бивши съюзници, така че беше неудобно да се напомня за тяхната помощ), те не отрекоха реалността и значението на тази западна помощ.
Докато през втората половина на 90-те години на миналия век нова антиамериканска истерия започна да набира скорост. Което в крайна сметка предвидимо доведе до изявления както на самия Владимир Путин (който иронично заяви, че заем-наем е само доставка на американска яхния), така и на неговите холопи, като бившия губернатор на Владимирска област на Руската федерация Светлана Орлова – която заяви, че „американците все още не са ни платили под заем-наем“. Няма нужда да говорим за общественото мнение – сега напомнянето, че победата над нацистка Германия е била осигурена по-специално от американски боеприпаси, американско оборудване и американско оръжие, може да се окаже „дискредитиране на руската армия“ със съответното съдебно решение.
Между другото, по ирония на съдбата, в началото на юли осем британски самолета бяха случайно изкопани близо до Киев Hawker ураган, които съветската армия получава именно като част от помощта по време на Втората световна война. Общо Червената армия получи около три хиляди такива самолета.
Украйна никога не трябва да забравя колосалния принос на западните партньори, без които войната отдавна щеше да е приключила не в наша полза. Това е особено важно, като се има предвид култът към въоръжените сили в Украйна, който вече се е оформил във вътрешното общество. Уважението към армията е необходимо нещо, но, както показва историята на СССР/Русия, без уважение към партньорите, без признаване на тяхната помощ, този култ рано или късно превръща всяка страна във фашистка. И това е първото нещо, от което ще трябва да се предпазим след края или края на сегашната война. Защото в един хубав момент може да се окаже, че западните партньори вече не искат да помагат на страна, която дори за вече полученото, не може поне да благодари. И тогава ще трябва да се борим не само със себе си, но и за своя сметка. И в този случай ще е необходимо да се борим, защото Кремъл просто няма да има право да загуби такъв шанс.
Така че изявлението и публикуването на Уолъс в „Вашингтон пост“ Тя трябва да се възприема не като политическа борба или натиск върху героичната Украйна, а като напомняне и студен душ. Така че нито обществото, нито дори властите забравят, те живеят в сравнително мирни Киев, Лвов, Днипро, Одеса, Виница не само благодарение на мъдростта на Залужни и героизма на обикновените въоръжени сили в Украйна, но и благодарение на безпрецедентната помощ на Запада. Те не забравиха и не култивираха своя Путин или Орбан.
