Срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли отложи решаването на украинския въпрос, оставяйки сегашното състояние на стратегическа несигурност на европейския континент. Този период ще продължи поне до следващата среща на върха във Вашингтон. И като максимум – може да продължи десетилетия. Няма времева рамка, има само необходимото съвпадение и желанието на лидерите на водещите страни от НАТО да приемат Украйна в редиците си.
Събитието, което се очакваше с нетърпение от няколко месеца, не беше поражение за Украйна. Но също така е трудно да го наречем триумф. Алиансът не е предал предишната си политика. Предпазливост, предсказуемост, нежелание да се вземат драстични решения, за да не се провокира отново Москва – всичко това беше демонстрирано във Вилнюс. Липсата на конкретика обаче, подкрепена с подписани документи с ясни гаранции за сигурност по пътя към Алианса, беше компенсирана със значителен брой устни обещания и изявления.
Друга особеност на срещата на върха беше нейната емоционалност и индивидуални изявления на ръба на фал. Настроението на украинската делегация варираше от критичните изявления на президента Володимир Зеленски от 11 юли към НАТО до думи на благодарност и увереност на следващия ден. Какво предизвика такава рязка промяна в настроението на украинския президент не е известно. Може би не знаем нещо. И по време на закрити заседания на президентите на САЩ и Украйна на страната ни беше обещано повече, отколкото беше записано в официални документи и публични изявления на политици. Те дадоха ясно да се разбере, че украинските власти трябва да бъдат по-благодарни на западните съюзници и тяхната помощ.
След украинската среща на върха властите се върнаха към позитивната реторика. Тя побърза да увери обществото, че Украйна ще бъде в НАТО, защото имаше психологически срив в настроенията на членовете на Алианса. Президентът на САЩ Джо Байдън косвено потвърди, че Украйна ще бъде в НАТО, но след края на войната. В същото време той заяви, че по пътя към Алианса страната ни трябва да направи още 17 неща. И не става въпрос само за Крим. Какво точно е имало предвид, американският лидер не уточни. Германският канцлер Олаф Шолц добави, че Русия няма да повлияе на решението дали Украйна да бъде в НАТО или не. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че разбира разочарованието на украинската страна от решенията, взети на срещата на върха във Вилнюс.
Всъщност срещата на върха на НАТО се превърна в своеобразна разширена версия на Рамщайн. Към военното поделение е добавена само политическа единица. А на главната цигулка в събитието свириха не министри на отбраната, а лидери на държави. Във Вилнюс Украйна не беше поканена в НАТО, въпреки че обещаха да отправят покана малко по-късно. Украйна ще получи покана за членство в НАТО, когато „всички съюзници се съгласят и условията бъдат изпълнени“, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг във Вилнюс. Отменихме МАП, но въведохме годишна национална програма, която може да продължи безкрайно. Държава Г7 обеща в Украйна да подпише двустранни пактове за военна подкрепа с нея. Украйна също ще получи нови сериозни оръжейни пакети и възможност да започне обучение на пилоти на самолети F-16. Предполага се, че вратата към НАТО остава отворена за Украйна. Но няма покана за влизане. И причината е добре разбрана за всички.
Украйна често е обвинявана, че все още не е готова да се присъедини към Алианса. Напълно възможно е да е така, особено когато става дума за корупция, слаби държавни институции и други недостатъци на украинската действителност. Но истината е друга. НАТО също не е готова да приеме Украйна сега. Това заяви откровено на 12 юли съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан. „Алиансът единодушно заяви снощи, че очакваме бъдеще с Украйна в НАТО. Ще работим с Украйна по пътя към НАТО. Но ние не сме готови да поканим Украйна днес“, каза Съливан. Може би затова публичните искания за присъединяване в Украйна към Алианса бяха направени твърде неясни и неясни. Има няколко думи за необходимостта от реформа, демокрация и борба с корупцията. Но всички вече разбират, че основната причина за липсата на покани е страхът от Русия.
След Вилнюс Украйна се оказа в ситуация на несигурност. От една страна, властите и обществото са солидарни с необходимостта държавата да се присъедини към Северноатлантическия алианс. И това е много добре. От друга страна, за да получиш покана за членство в НАТО, почти сигурно трябва да завършиш войната с победа. Но тук се сблъскваме с определени колебания в лагера на западните политици. Очевидно политическите елити на Запад все още се колебаят. Мнозина биха искали Украйна да спечели, но не биха искали Русия да бъде победена. Също така, част от западните елити панически се страхуват от разпадането на Русия, което може да бъде провокирано от поражението й в Украйна. Някои служители на Държавния департамент и различни експерти не могат да излязат извън стереотипите, които се формираха през миналия век. Те разглеждат запазването на целостта на Руската федерация следВойната е не по-малко важна от неуспеха на Путин да постигне целите си на украинска територия. Този геополитически канап води до странни дипломатически салта и изкривява възприемането на реалността. Това също ограничава възможностите ни и отлага победата.
Вероятно темата за присъединяването или неприсъединяването в Украйна към НАТО може да стане обект на бъдещи пазарлъци между Кремъл и Запада. Това вече е написано в западната преса. Западът обмисля различни варианти. По-специално, такава, че Украйна може да не е в състояние да освободи всичките си територии. След това трябва да преговаряте. В такива преговори на Москва може да бъде предложено обещание не Украйна да се присъедини към НАТО в замяна на хипотетично мирно споразумение. Да, чухме официални уверения от лидерите на западния свят, че няма да направят това. Но първо лидерите се сменят. И, второ, думите не са официален документ и ратифицирано споразумение. Нито пък Будапещенският меморандум. Те са склонни да се променят, в зависимост от настоящата ситуация.
Има и друг вариант, но обратното. В замяна на покана към НАТО в Украйна ще бъде предложено да не си връща окупираните територии с военни средства. Можем да говорим за същия Крим или Донбас. Тогава член 5 на НАТО ще се прилага за част от официално признатата територия в Украйна, която по това време ще бъде под контрола на Киев. Този сценарий сега също прилича повече на измислица. Президентът Володимир Зеленски публично заяви, че Украйна няма да се съгласи да се откаже дори от едно уреждане. Но кой знае какво ще се случи след година. Освен това президентските избори в САЩ с непредсказуем изход са на път. И тук ще възникне въпросът: кое е по-добре – да размени членството в НАТО в замяна на илюзията за примирие с Русия или да стане член на НАТО, но мълчаливо да откаже да освободи част от собствената си територия до по-добри времена.
Не бива обаче да забравяме и най-важното: въпросът дали Украйна ще получи покана за членство в НАТО на следващата среща на върха във Вашингтон се решава преди всичко от въоръжените сили в Украйна. Изходът на бойното поле ще бъде основният показател, който ще повлияе на решението на НАТО да покани Украйна в редиците си. Може би във Вилнюс щяхме да чуем по-ясна формулировка от Алианса, ако Украйна беше успяла да пробие мощна руска ивица укрепления на фронта и да достигне брега на Азовско море. Сега е трудно да се предскаже бъдещето. Твърде много фактори могат да повлияят на по-нататъшния ход на събитията. Но ако Украйна успее да победи руските окупатори и да изгони агресора от нашата земя през следващата година, това вероятно наистина ще отвори вратата за НАТО.
