Този уикенд в задната част в Украйна най-горещата точка на картата беше Одеса. Морският град преживя най-голямата ракетна атака по време на руско-украинската война. Исторически сгради в центъра на града (град, оцелял от военните действия по време на Първото освободително движение на ХХ век и Втората световна война) са унищожени, ударено е съвременно копие на Преображенската катедрала на УПЦ-МП.
От неделя сутринта украинските социални мрежи са пълни със снимки на разрушени сгради в Одеса, предимно религиозни сгради. Но, парадоксално, всички тези снимки трябва да бъдат важни преди всичко за жителите на всички други украински градове, а жителите на Одеса сега не трябва да смятат центъра на родния си град за осакатен от нашествениците, а да обърнат внимание на друго селище, на брега на друго море – град Мариупол.
Мариупол се превърна в ужасен символ на геноцида над украинците и пълното унищожаване в Украйна. Всички видяха как окупаторите изтриха този град от Азовската земя с въздушни бомби. И тогава, след окупацията, руснаците съвсем предсказуемо започнаха да разрушават разрушените от собствените си ръце сгради и да изгонват местното население от оцелелите къщи, заменяйки ги с вносни руснаци и мигранти от Централна Азия (което възмути дори руските национални патриоти). Имаше време, когато мнозина в Източв Украйна все още не вярваха в подобен сценарий – и дори не защото тези граждани в Украйна смятаха руснаците за свои братя, имаха някакви сантиментални чувства към тях и така нататък. На украинците просто никога не им е хрумвало, че Русия ще унищожи територията, която смята за „своя“. Дори депутатът от „Слуга на народа“ Лиза Бохутска искрено заяви, че подобно унищожаване на Лвов би било разбираемо – защото очевидно враждебно настроени към руснаците хора живеят там, но на изток…
Но видяхме това, което видяхме. Руснаците всъщност унищожиха Мариупол, в края на краищата, както и други градове и села в Донецка и Луганска област. И не се вписваше в украинските глави. Не се вписваше по една проста причина – тези глави, колкото и да бяха потопени в руското информационно пространство, особено през 90-те години, не обръщаха внимание на съдбата на друг окупиран от Русия град – Грозни. (Според официалната украинска позиция, която вече е отразена в картите, Чечения е окупирана от Русия държава.)
Тогава руската армия направи същото със столицата на чеченската република Ичкерия, в която през 2022 г. същата армия превърна Мариупол. Градът всъщност престана да съществува. И след това е възстановен. Въпросът, който преследваше онези украинци, които забелязаха тази история, беше защо да унищожите това, което смятате и смятате за свое?
Да оставим настрана темата за финансовите облаги – строителството на нови жилища (за руските военни и цивилни окупатори) сега прави добри пари в Мариупол от бизнесмени, близки до Кремъл, както, очевидно, беше и в Чечения. Но има и друга, много по-важна причина.
Руснаците не се нуждаят от Мариупол, заловен от Украйна. Защото украинците живееха в този Мариупол – макар и не като в Киев, Виница или Галиция, с различни политически възгледи, а украинци, които през трите десетилетия на независимост свикнаха поне с факта, че властите ги слушат. И че властите могат и трябва да бъдат притискани. И такава позиция на населението е смърт за руския режим на ФСБ на Путин. Затова за Кремъл е много по-изгодно да разруши града, изгонвайки (не само това, но и това) местното население, колкото и проруско да е то, и да го възстановява с покорни роби. За да можете спокойно да обявите „роден руски град“ за известно време. Точно както Русия уверено заяви през 2014 г. за „първоначално руския Крим“, откъдето в средата на миналия век беше депортирано цялото местно кримско-татарско население.
Цялото или почти цялото население на Мариупол по украинско време ще бъде унищожено, депортирано или просто изселено, а на негово място ще бъдат доведени онези, които дори не могат да си помислят да протестират срещу властите. И по този начин Мариупол наистина би станал „изначално руски“. Като Крим.
И сега – какво да прави Одеса с него. В този град имаше може би най-силните проруски настроения в континенталв Украйна. Тук има много причини, една от тях е одеският компонент на руската култура, който е известен още на Багрицки и Чуковски, Илф и Петров, Катаев и Бабел, завършвайки с одеската половина на театралния проект „Квартет I“ (Ростислав Хайт и Леонид Баратс). И многобройни одески русофили, те искрено вярваха, че тъй като са част от Русия, поне на ниво култура, отношението към тях би било подходящо. Що се отнася до техните собствени. Както, например, кримчани.
Но пълномащабна война промени настроението на окупаторите. И Мариупол е голямо свидетелство за това. Кремъл осъзна, че „Кримската пролет“ не се е повторила и никога повече няма да се повтори. И затова през пролетта на 2022 г. беше решено да се пресечег към тактиката на „изгорената земя“. За унищожаването на блок по квартал. Това, между другото, не е мое изобретение, а думите на един от най-известните руски пропагандисти, Владимир Соловьов. Миналата година в една от програмите си той каза толкова безцеремонно: „Дайте три дни на местното население да напусне градовете – и след това да руши, блок по блок“. Същите градове, които по логиката на Владимир Путин са част от митичната „Новорусия“. И Одеса е една от тях.
Руснаците не (и вероятно никога не са имали, сега можем да говорим за това повече или по-малко уверено) никакви чувства към Одеса, с които одеските русофили толкова се гордеят. Не, разбира се, сериалът „Ликвидация“ е интересен и оригинален, но никой няма да попречи на следващото поколение руски режисьори да направят още един (два, три, десет) такъв филм или сериал. И градът, изпепелен до черна земя, няма да попречи на това. В крайна сметка те обичайно ще обвиняват за това „украинско-нацистката противовъздушна отбрана“, както вече беше споменато за обстрела на Преображенската катедрала. А руснаците ще гледат още един посредствен филмов продукт, сравнявайки го с „Ликвидация“ и въздишайки псевдоносталгично, казвайки, че точно това е било. Освен ако в новия руски филм за „руската“ Одеса вече няма да има глупав Гришченко (изигран във филмовите адаптации на „Зеленият ван“ на Кожачински от двама блестящи украински актьори, обезобразени от руския шовинизъм – Юрий Тимошенко и Борислав Брондуков), или твърде украинскоезичната Галя (както и Диана Мала, която я изигра в „Ликвидация“ – намерете страницата си в Карта сайта и си тръгват; вижте защо). В късната Одеса на Путин, за разлика от съветско или ранно путинско време, дори карикатурните украинци са забранени. Никога не се е случвало – и това е всичко.
Този уикенд в Одеса е това, което трябваше да се случи миналата година. Но това не се случи заради въоръжените сили в Украйна, които не позволиха на окупационните войски да преминат по суша, спирайки ги в Николаевска област, която не позволи десантът на войски от Черно море. Но все още не можем да спрем ракетите. Затова планът да се унищожи тази, дори стократно проруска Одеса, за да се създаде на нейно място собствена, удобна и послушна „Одеса“, се изпълнява поне по този начин. И човек не трябва да се изненадва, че окупаторите удариха катедралата, която е под контрола на клон на собствената им религиозна организация. Тъй като Кремъл вече не се нуждае от клонове, той не се нуждае от УПЦ-МП, защото е, макар и проруска, но все пак украинска църква – а Украйна не трябва да съществува. Тя няма място в проекта „Историческа Русия“. Точно както в СССР нямаше място за абсолютно просъветската комунистическа партия на Западв Украйна. Регионалните комитети на КПСС/КПС са максимумът, с който руските власти се съгласиха. Сегашният дори не иска такъв компромис.
Обстрелът на Одеса в нощта на 23 юли 2023 г. е част от план за мариуполизиране на града. Русия вече не е предопределена да изпълнява цялостен план, но всичко, което може да направи, ще го направи. И го прави. Затова, скъпи граждани на Одеса, не плачете за това, което загубихте тази нощ – погледнете Мариупол и благодарете на украинската армия за това, което ви е спасила. Защото, ако руската армия достигне Одеса с артилерийски изстрел, тази вечер ще изглежда като малък предговор към истински ад. Адът, в който Одеса, която познавате, в която сте родени и живеете, ще бъде изгорен до основи. Защото Кремъл няма нужда от това. А „Путин и сие“ щяли да възстановят своята „Одеса“ по обичайната схема в пепелта. Тук окупаторите нямат проблеми с опита. И със стария, чеченския, и с новия, украински.
