Лятната украинска офанзива е твърде бавна, юли вече приключва, а осезаем напредък все още не е постигнат. Вярно ли е? Поне така доста авторитетни западни издания интерпретират ситуацията на фронтовата линия, визирайки военни експерти. Нещо повече, те упрекват нашите военни, че уж сме ви обучавали, въоръжили сте и не сте успели да изпълните такава „проста“ задача – да победите окупационната руска армия и да освободите териториите си.
Например, в популярен немски вестник Билд На 25 юли беше публикувана статия, озаглавена „Бундесверът критикува украинската армия за първи път“ (Bundeswehr kritisiert erstmals die Ukraine-Armee). „Украинската контранастъпателна операция за освобождаване на окупираните територии в южната и източната част на страната продължава вече седем седмици. Досега обаче всичко, което войските са постигнали, е освобождаването на 150 квадратни километра и девет малки села“, оплаква се авторът на публикацията Джулиан Репке, известен с текстовете си на военна тематика.
Защо успехите са толкова оскъдни, въпреки мощната, според автора, военна помощ от Запада? Отговорът на този въпрос той намира в секретен документ на Бундесвера, попаднал в ръцете на журналисти на изданието. В него германските военни са доста критични към използването на военна тактика от украинците, на която са били обучавани на Запад.
Представителите на Бундесвера са особено недоволни от факта, че украинското командване разделя настъпателните сили на малки групи. „Техните собствени военни части понякога са разделени толкова фино, че въпреки че всяка военна единица прави нещо, съвместният контрол върху провеждането на битката не се вижда“, се казва в документа. Германските военни експерти се оплакват, че това, първо, увеличава „опасността от приятелски огън“, т.е. огън от собствените си войски, и второ, „по посока на основната атака няма елементи на маневриране за разгръщане на нападателен импулс или установяване на огнево превъзходство“.
Казано по-просто: тъй като Украйна разделя своите обучени на запад бригади на малки части и понякога позволява на групи от 10 до 30 войници – изолирани от останалите войски – да атакуват вражески позиции, нито западната подготовка, нито превъзходството във въоръжаването, нито големият брой обучени войници играят необходимата роля. Това означава, от гледна точка на Запада, че превъзходството на украинските войски над руската окупационна армия ще изчезне“, се казва в текста. Освен това обвинението се отправя именно към украинското командване, а не към войниците. Според германските военни експерти войниците са добре обучени, но командирите със своята „глупава“ тактика обезсилват цялото западно обучение.
Ръцете сърбят незабавно да реагират на такива упреци, защото има какво да отговорят. Но ще го направя малко по-късно. А преди това да си припомним и други критични статии в западната преса. Може би дори не толкова критични, колкото песимистични.
Например, публикацията Уолстрийт джърнъл правилно отбелязва, че въоръжените сили в Украйна не са получили от Запада всички оръжия, необходими за изпълнението на такава сложна задача като мащабна офанзива по цялата фронтова линия. „Очакванията не бяха изпълнени. Вероятността за мащабен пробив на въоръжените сили в Украйна през 2023 г. намалява, а Вашингтон и неговите съюзници са изправени пред тревожната перспектива за продължителна война, която ще изисква нови доставки на съвременно оръжие и допълнително обучение на украинските военни“, пише вестникът.
Изданието цитира военния анализатор Франц Щефан Геди, че според западната военна доктрина, за да се атакува окопал се враг, „е необходимо да бъде поне три пъти по-голям от размера му и да се използва добре координирана комбинация от въздушни и сухопътни сили“.
Притеснението му е предизвикано и от липсата на превъзходство в небето във Въоръжените сили. В края на краищата, без него, както учи западната военна наука, сложните офанзивни операции са просто невъзможни. Никоя западна армия никога няма да започне настъпателна операция по укрепените линии на врага, без да има пълно превъзходство в небето.
Но се чудя: на какво се надяваха западните правителства, като въоръжиха и обучиха армията ни за настъплението, но не й осигуриха самолети, основният елемент на съвременните настъпателни операции? А също и при липса на артилерийски боеприпаси, ракети с голям обсег, касетъчни боеприпаси (на ранен етап от настъплението). И в статията в WSJ Има отговор на този въпрос: надеждата беше поставена върху смелостта и изобретателността на украинските военни. Но чудото не се случи. Изобретателността не позволяваше да се лети над гъсти минни полета, а смелостта не беше достатъчна, за да изпуши врага от мощно оборудвани землянки.
Оплаквания от бавното настъпление на украинската армия могат да се видятАз съм в статията в Ню Йорк Таймс. „Малките териториални печалби са твърде скъпи предвид загубите. Украинската пехота все повече се съсредоточава върху окопните атаки, но сега редиците й се попълват с по-малко обучени и по-възрастни войници“, пише вестникът.
Проблемите с украинската офанзива се споменават и в статията на британското издание Гардиън. „От два месеца украинските войски се опитват да пробият плътно укрепени руски позиции, за да пробият така наречената линия „Суровикин“ в опит да освободят територията си. Боевете бяха изключително тежки, с тежки загуби на техника и персонал от двете страни… Важно е да се разбере предизвикателството, което украинците се опитват да преодолеят. Руските войски се сражават, защитени от няколко слоя бетонни позиции, пред тях 120-500 метра сложни минни полета. Те са подкрепени от значителна артилерийска поддръжка и атакуващи хеликоптери, защитени с плътни средства за електронна война и противовъздушна отбрана. Докато украинските войски са склонни да печелят, когато влизат в близък бой с руснаците, не винаги е възможно да се стигне до там без непоносими загуби.
Така се виждат проблемите на украинската офанзива на Запад. Е, нека се опитаме да реагираме. Да започнем с критики към военните анализатори на Бундесвера. Нека ви напомня, че нашето командване силно фрагментира офанзивните групи. Всъщност за мен е много странно, че германските военни не забелязаха реалната полза от такъв тактически ход. В края на краищата е съвсем ясно, че нападение в огромни колони през минни полета върху силно отбранявани шанци би довело до безброй жертви за украинците. Наистина ли това биха искали нашите германски приятели?
Бих искал да цитирам аналитичния доклад на експерти от Киевския форум за сигурност, който е фактически отговор на обвиненията, публикувани във вестника Билд„Както знаете, типичната сухопътна тактика на Силите за отбрана в Украйна са селективни нападения срещу укрепления от сили на малки групи (10-20 бойци) с подкрепата на бронирана техника, танкове, артилерия и дронове. Това осигури стабилно настъпление на въоръжените сили в Украйна и значителни загуби на противника. Тази тактика се обяснява с изключително трудните условия на контраофанзивата: плътното миниране на терена на юг, превъзходството на Русия във въздуха, както и невероятната (2450 км) дължина на фронта. Украинското командване не може да рискува изтребители и техника твърде много, за да ускори офанзивата“.
Ако нашите бойци напредваха с големи военни формирования войски на ниво батальон или дори бригади, както се случи във войните на ХХ век, то на изхода нямаше да получим очакваните пробиви на десетки километри дълбочина, а по-скоро огромни загуби в бронираните машини и най-лошото – в живата сила. И като резултат – загуба на отбранителна способност.
Що се отнася до песимизма, присъстващ в текстовете в Ню Йорк Таймс и Уолстрийт джърнъл, тогава, от гледна точка на текущото развитие на ситуацията на фронта, може да се твърди, че разчетите са се забавили с поне месец. Въпреки че фактът, че те разчитаха на смелостта и изобретателността на украинските военни, може само да бъде поздравен. Към тези два фактора обаче трябва да се добави и здравият разум. И сега сме свидетели на това как смелостта, изобретателността и мъдрата стратегия се отплащат. Отбранителните сили в Украйна успяха първо да разтегнат окупационните сили по цялата фронтова линия, да опипват слабите войски, да прекъснат логистиката на врага, да унищожат въоръжените складове и командни пунктове. Сега говорим за качествено нов етап в украинската офанзива, както се потвърждава от нов доклад на базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната. И това се случва без въздушно господство, без превъзходство в артилерията и без тройно превъзходство в количествения състав. Тоест, свидетели сме как украинците разрушават всички фундаментални основи на западната военна наука.
Колко успешен обещава да бъде новият етап? Все още няма да говорим за това, за да не го урочасаме, според нашата заветно-селска традиция.
