В нощта на 5 срещу 6 юли руските окупатори атакуват Лвов с ракети „Калибър“. Един от тях е ударил четириетажна жилищна сграда. Спасителите извадиха изпод руините седем загинали, над 40 обитатели на къщата бяха ранени. Журналистът ни посети на мястото на трагедията и ни разказва как обитателите на къщата се възстановяват от ужасна нощ.
***
Парче стъкло пада от прозореца на общежитието над улица „Сахаров“. Момиче в ръкавици внимателно чупи парчета, подобни на остриета, от дървена рамка на прозореца. Тя се кълне, защото стъклото отново пада на земята. Под близкото общежитие мъжете трупат дограми и врати. Минувачи преглеждат повредени къщи. Едно момиче бързо минава покрай него и казва по телефона: „Мамо, но аз просто нямам прозорци. Е, не, но това е всичко…“
Перпендикулярна на Сахарив, улица „Стрийска“ е затворена за автомобили и автобуси. В него има само линейки, полицейски и спасителни автомобили, боклукчийски камиони, които прибират руините.
Блокирана улица „Стрийска“ ()
На входа на кръглия двор на къщата, ударена от ракетата, комуналните услуги молят тълпата да се разпръсне, за да може следващата кола да извади боклука. Част от двора е блокирана от панделки, по които работят спасителите. Те сортират руините с ръцете си, изхвърлят тухла по тухла, мебели и всичко, под което все още се намират няколко жители на къщата.
В двора има шатри на доброволци, социални служби, лекари и представители на градския съвет, около които се струпват десетки хора. Сред тълпата Оля стои и държи куче на каишка, което се движи в инвалидна количка. Момичето гледа как развалините се демонтират.
Кучето на обитателя на къщата на Олга ()
„Живеем в този двор, но апартаментът ни не е целият разрушен. Събудихме се от първата експлозия. След втората стената в коридора се срути. Започнахме да си събираме багажа и да разбираме кое какво е. Кучето лежеше и се паникьоса. Преди това той не се страхуваше от силни експлозии. Тичахме напред-назад и той не разбираше какво се случва. Сега излязохме на разходка с него и не знаем какво да правим по-нататък“, казва Олия.
Заедно с тухлите от къщата пада одеяло. Комуналните служби отново молят хората да напуснат – от двора се изнася пребита кола. Гъст облак прах се издига в двора. Хората покриват лицата си. Ирина отива на ограничителната лента и оглежда разрушената къща. Вчера момичето е било на гости на приятел, който живее на приземния етаж на къщата. Тя пита дали някой е виждал момичето, защото няколко часа след трагедията и е бил онлайн в месинджъра.
Зад Ирина жена говори по телефона: „Няма да си тръгна оттук, докато не я видя“. Това е Олга, която също търси своя приятелка и колежка.
„Живея по-далеч, на Чорновил, но чух експлозиите много ясно. Ето я моята колежка, служителка, която току-що прекара нощта в апартамента си днес. Тя все още е там. Апартаментът й е на приземния етаж. Не можете да се свържете. Въпреки че звуковите сигнали идваха, но сега не са. Очевидно телефонът е разреден. Самотна е, няма деца“, казва Олха.
Хората в двора на къщата, където е ударила ракетата
Няколко души седят на земята. Доброволец тича до тях и им предлага храна, чай и вода. Те отказват. Една жена се разхожда сред тълпата и пита за баба Свитлана, която е живяла на четвъртия етаж.
„В тази разрушена къща, апартамента на сестра ми. Тя е жива, но пребита. В осмата травматология. Тя ще навърши 61 години през август. Сестра работи като медицинска сестра за Охийенко. Аз самият дойдох от Камянка-Бузка. Обадих се на сестра ми, когато се счупи първият прозорец, а след това връзката изчезна. Синът й пристигнал… Вече няма апартамент, няма нищо. Сестра ми живееше сама на четвъртия етаж, от който я извадиха. Тя е спасена от една стена. Първо счупила прозорец, облякла халат и се опитала да избяга – подът се срутил. Стената се запали. Косата на сестра ми също беше изгорена, лицето й беше изгорено, но Бог я спаси. И спасен от факта, че някъде от тръбата се излива студена вода. Един час тя беше под развалините, крещеше, трудно се стигаше до нея. Не знаем какво не е наред с гръбнака й. Има фрактура на голямата бедрена кост. Сега търсим съседката й. Баба Светлана. Казват, че жените още не са я намерили“, казва обърканата жена.
Един човек идва и ни моли да се преместим от другата страна на двора – все още има ракетни фрагменти на дървото, под което стояхме. Те падат след пориви на вятъра. Комуналните работници поставят стълба и вземат парчета метал от клоните.
Линейка отива на двора, но не може да паркираБлизо е до разрушената къща. Лекарите обикалят помещенията от Стрийска, паркират на тротоара срещу бизнес центъра с фасадата, разрушена от ударната вълна. След няколко минути спасителите кранират да предадат тялото на жената на лекарите. Според съседи това е същата баба Светлана. Жената е била на 71 години.
Спасители откриха тялото на жена ()
Момичетата се приближават до фасадата на къщата. Те сочат към един от прозорците на третия етаж. Има рафт с книги и стайни растения. Това е апартаментът, който са наели. Едно от момичетата се смее и моли да не бъде назовано. Той казва, че не разбира напълно какво се е случило, а смехът е гневно избухване или защитна реакция.
„Чакам да ме пуснат в апартамента. Трябва да вземем нещата. Съвсем наскоро поставихме нов монитор. Има и друга техника. Всичко стои до стената, където прозорците са счупени. Наемаме апартамент за около година, но постоянно се страхувахме, че ще удари тук“, казва момичето.
В двора има по-малко хора. Спасителите правят кратка почивка за обяд. Лежат на тревата, бършейки прах от костюмите. Минувачите наблюдават всичко. Децата карат тротинетки. Полицията блокира входа на двора и пуска само живущите. Дронове бръмчат над къщата. Колите все още вадят стъкла. Комуналните услуги помагат на хората да покриват счупени прозорци с фолио и шперплатови плочи.
Двор на къщата в четвъртък, 6 юли ()
В двора стои ръководителят на обществената организация „Световна асоциация за животните в Украйна“ UPAW Оксана Кошак. Тя показва прозорците на апартамента си на втория етаж, където няма стъкло.
„Просто имах късмет, че не бях тук тази вечер. В апартамента имаше приятелка Ира с двете ми кучета. В тази къща има много любители на кучета, всички се разхождаха тук. Когато прозвуча първата експлозия, бяхме на телефона. Попитах я какво прави. Айра отговорила: „Гледам през прозореца, защото хората бягат за прикритие“. Започнах да й крещя да се отдръпне от прозореца и да се скрие в една ниша. Тя просто скочи назад и каза, че вече не е вкъщи. Една от стените на апартамента се е срутила. Облякох се много бързо, пристигнах, все още нямаше спасители и тук всички коли бяха повредени, много стъкла и отломки. Вратата в къщата била запушена, съседите не могли да излязат. Айра също не можеше. След 15 минути имаше спасители, които трябваше да отрежат вратата с мелница. Нашата съседка отдолу имаше силно нарязани ръце от стъкло“, казва Оксана.
Тя припомня, че когато пристигнали спасителите, жителите вече не били допускани зад лентата. Жената обаче ги видяла да влизат в разрушения вход с овчар. Оксана помислила, че е куче за издирване.
„Но се вгледах внимателно и видях, че животното е уплашено, в прах. Спасителите казаха, че това е нечие куче, излязло от развалините. Отведох го. Беше много дружелюбен, учтиво се возеше в колата. Сега животното в ЛКП „Лев“. Съседи разказват, че това е кучето на разселено момиче, което сега е ранено в болница. В къщата определено има други кучета, котки, чинчили. Попитахме спасителите кога ще намерят животните, за да ги уведомят“, казва жената.
Последици от обстрела на Лвов на 6 юли ()
Оксана се приближава от приятелката си Ирина, която е била в апартамента тази нощ. „Видях светкавица от жълта светлина, чух експлозия. Всички прозорци паднаха. Стоях с кучетата между стените, така че останах жив. Дали стоях близо до прозорец или стена, която падна, не знам… Между експлозиите грабнах необходимите документи и изтичах. Взех жетони за кучетата. Ако има аларма, тогава трябва да отидете в приюта. Опитвам се да разбера всичко сега, но все още съм в шок“, казва Ирина.
Няколко наематели се опитват да влязат в апартаментите. Спасителите са помолени да изчакат и да не тръгват сами. Жителите се редят на опашка покрай къщата. В краката им има няколко букети с черни панделки. Хората, които стоят пред разрушената къща от сутринта, продължават да чакат всички руини да бъдат демонтирани.
