Украйна иска обвързващи гаранции за сигурност, за да гарантира дългосрочното си оцеляване, но съюзниците просто все още не са готови да ги предоставят, а западният алианс не е единодушен как да отговори на искането. Това се посочва в материала Politico, информира LB.ua.
Според петима европейски дипломати, въпреки продължилите месеци разговори по тази тема, Западът в момента няма единна позиция по този въпрос.
„Трябва ли НАТО, към която Украйна се стреми да се присъедини, да проведе този разговор? Или най-голямата военна сила в света трябва да осигури индивидуален ангажимент? Има ли някакви гаранции, които струват нещо друго освен членството в НАТО?“, пише вестникът.
Според дипломати всички тези въпроси остават отворени само пет седмици преди срещата във Вилнюс на ключова среща на върха на НАТО. Украйна постави срещата на върха като краен срок, настоявайки съюзниците да поемат ясни ангажименти на срещата, за да позволят в Украйна да се присъедини към НАТО и да предоставят гаранции за сигурността по пътя.
Поддръжниците на Киев са изправени пред неудобна реалност: мнозина всъщност не искат да дадат в Украйна конкретен график за присъединяване към НАТО. Но те също така не искат да оставят украинците разочаровани или уязвими за контраофанзива. В резултат на това редица западноевропейски лидери все повече се отказват от гаранциите за сигурност и предлагат по-оптимистични формулировки за членството. Но по реторика действителното планиране е объркващо, отразявайки трудностите с разбирането между различните групи страни.
„Понякога е трудно да разберем за какво говорим“, каза източноевропейски служител.
Украйна иска лидерите на НАТО да дадат на Киев пътна карта за следвоенно присъединяване – и междувременно конкретни гаранции за сигурност от западните столици. Няколко западни лидери през последните дни говориха поне устно за необходимостта от подобни гаранции. Настоящи и бивши служители обаче казват, че няма консенсус относно гаранциите – какво ще означават те и какъв формат може да се използва.
„В единия край на спектъра е пълноправното членство в НАТО. Тази опция носи със себе си желязната гаранция по член 5 – нападение срещу един съюзник се счита за нападение срещу всички съюзници“, каза Камил Гранд, бивш помощник генерален секретар на НАТО.
В другия край на спектъра, каза той, има нещо, което може да се счита за „хартиени гаранции“, като слабия Будапещенски меморандум от 1994 г., който даде в Украйна слаби гаранции от Русия, САЩ и Великобритания.
Според него между тях има много „варианти“ – от двустранни договори до реални политически ангажименти – и задачата е да се намери „правилното място“.
Едно от предложенията на масата е така нареченият Киевски договор за сигурност, концепция, разработена от кабинета на украинския президент Володимир Зеленски заедно с бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Според плана основна група съюзници ще поеме обвързващи ангажименти за укрепване на отбраната в Украйна за години напред чрез военна и невоенна помощ.
Отделно група бивши висши западни служители в областта на отбраната и учени също лансираха идея, насочена към дългосрочно сътрудничество и подпомагане в Украйна бързо да разшири отбранителната си индустрия. Това би било подобно „на задълженията на САЩ за отбрана към Израел“ и би било „временно“ споразумение преди Украйна да се присъедини към НАТО.
Но официални лица казват, че когато политиците сега говорят за „гаранции“ и „уверения“, те по същество имат предвид обещанията да продължат да предоставят оръжия и обучение, а не конкретни обещания да се застъпят за Украйна.
Както информира нашият уебсайт, бившият генерален секретар на НАТО Андерс Расмусен смята, че някои страни от НАТО може да искат да разположат войски в Украйна. Това може да се случи, ако държавите-членки, включително САЩ, не предоставят осезаеми гаранции за сигурността на Киев на срещата на върха във Вилнюс.