Дезинформацията, за съжаление, не е нещо незаконно. Затова трябва да направим всичко възможно разпространението му да стане по-скъпо и трудно. Защото знаем, че Русия ще го разпространява възможно най-дълго“, казва Мартина Билджиукевич, ръководител на оперативната група East StratCom, в интервю за Мачей Макулски.
През 2018 г. Европейският съюз прие „План за действие срещу дезинформацията“, който позволи по-съгласуван и последователен отговор на тази заплаха. Как оценявате развитието на действията на ЕС срещу враждебните стъпки на Русия и други страни в интернет?
– Почти пет години след приемането на Плана можем да го считаме за знаков момент. Това е първият документ в историята, в който всички големи европейски институции заявяват, че трябва да работим заедно, за да преодолеем предизвикателството на дезинформацията. Много добре си спомням как започна. Това беше третият ми ден като член на работната група Източен СтратКомкога е приет документът. Значението му не може да бъде преувеличено, той определя цялата работа на моя екип и на други, които допринасят за борбата с дезинформацията в ЕС. Това беше и първият официален документ, в който се казва, че трябва да работим в тясно сътрудничество със социалните медии. Това беше времето, когато ЕС призна заплахата. Много показателно е, че такова решение беше взето само няколко месеца преди изборите за Европейски парламент през 2019 година.
– „Планът за действие“ повлия ли на работата на вашия екип?
Важен елемент от плана е ангажиментът на Европейския съюз да наеме 27 местни специалисти по стратегически комуникации в различни части на света. Тяхната задача е да помогнат на службите на ЕС да разберат въздействието на дезинформацията в различните държави и какво може да се направи на местно равнище за адекватно противодействие на заплахите. Понастоящем те оперират в три различни региона: държавите от Източното партньорство, Западните Балкани и Близкия изток и Северна Африка. Те обикновено идват от страната или региона, върху който са съсредоточени техните дейности. Това е важно, защото те говорят езика и познават местния контекст.
– Предприети ли са други важни стъпки на равнище ЕС след приемането на плана за действие?
– Има и други документи, които си струва да бъдат споменати. Една от тях е Европейската програма за демокрация, лансирана основно от еврокомисарката Вера Йоурова. Той засяга, наред с другото, въпроса за дезинформацията в контекста на изборите и свободата на изразяване. Значението му се оказа от решаващо значение, когато Русия атакува Украйна миналата година, но още по време на пандемията Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) признаха рисковете от дезинформация, свързани с COVID-19, и неговото въздействие върху човешкото здраве. Видяхме това в голям мащаб през първата година на пандемията.
– Как реагираха социалните медии?
– Тук стигаме до още един пробив – приетият през 2022 г. Закон за цифровите услуги. Тя въвежда редица нови правила за социалните мрежи, като ги насърчава да вземат по-отговорно отношение към проблема с манипулирането на информацията. Трябва да споменем и Кодекса за поведение, който беше приет няколко месеца след изпълнението на Плана за действие. Това е форма на сътрудничество между Европейската комисия и социалните мрежи и се основава на доброволни решения на платформите. Въз основа на Кодекса те редовно докладват за това как се борят с дезинформацията. Така че това, което доскоро беше трудно да си представим, сега се случва и вдъхнови подобни решения в други региони на света.
– Колко платформи са се ангажирали да се придържат към принципите на Кодекса?
– Всички големи играчи в бранша са се присъединили към него. Мисля, че един от проблемите досега беше, че ние, представителите на ЕС като регулатор, използваме различен език от най-големите корпорации в света. Когато една платформа като Гугъл, ни информира, че е открил дезинформационни фалшификати, може да има различно значение от това, което Карта сайта разказва ни за дезинформационните кампании, с които се е сблъсквал, и за поведенията, които определя като координирани и неавтентични.
Ето защо един от основните изводи от началния етап на сътрудничеството беше, че трябва да използваме общ език. Нуждаем се от набор от условия, с които сме съгласни и използваме по същия начин.
– Вашият екип намери ли решение?
– Моите колеги от ЕСВД предложиха терминът „дезинформация“ да бъде заменен с „манипулиране и намеса на чуждестранна информация“ (Манипулиране и намеса в чужда информация – FIMI). Все повече хора и институции започват да използват термина. Вярвам, че използването му е по-добро от дефинирането и описването на спецификата на даден проблем всеки път, когато се сблъскаме с него.
– Каква е разликата между ФИМИ А дезинформацията?
– Има различни участници, включително държави, които използват различни методи и средства за манипулация. Затова се нуждаем от по-всеобхватен термин, по-широк от „дезинформация“, който може да бъде част от ФИМИ. Разбираме, че това звучи като нещо, което само институцията на ЕС може да измисли, и че добавяме още едно съкращение. Въпреки това, ние го сметнахме за необходимо, защото често се занимаваме с думи, които нараняват хората. Така че, ако не говорим на един и същи език, няма да можем да предприемем никакви действия.
– Изглежда, че правните норми за борба ФИМИ вече е създаден. Какви трябва да бъдат следващите стъпки?
След като Русия нападв Украйна миналата година, бяха наложени санкции за дезинформация и манипулиране на информация. Това е нещо, което никога досега не е правено, но видяхме как Русия многократно използва цялата екосистема на дезинформация и манипулиране на информацията, за да оправдае агресията и военните си престъпления. Ето защо първо получихме решения на Европейската комисия и ЕСВД, които след това доведоха до приемането на тази концепция от Европейския съвет. Всички държави членки единодушно подкрепиха решението за блокиране RT (бивш Русия днес) и Спутник. Това са две от най-големите пропагандни операции на Русия извън страната. Последваха санкции срещу седем други медии, както и срещу десетки лица, пряко свързани с дезинформационната екосистема на Кремъл. Това са сериозни промени, които биха били невъзможни дори месец преди инвазията.
– Защо беше толкова трудно да се наложат санкции преди инвазията?
– Спомням си много дискусии по тази тема, където основният аргумент винаги е била свободата на словото, което означава, че не можем да забраним нито един източник на информация заради нашите ценности и принципи. Всъщност ние имаме и защитаваме тези ценности! Никой не спори с това. Факт е, че руските медии, които споменах, не са медийни групи. Те не се придържат към никакви журналистически стандарти. Дори не обичам да използвам термина „медии“, за да ги опиша, предпочитам да ги наричам „боклучави цистерни“. Най-накрая разбрахме, че свободата на словото е и защита на информационното ни пространство от опити за манипулирането му.
– Какво ще кажете за наличните ресурси на равнище ЕС за борба с дезинформацията? Има мнение, че наличният финансов и човешки ресурс не са достатъчни. Беше ли развитието на законодателството, което обсъдихме по-рано, съпроводено с увеличаване на бюджета и броя на екипите, като East StratCom Task Force?
„Трябва да имаме повече ресурси, но докато се борим с хипопотамите, винаги ще имаме нужда от повече. Въпреки това, в сравнение с 2018 г., моят отбор стана много по-силен. Тя има повече финансиране и повече хора: тринадесет души, които се занимават предимно с Русия като основен участник в манипулирането на информацията, страните от Източното партньорство и Централна Азия. Не е много, но когато започнах работа тук през декември 2018 г. като член на екипа, имах само няколко колеги, бяхме част от отдела за стратегически комуникации, който беше много по-малък, отколкото е сега. Сега отделът има повече от четиридесет души и работи с Русия, както и с Китай и други страни. Освен това има и друг екип, който анализира данни, както и звена, работещи с конкретни региони, които не се считат непременно за обект на дезинформация, а за негови цели. Сега имаме глобална перспектива и повече инструменти на наше разположение.
Наясно ли са хората с нарастващата заплаха от дезинформация?
Осъзнаването на най-високо политическо ниво на усилията на Русия и Китай да оправдаят войната нарасна от миналата година. Това се отнася и за широката общественост. Виждаме това във всички наши онлайн канали. Общата осведоменост се увеличи, но за съжаление беше необходима пандемия и война, за да могат много хора да осъзнаят, че дезинформацията може буквално да убива.
– Как оценявате въздействието на работата East StratCom Task Force?
– Това е въпрос за един милион долара. Когато сте в стратегически комуникации, можете да видите дали вашите последователи са се появили и колко често хората реагират на това, което искате да им предадете. И тук виждаме поне десетократно увеличение на интереса към нашата работа, отколкото беше преди нахлуването на Русия в Украйна. Измерването на експозицията също е предизвикателство, защото говорим за операции, които засягат човешкия мозък. Това означава, че често се занимаваме с дълбоко вкоренени вярвания, които са трудни за изследване. Опитваме се да провеждаме проучвания в страните от Източното партньорство, които ни помагат да тестваме определено дезинформационно съдържание и да преценим дали хората вярват в него и защо. Това поне ни позволява да преценим, дали дезинформацията работи и дали усилията, положени от общността, бореща се с нея, имат някакъв ефект.
– Как да реагираме на дезинформацията? Чрез посещение на сайта Работна група East StratCom, изглежда, че основният инструмент е проверката на фактите. За съжаление, надеждната информация никога не достига до същата аудитория като манипулацията. Затова се нуждаем от други инструменти за повишаване на ефективността на борбата с дезинформацията.
– Никога няма да има едно решение, което да е подходящо за всички ситуации, затова трябва да използваме широка гама от инструменти. Само тогава нашата работа има смисъл. Също така е важно да се помисли кой използва тези инструменти. Можем да говорим за всички хора, които са в информационното пространство и вършат някаква работа. Това означава да помислите каква информация консумирате и дали трябва да консумирате толкова много от нея, или да проверите източника на информацията. Това постоянно се напомня от верификационната общност и журналистите.
От индивидите до гражданското общество, държавата и международното ниво, всеки има своята роля. Това се отнася и за частния сектор и социалните медии. От тази гледна точка проверката на фактите е един от ключовите инструменти и съм съгласен, че има много предизвикателства в тази област. Проверената информация никога няма да бъде толкова популярна, колкото манипулираният разказ. Освен това работата на проверителите на факти не е широко оценена. Проучване, публикувано в Полша преди руската инвазия в Украйна, установи несъответствие между процента на тези, които казват: „Подкрепям проверителите на факти и разбирам колко важна е тяхната работа“, и процента на тези, които могат да посочат поне една организация за проверка на фактите. Затова смятам, че трябва да се направи много повече за популяризирането на този вид работа.
Освен това на нашия уебсайт е налична база данни с дезинформационни съобщения, които сме събрали през последните осем години. Тя може да се използва, за да се идентифицира кога Русия е използвала определени разкази, например за украинците като нацисти, и да покаже, че това е повтарящ се елемент от руската тактика.
– Има ли цел да се създаде публичен инструмент, който да направи всеки разобличител?
– Да, този инструмент трябва да е достъпен на различни езици. Всеки път, когато някой забележи нещо в медиите си, което е подозрително, може да използва нашите инструменти, както и тези на други организации, за да го провери и да разбере какво е факт.
Най-важната част от противодействието е изграждането на устойчивост. Това означава, че трябва да инвестираме в способността да реагираме бързо. В това можем да разчитаме на проверителите на факти да ни помогнат. Трябва обаче постоянно да сме наясно с новите тактики и методи, които Русия и други използват, за да ни манипулират.
– Как можем да увеличим това съпротивление?
– Под съпротива имам предвид например обучения, които провеждаме за журналисти и представители на граждански организации. Предоставяме им инструменти за анализ на разузнавателни данни и данни с отворен код, така че да могат да проследят разказа за дезинформацията и да разберат как се разпространява. Гледаме на това като на дългосрочна инвестиция. Предполагаме, че когато журналистите и неправителствените организации получат такова знание, те ще го предадат на своите общности и посланието ще се разпространи. В резултат на това всички ще станем по-устойчиви.
– А какво могат да направят държавите и международните организации?
Един от ключовите инструменти, използвани от държавите и международните организации, е координираният дипломатически отговор. Г7 В изявление се призовава Русия да спре дезинформационните практики. Днес може да изглежда като много лека мярка, но преди няколко години не беше. Като общност от съмишленици, ние изпращаме послание: „Виждаме те, Роузи, и знаем как да се справим с твоите методи“.
Бих искал да спомена и най-новата форма на нашия отговор: пречки, добър пример за които са санкциите. Опитваме се максимално да усложняваме дезинформацията.
– Защо е толкова трудно да се борим с дезинформацията?
Повечето практики, използвани от Русия и други участници за манипулиране на потребителите, не противоречат на закона. Дезинформацията не е незаконна. Затова трябва да направим всичко възможно разпространението му да стане по-скъпо и трудно. В крайна сметка знаем, че Русия ще го разпространява възможно най-дълго.
– Как виждате следващите стъпки в засилването на отговора на дезинформацията?
– Най-логичната стъпка е да се засилят текущите операции. Този процес вече е започнал и трябва да се съсредоточим върху това, а не върху измислянето на нещо ново. Знам, че не звучи много интересно, особено когато говориш с представители на медиите, които очакват зрелищни неща. Това е съвсем естествено. Но нямам нищо против да премина към по-скучна фаза, коМожем да видим как работят различните инструменти и да продължим да ги подобряваме.
Превод от полски
Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между нас и полското списание Nowa Europa Wschodnia.
Предишни статии от проекта: Украйна – ЕС: горещ завършек на преговорите, Украйна – бягство от избора, Източно партньорство след арабските революции, В криво огледало, Презрян, Лукашенко отива на война с Путин, Между Москва и Киев, Наденицата е наденица, Моят Лвов, Путин на галерите, Полуостровът на страха, Украйна е изобретена на изток, Ново старо откритие, И трябваше да е толкова красиво, Новогодишен подарък за Русия, Или обсъдете историята, безизходицата в Минск
Оригинално заглавие на статията: Rosja atakuje Unię Europejską dezinformacją
