Седмицата в политическия живот в Украйна, кастрирана от войната и военното положение, започна с интервю с председателя на Върховната рада Руслан Стефанчук. Един от ключовите въпроси, отправени към председателя на Върховната рада, засягаше датата на следващите парламентарни избори. Те формално са насрочени за 29 октомври 2023 г., но предвид ситуацията на фронта и в Кремъл войната едва ли ще приключи достатъчно бързо, за да осигури пълноценен изборен процес. Затова колкото по-нататък се появяват по-експертни и не много мнения за това кога и как ще се проведат следващите парламентарни избори.
По-специално започнаха да се появяват слухове, че десетата Върховна рада в историята на независима Украйна може да бъде избрана точно по време на войната. Теоретично няма нищо невъзможно – забраната за провеждане на избори в периода на военно положение не е записана в Конституцията, която не може да бъде променяна през този специален период. Законодателството може да бъде променено. Но властите едва ли ще предприемат такава крачка украински – това решение ще изглежда твърде остро, особено на фона на процеса на европейска интеграция в Украйна, който самата Украйна се опитва да ускори. Провеждането на съмнително качество на изборите в такава ситуация, меко казано, няма да помогне на страната ни да стане член на Европейския съюз, но е напълно способна да го отложи.
Затова Стефанчук, в отговор на въпрос за следващите избори за Върховната Рада, отговори ясно – по време на военно положение те не могат да бъдат организирани, както по законодателни, така и по съвсем практически причини. И най-добрият вариант, според оратора, е да се избере следващата Върховна рада веднага след края на войната. (Или поне премахването на военното положение, защото една война в един или друг формат – да речем, както в периода 2015-2022 г. – може да продължи повече от една година или дори десетилетия.) И ето нещо, за което да говорим.
Провеждането на избори в най-кратки срокове съгласно действащото законодателство – извънредно, например, изискващо само 60 дни подготовка – ще означава едно просто нещо. На тези избори украинците ще гласуват не за бъдещето, а за миналото. По-точно за тези, които печелят войната. (Разбира се, говорим за победата в Украйна в сегашната война, защото след поражението на какви избори можем да говорим…)
И това до известна степен е дори логично. В Украйна от година и половина няма политически живот. Да предположим, че войната продължи още една година. Вече минаха две години и половина. През този период и в мирно време ситуацията на политическата карта в Украйна се промени доста драматично, да не говорим за бурното военно време. И ако е по-лесно за жителите на западната част в Украйна, защото партиите, които избраха тези региони, някак си оцеляха, дори и да не всички, тогава на Изток ситуацията ще се промени до неузнаваемост. Онези партии, предпочитани от източните, просто изчезнаха от политическия хоризонт (или защото бяха забранени, или поради промяна в политическата парадигма). Кого трябва да изберат тези доста големи избирателни райони? Или герои от войната, или такива, които ще призоват за помирение с Русия. Нито един от двата критерия няма нищо общо с бъдещето в Украйна.
Но същият принцип, който с удоволствие ще бъде използван от всички политически сили – и най-вече по очевидни причини, от властите – има един голям недостатък. Както вече споменахме, това е гласуване за миналото. За това, което се случи по време на войната. След края на тази войв Украйна ще трябва да изгради по същество нова държава, най-накрая украинска и, вероятно, европейска. И за да направят това, украинците трябва да се докопат не само до снимки на онези, които са се борили или са били доброволци, но и до политически програми на стари и още повече нови партии. Ново, на първо място, защото избирателната карта в Украйна след войната ще се промени до неузнаваемост – като се започне с това, че управляващата партия, след поредица от предвоенни скандали и появата на предатели в състава си по време на войната, ще претърпи процес на радикална трансформация. Но гласуването за нови „нови лица“, дори и те да бъдат наградени с държавни награди (съвсем заслужено, между другото), е контрапродуктивно. Украинците вече толкова пъти са гласували за имена, а не за програми и принципи, че е време да се научат.
Освен това след войната ситуацията в Украйна по принцип няма да е подобна на тази, която беше на 23 февруари 2022 година. Руската посока, в която живееха и процъфтяваха много партии, ще изчезне или почти ще изчезне. Също така, позицията на „някаква разница“ ще бъде неизгодна, защото сега и след войната водеща ще бъде идеята за европейската интеграция в Украйна. Следователно, за да се откроят от други стари или особено нови имена, партиите ще трябва, както в скучния Европейски съюз, да се научат да се състезават в истински ляво-десен избирателен формат. За 30 години в Украйна всичко беше ясно – или сте за проукраински, или за проруски партии, или за партията на тези, които не се интересуват как се нарича улицата, най-важното е да бъдат осветени. Това вече няма да се случва в следвоенв Украйна. Дори остатъците от OPFL, които несъмнено ще се опитат да влязат в Rada-X, вече няма да въртят педалите на темата за приятелството с Русия толкова открито, колкото беше преди войната. По-специално, защото броят на поддръжниците на такава идея сериозно ще намалее поради смъртни случаи, емиграция и промяна на политическата позиция.
Затова, за да се даде възможност на украинските партии да оживеят/да се родят и да извършат пълноценна работа преди изборите, те трябва да бъдат отложени, да речем, с 9-12 месеца. Това не е толкова дълго време, колкото изглежда. Ако веднага след войната изберем Радата на принципа „кой се е борил и доброволец“, а след това се окаже, че този съвет изобщо не отразява реалните настроения на населението (които ще се проявят по-късно, няколко месеца след такива избори), тогава ще трябва да изчакаме четири години. Няма ли да е по-добре да изчакаме една година, за да изберем по-добър и реалистичен парламент?
Но в този вариант има един недостатък – той е от полза за опозицията и следователно е нерентабилен за властите. Защото изборът на населението след 12 месеца, а не два, вече няма да се основава на героите от войната, а на това, което ще се случи в страната през тези месеци. И вероятно няма да се случат много приятни неща. Сега всъщност живеем за сметка на западните партньори – защото за всички е очевидно, че в противен случай няма да оцелеем, икономиката по време на война, дори географски локализирана като нашата, е просто недееспособна. След войната Украйна ще трябва да изкарва прехраната си сама. Не без подкрепата на Запада, а на себе си. И когато започнат прекъсванията в пенсиите и заплатите, когато доларът и цените започнат да се покачват – каква ще бъде реакцията на обществото? Съвсем ясно е, че антиправителствено.
От друга страна, също е невъзможно да се забави изборът на нова Рада. Днешната монокоалиция, дори по време на война, показа, че най-добрият ден в нейната история ще бъде денят на завършване на правомощията. А загубата на ценни месеци в контекста на процеса на европейска интеграция (който едва ли ще приключи до края на войната) е много скъпа.
Така че, ако не вземем предвид субективни причини под формата на желания на властите и опозицията или обективни, като например организирането на избори в редица региони, засегнати от военните действия и за голям брой бежанци, които може да не се завърнат у дома (това преди това логично беше заявено от първия заместник-председател Олександър Корниенко, подчертавайки термина „4-5 месеца след премахването на военното положение“) – за най-оптималното политическо провеждане на следващите избори за Върховната рада от гледна точка на бъдещето в Украйна Елитите ще трябва консолидирано да намерят пресечна точка на двете графики: „темпът на следвоенните реформи и възстановяване“, който очевидно ще намалее с времето, и „развитието на пълноценен политически живот“. В момента, в който украинците, от една страна, ще могат повече или по-малко адекватно да разбират потенциалните участници в изборите и техните следвоенни програми, а от друга страна, те все още няма да започнат да се депресират, защото Украйна не се е превърнала в член на ЕС с подходящ стандарт на живот за две или три седмици и трябва да бъде избрана нова Върховна Рада в Украйна.
И наистина нов. В която за първи път партиите трябва да се разделят не според старите принципи, а според класическия капиталистически формат на политическия спектър. За да могат хората да отидат до урните, те трябва да изберат не „украинска Украйна, интегрирана в Европа“ (това трябва да бъде основата за всички политически сили) или „руски сателит с два държавни езика и руски бизнес“ (и това трябва да изчезне завинаги) – а за определени възгледи за икономическото развитие, трансформацията на образователната система, промяната на пенсионната система и т.н. Украинците трябва да спрат да избират между Украйна и Малката Русия и трябва да се научат да определят какъв живот в Украйна искат да видят. И за предпочитане от Рада-Х – първата следвоенна.
