Вечерта на 24 юни Евгений Пригожин заяви, че неговите наемници, които са спрели на няколкостотин километра от Москва, „разполагат колоните си и се връщат в полеви лагери по план“. Авторът на ЦИК „Вагнер“ обясни причината за решението си така: „Сега е дошъл моментът, в който може да се пролее кръв“. Това беше не само неясна, но и фалшива формулировка: 13 руски пилоти бяха убити в деня на преврата.
Освен това предния ден Пригожин обвини ръководството на Министерството на отбраната на Руската федерация, че стреля по наемници (без да представи никакви убедителни доказателства) и заяви, че ЧВК ще се занимава с „мерзостите“, които „унищожават руските войници“. На първо място, с министъра на отбраната Сергей Шойгу, когото Пригожин нарече „жена“ и „животно“.
Преди Пригожин да съкрати въстанието си, изведнъж става ясно, че Александър Лукашенко преговаря с него – и се твърди, че Пригожин е приел от него предложение да спре колоните от наемници; Това съобщиха представители на официалния Минск. Самият основател на ЧВК не каза нищо за това (въпреки че беше изключително разговорлив по време на преврата си). Но версията на Минск скоро беше потвърдена от говорителя на руския президент Дмитрий Песков. Освен това, според Песков, Пригожин „ще отиде в Беларус“ и наказателното дело за бунта, започнат срещу него, ще бъде спряно. Какво точно ще прави Пригожин в Беларус не е известно.
Според близък до Кремъл събеседник властите преговарят с Пригожин под една или друга форма от вечерта на 23 юни, когато той обяви началото на своя „поход на справедливостта“:
Военното ръководство, служителите на президентската администрация, ръководството на Росгвардия и близки до него служители се опитаха да общуват с него. Но самите му действия бяха такива, че не беше много ясно за какво да говорим.
Исканията също бяха неясни и странни: да се отстрани Шойгу, да не се влиза в делата на „Вагнер“, да се финансира повече. Но след такива действия нямаше място в системата (Пригожин). Във всеки случай той (би загубил) нещо, дори и да получи гаранции за живот и запазване на бизнеса под някаква форма. Не искаше да загуби.
Първоначално Кремъл се надяваше да разреши ситуацията „по-малко или по-малко по мирен път“, но не беше възможно да се постигне споразумение с наемническия лидер. След това Кремъл нареди на руските губернатори и политици публично да осъдят действията на Пригожин и да го обявят за „предател“. Около 10 часа московско време самият Путин изнесе телевизионно обръщение, в което обвини Пригожин, без да споменава фамилията му, в „предателство“ и „намушкване в гърба“, като по този начин напълно изключи възможността за мирно разрешаване на ситуацията.
Пригожин отговори, че „президентът дълбоко се е объркал“: „Никой няма да дойде да признае по искане на президента, ФСБ или някой друг“. По това време вагнерците вече контролират Ростов на Дон; в следващите часове те напреднаха абсолютно безпрепятствено към Москва.
В същото време около средата на деня на 24 юни Пригожин започва сам да се опитва да се свърже с Кремъл и уж дори „се опитва да стигне до Путин, но президентът не иска да разговаря с него“.
Според близки до Кремъл и руското правителство събеседници най-вероятно Пригожин е осъзнал, че е „превишил мярката“ и „перспективите за движението на колоните му са неясни“. По това време наемниците вече не са толкова далеч от река Ока – там руската армия и Росгвардия решават да построят първата отбранителна линия срещу вагнеритите. В същото време, въпреки изявленията на Пригожин, че „половината армия“ е готова да замине с него (и въпреки факта, че в регионите той не получи никакъв отпор от силите за сигурност), в ЦИК нямаше допълнителна подкрепа през първите часове на въстанието.
Виждайки настроението на Пригожин, Кремъл уж решил да не отива на „кървав сблъсък“, твърдят събеседниците на Медуза. Според тях окончателните преговори са били проведени от голяма група служители, които включват, наред с другото, ръководителя на президентската администрация Антон Вайно, секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев и руския посланик в Беларус Барис Гризлов.
Фронтмен на тази група беше Александър Лукашенко. Според източник, близък до Кремъл, Пригожин е настоял висши служители да участват в преговорите; предвид нежеланието на Путин да се свърже с основателя на ЧВК, преговарящите нямаха много възможности.
„Пригожин се нуждаеше от надежден гарант, за да излезе от играта (спасявайки лицето). Това е Лукашенко. Той обича PR и разбира ползите, затова се съгласи“, казва събеседникът. Според него „ползата“ за Лукашенко е очевидна: публично именно той стана човекът, който „спаси Русия не само от гражданска война и поне от голяма кръв“.
Източници, близки до Кремъл и руското правителство, са съгласни, че след радикалната им речПригожин загуби: „Той беше изгонен от Русия. Президентът не прощава това“. Според тях страните все още ще „обсъждат“ детайлите на споразумението за новата позиция на Пригожин, но „той няма да има предишното влияние и ресурси“.
В същото време близък до Кремъл събеседник не изключи, че в резултат на преврата може да има кадрови промени в ръководството на Министерството на отбраната: „Но не по искане на Пригожин, а заради самоотстраняването на Министерството на отбраната“.
В самото начало на преврата генерал Сергей Суровикин (който командваше групата руски войски в Украйна от началото на октомври 2022 г. до началото на януари 2023 г.) излезе с видеопослание, призовавайки вагнеритите да спрат и „да решат въпроса по мирен път“. Същото видео е записано на същото място от армейския генерал-лейтенант Владимир Алексеев: той нарече действията на Пригожин „удар в гърба на президента“ и „опит за преврат“.
Няколко часа по-късно Пригожин се срещна с Алексеев и руския заместник-министър на отбраната Юнус-Бек Евкуров в щаба на Южния военен окръг в Ростов на Дон. Бизнесменът им казал, че ще отиде в Москва и искал да „вземе началника на Генералния щаб (Валерий Герасимов) и „министъра на отбраната Сергей) Шойгу“ (на което Алексеев отговорил с усмивка: „Махнете го“). Пригожин каза също на преговарящите от армията, че те са „стари клоуни“.
В същото време нито Сергей Шойгу, нито Валери Герасимов все още не са казали и дума за въстанието на Пригожин. Също така не е известно къде са били през цялото това време.
Източник, близък до правителството, но се съмнява, че кадровите решения по отношение на руското министерство на отбраната могат да бъдат взети в близко бъдеще: „Путин почти никога не продължава за обстоятелствата и не се огъва под натиск“.
Близки до Кремъл събеседници в същото време признават, че превратът е отслабил позициите на Путин: „Той можеше да отиде в Пригожин, но вчера нямаше къде да отиде (след телевизионното обръщение). Той е „царят“, „първият“, но шибана муха, когато е необходимо, се намесва и не се насилвайте да блестите с фасадата на Лукашенко и да преговаряте със силите за сигурност“. В деня, в който Пригожин изпрати армията си в Москва, Путин работеше с документи в Кремъл, според говорителя му Песков. В същото време самолетът на Путин, оборудван с техника за управление на армията, излетя от Москва следобед на 24 юни и изчезна от радарите в района на Твер.
Сега за Путин ще бъде по-трудно да „събере вертикалата на властта“ – и ще има само още опити за „пренареждане на системата“ от страна на „руските елити“.
