Мудната беззъба реакция на ООН и други международни организации към взривяването на ВЕЦ „Каховка“ от руските окупатори предизвика нова вълна на възмущение и разочарование на украинците. Представителите на властите също не скриха недоволството си от безразличието на международната общност към новия престъпен акт на страната агресор. Въпреки това, безпомощността и неефективността на международните структури, предназначени да защитават мира и справедливостта в света, не е нищо ново.
Първата световна война от 1914-1918 г. прави дълбоко впечатление на съвременниците по отношение на мащаба на военните действия, броя на причинените смъртни случаи и разрушения. Появата на нови смъртоносни оръжия и тяхното използване на практика доведе до многобройни жертви. Западните политици от онова време искаха нова голяма война да не стане реалност отново в бъдеще. За целта е създадена международната организация Лига на нациите.
Основателите на Лигата на нациите си поставят благородни цели за нея. Организацията трябваше да осигури мир на планетата и мирно разрешаване на споровете между страните. А също и да се борим за разоръжаване, колективна сигурност и подобряване на качеството на живот на планетата. Първоначално дейността на тази структура е сравнително успешна. Обществото на народите се превърна в платформа, където дипломати от различни страни по света се срещаха и преговаряха. Държави от различни континенти бяха приети в редиците му. Дори страни, които не бяха членове на Обществото на народите, проявиха интерес към работата му. Международната организация също така успя да разреши няколко териториални гранични спора в различни части на света. По този въпрос обаче ефективността му е изчерпана. Когато великите сили на света влязоха в игра, които отново поставиха за цел да променят границите на своите съседи с военни средства, Обществото на народите не можеше да им се противопостави. Институцията, създадена, за да предотврати друга световна война, беше унищожена от тази война.
Сериозни алармени камбани се появяват в началото на 30-те години на миналия век. Член на Обществото на народите и постоянен член на Съвета на Лигата, Японската империя започва завладяването на Манджурия през 1931 година. Опитите да се сложи край на агресията се провалиха. Също така не беше възможно да се наложат икономически санкции срещу Япония или да се формира международна военна коалиция под егидата на Лигата. През 1933 г. официалното Токио обявява оттеглянето си от Обществото на народите. През същата година Германия прави това, където на власт идва Адолф Хитлер. Нещо повече, нацистите поставиха въпроса за напускането на Обществото на народите на референдум, където повече от 90% от германците гласуваха за него.
Напрежението в света се засилваше. Всички усилия на Обществото на народите да спре новата война бяха напразни. Тази структура не успява да наложи ефективни санкции срещу Италия, която нахлува в Етиопия през 1935 година. Лигата не спира Испанската гражданска война от 1936–1939 г. Буреносните облаци на нов голям конфликт отново се събираха над Европа. И всичко това се случи с пълната безпомощност на институцията, която беше създадена именно за да предотврати нови войни. Егоизмът на отделните членове на Лигата, самоотстраняването на Съединените щати, които никога не ратифицираха Версайския мирен договор с Германия и хартата на Обществото на народите, включени в него, направиха депресиращо впечатление.
На този фон през 1934 г. СССР става член на Обществото на народите. Покани за тоталитарна комунистическа държава за присъединяване към международна организация изпратиха 30 държави-членки. Инициатор е Франция. СССР също е избран в постоянния съвет на Лигата. Както виждаме, приемането на съветско-комунистическата империя в Обществото на народите не беше предотвратено нито от новоорганизирания геноцид на украинската нация чрез Гладомора, нито от нейния открито антидемократичен агресивен характер. СССР обаче не се задържа дълго в Обществото на народите. През декември 1939 г., след съветската атака срещу Финландия и кадри от масовите бомбардировки на финландски градове, световната общност започва да иска изключването на СССР от Лигата. Съветското правителство измисли различни глупости. Стигна се дотам, че народният комисар по външните работи Вячеслав Молотов заяви: СССР не е във война с Финландия, а фокусът на войната беше разпален от финландското правителство, което вече е загубило легитимността си. Но никой не прие лъжите на Москва сериозно.
На 14 декември е свикана сесия на Събранието на Обществото на народите. По инициатива на Аржентина на дневен ред беше поставен въпросът за изключването на Съветския съюз. Причината е агресия срещу Финландия. От 40-те държави-членки на Обществото на народите, 28 държави гласуваха за проекторезолюцията на Асамблеята. Съветът на Обществото на народите прочете резолюцията, приета от Асамблеята, и излезе с резолюция за експулсирането на Съветския съюз. Кремъл не беше особено разстроен. Той уверено тръгна по пътя на войната и новото разделение на света. Напротив, Москва отбеляза, че сега има „свободни ръце“ и не е обвързана с Обществото на народите.
Както виждате, предшественикът на ООН, Обществото на народите не можа да спре Втората световна война. Решението за изключване на СССР всъщност беше последното решение на Лигата. По това време в света вече е започнала нова голяма война. Полша е окупирана от Третия райх. Дейността на Лигата най-накрая спря. През 1946 г. е разпуснат. Но в някои отношения Лигата на нациите е качествено различна от Съвременна ООН. Тогава агресорите поне бяха изключени от международната структура. Или напуснаха по собствена инициатива, както направиха Япония, Германия и Италия. Сегашната ООН не е способна дори на такъв акт. Това се дължи на специфични правни норми. Хартата на ООН не предвижда възможност за лишаване на дадена страна от постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН. Изключването на дадена страна от ООН изисква съгласието на две трети от членовете на Общото събрание на ООН и единодушното одобрение на това решение от Съвета за сигурност. Следователно, ако агресорът е член на Съвета за сигурност, той гарантирано няма да се страхува от изключване от ООН.
А агресорите от миналото, колкото и цинично да звучи, бяха по-честни със света и със себе си. Япония, Германия и Италия тръгнаха по пътя на нова война, но не използваха платформата на Лигата, за да правят редовно неверни изявления за ангажираност към мира и да обвиняват жертвите си. Те избраха своя път и го извървяха, усещайки слабостта и разединението на световната общност. Вместо това Русия не иска да се оттегли от ООН. Тя напълно използва влиянието си в международните организации, за да сее лъжи и лъжи там, напълно да изопачава факти, да се прави на жертва на агресивното поведение на НАТО, да тъче глупости за украинските биолаборатории и ядрени оръжия. И дори да подаде молба за Киев до Международния съд във връзка с „взривяването на ВЕЦ Каховка“. Агресорът и международен престъпник има правно защитена привилегирована способност да лъже целия свят и да избягва отговорност. А ООН просто не може да направи нищо по въпроса. Тя се превърна в платформа за агресор, който излъчва посланията си, използвайки международни световни организации.
Неуспехът на международните организации да предотвратят агресията или да изправят агресора пред правосъдието не трябва да изненадва или шокира. Очевидно структури като ООН или Обществото на народите могат да допринесат за решаването на определени световни проблеми, но на много по-ниско ниво и в по-малък мащаб. Те обаче почти не са в състояние да се справят с желанието на някакъв тоталитарен режим да запали огън на война или да преначертае държавните граници на политическата карта на света. Ако изведнъж се стигне до нова световна война, ООН ще бъде парализирана като Обществото на народите. В този свят, пълен с опасности и конфронтация, първо трябва да разчитаме на себе си. Или членство във военно-политически блокове като НАТО.
