Лъжата е една от основните характеристики на политиката на Москва. Историята на Москва е изградена върху лъжи и лъжи. Неспазването на междудържавните споразумения, фалшифицирането на предишни споразумения, откровените лъжи от най-висок стандарт и пълната подмяна на понятията, умножени от безпринципни и заблуди за собственото величие, съпътстват Русия още от дните на Московското царство. В продължение на векове Кремъл умело съчетаваше грубата сила с безскрупулност и цинизъм и превърна лъжите в мощен инструмент на своята пропаганда. Нищо чудно, че Ото фон Бисмарк предупреди за безсмислието на всички договори с Русия, които са безполезни.
Много преди известната фраза на Бисмарк украинците успяха сами да видят какви са споразуменията и споразуменията с Москва. Когато през 1654 г. Богдан Хмелницки решава да сключи военно-политически съюз с московския цар, той няма представа, че ще минат малко повече от 100 години и Хетманатът, заедно със Запорожието Сич, ще изчезне от политическата карта на света чрез усилията на нов „съюзник“. И украинските земи ще загубят всякакви признаци на автономия, разпадайки се в Руската империя. Ако Богдан Хмелницки и казашките офицери знаеха повече за предателството на руснаците и патологичната им склонност да нарушават каквито и да било по-рано сключени договори, хетманът определено нямаше да се впусне в тази авантюра.
Историците все още спорят какъв е бил Переяславският съвет. Факт е, че приживе Богдан Хмелницки успя да съжалява за съюза с Московия и активно търсеше други външнополитически варианти за запазване на украинската държавност. Тази смърт прекъсна това търсене.
Резултатът от Переяславския събор от 1654 г. са така наречените мартенски членове от 1654 г. – споразумение между новосъздадената украинска държава и Москва за политическото положение в Украйна и отношенията й с царя. Този документ никога не е ратифициран от казашкия съвет. Освен това оригиналният текст на статиите не е запазен, а само техните копия. Трудно е да се каже колко надеждни са те. Ако вярвате на тези документи, тогава се появи приблизително следната картина на споразумения между двете страни.
Украйна запази военно-административните си ръководни органи, оглавявани от избран хетман. В Хетманата местното законодателство трябваше да продължи да работи без ограничения. Царските управители нямат право да се намесват във вътрешните работи в Украйна. Украйна поддържа въоръжените си сили – 60 000 казашки армии. Правителството на хетмана има право да прави бизнес с чужди държави и няма право на отношения с Полско-литовската държава и Османската империя. Хетманът е избран в казашкия съвет за цял живот, а царят е информиран за резултата от избора. Властта на хетмана се разпростря върху цялата територия в Украйна. Всички данъци и приходи бяха събрани от украинските финансови власти. Представителите на Москва трябваше да приемат дължимата им почит от тях. На територията в Украйна бяха разположени московски войски, които трябваше да бъдат поддържани за сметка в Украйна.
От самото начало Москва работи за премахване на украинската държавност, използвайки лъжи, изнудване и фалшификация. През 1659 г. синът на Богдан Хмелницки Юрий Хмелницки е принуден под натиск да подпише нови споразумения с царя, което значително ограничава украинския суверенитет. Московските пратеници убеждават Юрий Хмелницки, че подписва същите статии, които баща му е подписал. Всъщност това беше откровена лъжа. Переяславските членове от 1659 г. забраняват на казаците да преизбират хетмана без съгласието на царя. Освен това хетманът трябваше да бъде одобрен в Москва. Правото на дипломатически отношения на хетманската държава е премахнато. Украйна трябваше да изпрати собствена армия по искане на царя. Московските гарнизони сега са разположени в Переяслав, Нижин, Братслав и Уман, а Киевската митрополия трябва да бъде подчинена на Московския патриарх.
С всеки нов украински хетман Москва подписваше нови договори. И всички нови споразумения систематично унищожаваха остатъците от украинския суверенитет и държавност. Влиянието на Кремъл нараства постоянно, а украинската автономия всеки път е ограничавана. От параграфите на преписи от мартенските споразумения от 1654 г. постепенно не остана нищо. Обещанието за зачитане на казашките права и свободи е забравено. Москва всеки път въвежда нови клаузи в договорите, до искания за насърчаване на „браковете между велики руснаци и малки руснаци“. Хетманатът губеше остатъците от своята субективност. Минават малко повече от сто години, докато през 1764 г. украинската казашка държава окончателно престава да съществува. През 1775 г. същата съдба сполетява и Запорожието сич. Истината за нищожността на споразуменията с Москва работи гладко през седемнадесети и осемнадесети век. В бъдеще нищо не се е променило.
Когато болшевишка Русия тръгна да завладее Украйна и да унищожи УПР, нейната експанзия беше придружена от насилствен поток от лъжи и лъжи. Много преди Путин руските болшевики измислиха универсално цинично манипулативно извинение: „Това не е ние“. Първоначално Съветът на народните комисари обвинява Централната рада, че води „буржоазна политика“. Подобни обвинения изглеждаха напълно абсурдни. В крайна сметка Централната рада се състоеше главно от представители на леви социалистически партии. Тогава руснаците превземат Харков и там провъзгласяват формирането на съветския УПР. И тогава започна пълзящото завладяване в Украйна, което беше извършено от руско-болшевишката армия, но външно представено като вътрешен граждански конфликт в рамките в Украйна.
През 1918 г., след поражението на Германия в Първата световна война, Съветска Русия решава отново да завземе Украйна. Агресията традиционно започва от територията на Русия. Когато Директорията на УНР изпраща протестни ноти до съветското правителство, тя получава отговор в московски стил. В него се твърдеше, че в Украйна няма руски войски, а армията на „украинското съветско правителство, което е напълно независимо“, се бори срещу Директорията. Разбира се, това беше пълна лъжа. Но Кремъл имаше огромен исторически опит в изкуството на лъжата. И за да се опакова агресията в по-красива обвивка, беше създадено марионетно съветско-украинско правителство.
СССР беше държава, основана на лъжи. Лъжата беше излъчена навън и вътре в тази тоталитарна единица, нова форма на Руската империя. Социалкомунистическият експеримент се превърна в ужасни човешки загуби и донесе много неприятности. Но комунистическият мит се основаваше на същата лъжа. Москва излъга света и себе си. Тя скри истината за престъпленията, геноцида и репресиите. Но в крайна сметка съветската империя отиде в забвение. Тя обаче оставя след себе си наследник – Руската федерация.
Сто години по-късно, по време на новата руско-украинска война, Русия традиционно използва лъжите като инструмент за подготовка и оправдаване на агресията си. Излъчвайки поток от лъжи и манипулации на международната арена, Москва се опита да обърка картите. Да демонстрира, че не е агресор, а жертва, която трябва да се защитава срещу НАТО, да се бори с митични нацисти и други въображаеми заплахи. Путин творчески имитира Йозеф Гьобелс, който каза, че колкото по-невероятна е една лъжа, толкова по-лесно ще бъде да се повярва. И отчасти този път Кремъл успя. Колкото и странно да изглежда, някои страни по света и някои политици на Запад все още приемат руски псевдоаргументи, основани на чиста фалшификация.
Москва наистина е постигнала невероятно майсторство в изкуството на лъжата. Но лъжата е опасна и за самия лъжец. Можете да прибягвате до инструментите на лъжата и лъжата в продължение на много векове. Но този механизъм не работи безупречно. Идва време, когато лъжите се обръщат срещу този, който ги произвежда. Сега Русия започва да бере плодовете на своята политика, основана на лъжа и измама. Когато постоянно лъжеш другите, когато подло манипулираш фактите и измисляш най-абсурдните теории, за да оправдаеш собствената си агресия, идва момент, в който започваш да лъжеш себе си. И тогава се сблъсквате със сурова реалност, която демонстрира, че вашите идеи за себе си са самозаблуда.
В света няма втора армия. И вие не сте готин гангстер, от когото цялата планета се страхува, а обикновен бандит от портата. Корумпиран, прословут, технологично изостанал и неефективен. Колос на крака от глина с претенции за глобално господство. С вертикала на властта, изградена върху чиста измама. Да измамиш себе си и някой, който е на по-висока позиция от теб. До самия диктатор, който седи в Кремъл.
