За повече от година пълномащабна инвазия руските военни са унищожили десетки хиляди домове, училища, болници, предприятия, а понякога и цели градове. Част от окупираната от около месец Киевска област вече се е върнала към нормалния живот – следите на руските военни напомнят за изолирани разрушени къщи, въпреки че някои от тях вече са възстановени. Украинците осъзнаха, че войната няма да свърши за две или три седмици и се учат да живеят в нова реалност.
За да привлече вниманието към значителните разрушения, които се случват вследствие на войната, Украйна създаде проект с панорамни снимки от разрушения от руснаците 360-градусов мост. Целта на проекта е да се запишат последиците от войната, да се покаже мащабът на разрушенията и да се привлече вниманието към войната, по-специално сред чуждестранната публика.
Разговаряхме с основателя 360war.in.ua Тарас Волянюк и разказва повече за проекта.
***
Когато украинските военни освободиха Ирпин, Буча, Хостомел и цялата окупирана част на Киевска област в края на март – началото на април 2022 г., целият свят видя мащаба на зверствата и разрушенията от руската армия. Тогава Тарас Волянюк имал идея да създаде Проект и запишете мащаба на унищожаване в 360-градусов формат. Той се срещна с фотографа Дмитрий Малишев и заедно започнаха да реализират тази идея.
Повече от година работа екипът на проекта вече е заснел и кандидатствал към картата вече са заснети панорамни снимки от разрушени от руснаците градове в Киев, Чернигов, Харков, Николаев и Уман, както и материали от Херсонска област. Броят на точките на картата с унищожени обекти непрекъснато се увеличава.
Жилищният комплекс Ирпински Липки, разрушен от руснаците близо до Киев (снимка от Дмитрий Малишев)
Проектът показва мащаба на разрушаване на гражданската инфраструктура: жилищни сгради, училища, болници, пазари, мостове. Близо до всяка точка на картата има кратка информационна бележка, която казва кога е извършен обстрелът, степента на разрушенията, дали има жертви. Информация за Сайт Публикувано на украински и английски език.
Част от харковския пазар „Барабашово“ е унищожена (снимка на Дмитрий Малишев)
В Харков, например, вече можете да погледнете пазара Барабашово, най-големият в Източна Европа и един от най-големите в света, който многократно е бил обстрелван от руснаците, сградата на регионалната военна администрация и да видите десетки разрушени къщи. Скоро ще бъдат картографирани последиците от разрушенията в Купянск, Изюм, Балаклия.
Барабашовски пазар отвътре (снимка Дмитрий Малишев)
„Имам вътрешно разбиране, че това трябва да се направи. В началото не търсех пари, защото ако тръгнеш по пътя на „първо парите – после снимането“, може да се забави. Буча и Ирпин вече са частично възстановени и трябва да запишем това като факти за престъпления. Това е важно за запазването на паметта. Чакам, когато мога да затворя този проект и да го превърна във виртуален военен музей, така че да остане в паметта“, казва Тарас Волянюк.
Проектът е с частично безвъзмездно финансиране, но според Тарас Волянюк по-голямата част от средствата са негови лични спестявания. В същото време се планира проектът да бъде разширен и развит, така че те все още разчитат повече на безвъзмездна помощ.
Едно от училищата, разрушени от руснаците в Чернигов (снимка от Дмитро Малишев)
„Фотографът снима и полицията е извикана при него“
Във военно време на цивилните е забранено да използват дронове, така че организирането на такова заснемане в деокупираните или фронтовите територии не е лесно, дори ако сте журналист. Тарас Волянюк казва, че процесът на получаване на необходимите разрешителни създава много трудности.
„Колкото по-близо до фронта, толкова по-трудно е да се получат разрешителни. Понякога преговаряме с пресаташета, регистрираме всички адреси, договаряме се за тях и ни се дава разрешение да стреляме. Понякога такова заснемане изисква съпровод за решаване на определени проблеми на земята: може да има единици или обекти в близост до местата, които са забранени за снимане“, казва основателят на проекта.
По време на снимките в Харков фотографът на проекта Дмитрий Малишев беше придружен от войник, който се обади на противовъздушната отбрана и посочи серийния номер на хеликоптера, за да няма проблеми. Военните правеха това практически по време на всяко излитане и на всяко ново място.
Унищожени са класните стаи на Черноморския национален университет „Петро Могила“ в Николаев (снимка на Дмитро Малишев)
Ето как изглеждаше фасадата на Черноморския национален университет след обстрела (снимка на Дмитро Малишев)
„Не всеки и не винаги иска стрелбата да се състои. Това се отнася както за военните, така и за цивилните. Понякога цивилните сами се приближават до фотографа, общуват с него, разказват истории, защото искат да ги споделят. Но това се случва по обратния начин, когато фотограф снима и полицията е извикана при него. Когато няма отделен ескорт на военните, това се случва доста често. Хората сега са много предпазливи за всичко, отговорно, и това е приятно. Полицаите провериха документите и продължиха нататък, нямаше проблеми“, добавя Волянюк.
Сега екипът на проекта не е голям, обикновено един фотограф или друг оператор пътува на експедицията, т.е. не повече от двама души. Проектът обаче планира да разшири и запише историите на хората.
„Трябва да покажем мащаб“
В момента всички снимки от разрушените градове са картографирани на сайта на проекта 360war.in.ua, но в бъдеще екипът би искал да провежда офлайн изложби в чужбина, за да поддържа интереса към войната в Украйна и да покаже степента на разрушенията.
„Нашата целева аудитория са чужденците. Ние сме фокусирани върху поддържането на интереса към войната в Украйна, към зверствата, извършени от руската армия, и към това, което Украйна трябва да бъде подкрепена. Необходимо е също така да се покаже мащабът, защото ракетните удари не са само по Киев и други големи градове, има много засегнати градове, да не говорим за селата, които ще трябва да бъдат възстановени за много дълго време“, казва Тарас Волянюк.
Екипът на проекта иска да проведе първото тестово изложение в Украйна, вероятно в Лвов, а след това да отиде в чужбина с него.
„Ние обаче сме малък екип, а в организационно отношение е доста трудно, така че сега търсим и партньори, които могат да помогнат за това“, добавя Тарас Волянюк.
